Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

22. А ти, Исраел

„А ти, Исраел, слушай постановленията и законите, … не добавяйте към това, което Аз ви заповядвам, и не отнемайте от него, за да спазвате заповедите на Твореца, Всесилния ваш, които Аз ви заповядвам“¹.

Трябва да се разбере какво е постановление и какво е закон. И Писанието уточнява: „Не добавяйте … и не отнемайте …, които ви заповядвам“¹, и в двата случая, както при добавянето, така и при отнемането, всичко трябва да бъде точно, както Той заповядва.

Има разлика между онези, които вършат работата си заради отдаване, и [онези, които работят], за да получат възнаграждение.

Защото онези, които вървят по пътя на отдаването, всеки ден започват да работят отново, както в разума, така и в сърцето и не могат да получат никаква подкрепа от „вчерашния ден, когато той е отминал“². И всъщност те нямат избор, защото всеки ден трябва да се връщат към основите на работата, тоест към причините, които ги заставят да вървят по пътя на истината.

И всеки ден той сякаш трябва да се убеждава, че си заслужава да бъде работник на Твореца. А всеки ден, когато започва да работи тялото му изисква: „Дай ми причини, заради които ме караш да отдавам всички сили за небесата”. И ако то пита, трябва да му се дадат отговори, иначе няма да иска да работи. Така ден след ден се повтарят същите спорове, същите въпроси и същите отговори.

Когато обаче човек го влече работата в Тора, молитвата и добрите дела и не помни целта на работата, която се състои в [постигане на състояние] заради отдаване, работата му се отдава по-лесно, защото тогава той се впуска след цялото общество. Но в момента, в който си спомни целта, тоест разума и сърцето, „светът помръква в очите му”³, защото това противоречи на тялото, наречено егоистична любов.

И тогава той няма никакъв отговор, който би могъл да даде на тялото, защото има закон: Твореца желае да му вярваме, че това е за наше добро – че именно благодарение на работата в разума и сърцето човек се удостоява да постигне съвършенство, и тогава дори враговете му ще започнат да го обичат. И това се нарича: “С цялото си сърце (букв. „сърца)“⁴ – с двете си начала, доброто начало и злото начало“⁵.

И за това е казано: „Не добавяйте“¹, тоест не увеличавайте разума и знанието на мястото, което трябва да бъде над знанието. Оказва се, че ако той се опитва да разбере и познае това вътре в знанието, тъй като мисли, че благодарение на него ще има възможност да увеличи работата, защото тялото ще се съгласи там, където ще разбере вътре в знанието – това се нарича „не добавяй”.

А трябва да вярваме в Твореца – че именно благодарение на Него човекът ще достигне съвършенство, наречено вяра над знанието.

Но има закон, който казва обратното: че човек трябва да се опитва да разбере свойствата на Тора вътре в знанието. Доколкото е възможно, човек трябва да се опитва да разбере Тора, която Твореца му е дал. И ако види, че не разбира думите на Тора, трябва да умножава молитвите и молбите. Защото там става въпрос за това да „разбираш и познаваш, слушаш, учиш и преподаваш”⁶.

И тук има място вторият аспект: „Не отнемайте“, а [трябва] именно да умножавате Тора, както става ясно по повод ръчните тфилин, наричани вяра, както е казано: „И това ще ти бъде знак на ръката ти“⁷. И мъдреците са обяснили: „Знак за теб, а не знак за другите“⁸, тоест ръчните тфилин трябва да бъдат покрити, тъй като това е показател за вяра над знанието, наричана висшата малхут.

В същото време по повод на тфилин за главата, които са показател за Тора, наричана Зеир Анпин – за тях нашите мъдреци са обяснили стиха: „И всички народи на земята ще видят, че името на Твореца е наречено върху теб, и ще се уплашат от тебе”⁹ – това са тфилин за главата, и там има свойство на разкриване, както е казано: „И ще видят”.

Защото Тора се нарича разкриване, защото когато народите на земята в човека почувстват свойството на Тора, което са привлекли, тогава: „И ще се уплашат от теб“, защото тогава злото се смирява и доброто започва да царува.

И това се нарича „закон“, защото законът е разкриване и не може да се отнема от него, а трябва да се умножава знанието на Тора. В същото време постановлението има свойството на покритие, тоест свойство „над знанието“ и не може да се добавя знание.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Дварим, 4:1-2.↩
2. Псалми, 90:4.↩
3. Трактат Бейца, 32:2.↩
4. Дварим, 6:5.↩
5. Трактат Брахот, 54:1.↩
6. От благословията преди четенето на „Шма“.↩
7. Шмот, 13:16.↩
8. Трактат Менахот, 37:2.↩
9. Дварим, 28:10.↩