Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)
21. Благославяне на месеца
„Този месец за вас е глава на месеците“1.
И Раши обяснява: „Моше е имал затруднения при [определянето] на новолунието: до каква степен [луната трябва да стане] видима, за да може да се произнесе благословението? И Той му показал с пръст луната на небесния свод и му казал: „[Когато] видиш такава, благославяй”2.
И коментаторите задали въпроса защо Моше изпитвал такава трудност в благославянето на луната. А освен това, какво означава: „И Той му показал с пръст”? Към какво ни насочва думата „пръст”?
А моят баща и учител каза, че луната сочи към малхут, което означава приемане на бремето на висшата малхут. И Моше изпитвал затруднение в това как да каже на народа на Исраел да приемат върху себе си бремето на висшата малхут, когато те усещат скриване. И разумът ни задължава да мислим, че ако той беше отишъл при народа на Исраел, за да приемат свойството на висшата малхут с някакво разкриване на Божественото, тогава би имало възможност да се говори с тях.
Но ако се има предвид, че луната трябва да се благославя, не когато е в етап на пълнота [т.е. растеж], а по време на новолуние, когато все още не се вижда как получава светлина от слънцето и не свети – и това е моментът, в който трябва да се благославя.
Това означава, че човек трябва да поеме бремето на висшата малхут върху най-малкото си свойство, като каже, че за него дори и това състояние, когато не е възможна още по-голяма низост, тоест той [работи] изцяло над знанието и няма никаква опора от страна на разума и чувствата, върху които би могъл да построи своя фундамент.
И тогава той сякаш се намира между небето и земята, и няма никаква опора, и тогава изцяло [работи] над знанието.
В този момент човекът казва, че Твореца му е изпратил това състояние, в което се намира в крайна низост, защото Твореца иска той да поеме бремето на висшата малхут под формата на такава низост.
И тогава той приема това върху себе си, тъй като вярва над знанието, че състоянието, в което се намира сега, е дошло при него от Твореца, тоест че Твореца желае той да види най-низкото състояние, което е възможно в света.
Въпреки това, той трябва да каже, че вярва в Твореца във всичките му проявления. И това се нарича безусловно смирение. С други думи, човекът не казва на Твореца: „Ако ми дадеш хубаво усещане, така че да почувствам, че „цялата земя е пълна с Неговата слава”3, аз съм готов да повярвам”.
Докато, когато няма никакво знание и никакво духовно усещане, той не е способен да приеме бремето на висшата малхут и да спазва Тора и заповедите. Но както е казано по-горе, той трябва да приеме висшата малхут без никакви условия.
Ето защо Моше изпитвал затруднение как да се яви пред народа на Исраел с такова свойство на низост. И това Твореца му показал с пръст и казал: „[Когато] видиш такава, благославяй“2, тоест свойството на луната по време на новолуние, когато в нея все още не се вижда нейното достойнство.
И именно благодарение на приемането на висшата малхут в свойството на низост, Той ще се разкрие по-късно въз основа на това, което са казали нашите мъдреци: ««Казал раби Елазар, в бъдеще Твореца ще направи кръг за праведниците и ще седи между тях в райската градина, и всеки ще сочи [към Него] с пръст, както е казано: „И ще каже [народът] в онзи ден: ето, това е Всемогъщия наш, на когото се надявахме, и Той ще ни спаси! Това е Твореца, на когото уповавахме, нека се веселим и радваме на Неговото избавление! »4»5 Край на цитата.
„Излиза, че чрез това указание – когато Твореца сочи с пръст към Луната и му казва: „такава“ – те се удостояват с това, че и сами сочат с пръст и казват: „Ето, това е Всемогъщия наш“4.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––