Барух Шалом аЛеви Ашлаг (РАБАШ)

20. Желанието за получаване – 1

Трябва да се разбере обяснението, че крайната цел е човек да достигне състояние, в което ще получава, за да отдава. И това наслаждение е позволено, а наслаждението за себе си е забранено.

Нужно е да се разбере, че в крайна сметка той се наслаждава на това, защото иначе не би имал никаква възможност в способността да отдава. Тъй като човек няма никаква възможност да извърши, каквото и да е действие в света, ако не изпитва удоволствие от него.

Например, ако убиец дойде при човека и го помоли да му даде парите си, а човекът изпълни молбата му и даде желаното, ние сме длъжни да кажем, че този човек изпитва удоволствие от това, че му дава парите си, иначе не би му дал нищо.

Защото каква е разликата дали човек дава парите си, за да получи за тях дом или дреха, от които изпитва удоволствие, тъй като за парите ще получи неща, които са по-важни за него от самите парите. Защото когато човек се нуждае от дом, домът за него е по-важен от парите, иначе той не би ги дал.

Същото важи и в случая с убиеца. За него е по-важен животът, който получава сега срещу парите, тоест той заменя малкото наслаждение с голямо наслаждение. Оттук следва, че няма нито едно действие в света, което човек да извършва, без да получава удоволствие.

Според това излиза, че когато човек отдава на Твореца, той безспорно получава наслаждение, иначе не би отдавал. В такъв случай, каква е разликата между това, дали човек получава удоволствие от получаването или получава удоволствие от отдаването?

А въпросът е, че основната забрана, наложена върху свойството на получаването, е предизвикана от определена причина, а именно хляба на срама. И затова е дадено поправяне, за да бъде той получаващ заради отдаване. Защото тогава, ако наслаждението му се състои в това, че той отдава, вече няма да изпитва срам.

Защото, когато човек дава подарък на приятел, трябва да кажем, че даващият изпитва наслаждение от това. Но ако наслаждението е предизвикано от отдаването, не може да се говори за срам, защото богатият не се срамува, че дава на бедния, макар и да изпитва наслаждение..

Какво се е променило, когато душата на Адам Ришон се е разделила на 600 000 души? В „Паним Масбирот” [Баал Сулам] разказва притча, че това е подобно на цар, който искал да пренесе огромно съкровище [на друго място], но се страхувал да го даде на един човек, опасявайки се, че този ще го открадне. Какво направил той? Разделил го на малки монети и ги дал на много хора, и благодарение на тях успял да пренесе съкровището на друго място.

И трябва да се разбере каква е разликата между това, че човек има голямо желание и не може да го преодолее, и това, че има малко желание и не може да го преодолее.

Може да се каже, че в крайна сметка човек е способен да преодолее малката страст, а голямата му е трудно. А когато казваме, че той винаги е наполовина, е точно след като душата се е разделила на части, заради което му е било забранено Дървото на познанието, защото там има повече от половината и той няма да има възможност за избор. Затова сега всеки има само част от желанието, за да има възможност за избор.

Желанието за получаване е същността на човека и това се нарича ново творение, [създадено] като съществуващо от нищото. В същото време останалите неща, тоест всички напълвания, идват като съществуващи от съществуващото, наречено „създание”, тоест съществуващо от съществуващото. Но различните видове напълване, съществуващи в света, идват като съществуващи от съществуващото, тоест Твореца включва всички. В същото време негативните неща, тоест хисаронът и страданията, са ново творение.