Барух Шалом Алеви Ашлаг (РАБАШ)
17. По повод Шхина
Шхина означава място, където е разкрит Шохен - „Пребиваващия“. Казано е: „Цялата земя е пълна с Неговата слава“1, „няма място, свободно от Него“2. И в същото време господства свойството на скриването.
А мястото, където се разкрива Неговата божественост, се нарича Шхина, тоест тук е Шохен е разкрит. Според това, когато се говори за Шхина, се говори за Шохен, тоест за Твореца, а това, че го наричат с името Шхина, се има предвид мястото на разкриването.
Това означава: онова, което се разкрива в малхут, се предава на нисшите. Което е разкриващата се мяра на божествеността и тази разкриваща се мяра се проявява само по отношение на нисшите, защото понятията разкриване и скриване не се отнасят към висшето.
Както, например, по отношение на самия човек не може да се каже, дали е разкрит или скрит, защото за разкриване и скриване може да се говори само по отношение на ближния. По същия начин е в духовното, за разкриване и скриване може да се говори само по отношение на творението.
Според това излиза, че когато говорим от гледна точка на Шхина, тоест от позицията на мярата, в която Твореца се разкрива на нисшите, както и да го наричаме – „Творец” или „Шхина” – всичко е едно. Но смисълът е, че «Творец» се нарича свойството на скриването, а «Шхина» – свойството на разкриването, тоест Шохен е разкрит, с други думи, тук може да се познае и разкрие Шохен.
А това, че казваме: „Заради единството на Твореца и Неговата Шхина”3 е, за да се превърне свойството на скриване в свойство на разкриване. Оказва се, че всичко това е свойство на духовността. Ето защо, когато казваме, че човек е удостоен с присъствието на Шхина, това значи, че човек е удостоен с разкриването на Шохен, а всяка степен на разкриване се нарича Шхина, както е споменато по-горе.
А това, че казваме, че свeтата Шхина се нарича общност на душите на Исраел, означава, както е написано по-горе, че разкриването се случва само по отношение на ближния. Става ясно, че свойството Шхина е свойство на разкриването, което се осъществява по отношение на нисшите. Излиза, че тя е общност на разкриването в нисшите, тоест тя се облича в желанието на нисшите.
А желанието е свойство на творението и затова душата се нарича божествена част. А какво е част, се обяснява в коментара „Сулам” – че има желание за получаване и благодарение на поправянето му в желание за отдаване, на творението се разкрива светлината на Твореца, но по отношение на нисшите се разкрива само част от нея, тоест само тази мяра, която Твореца е пожелал нисшите да постигнат.
Следователно „душа” означава, че тук има разкриване на Неговата божественост в определена степен, която нисшите могат да получат. Оказва се, че душата е само част от светата Шхина, наричана общност на душите на Исраел.
Тоест цялата степен, която Твореца е искал да постигнат, се нарича Неговото желание да наслади Своите творения. А душата се нарича част от Шхина, тоест частта, която нисшият може да постигне според степента на своето пречистване.
Затова нашите мъдреци са казали: „Моше е равностоен на шестстотин хиляди”4, тоест нашият учител Моше е заслужил степен на разкриване на божествеността, която е била предназначена за разкриване на цялата общност на Исраел. И затова е казано: „Шхина говори с устата (букв. „от гърлото“) на Моше“, тоест Моше е удостоен с общото разкритие, наречено „Шхина“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––