Барух Шалом Алеви Ашлаг (РАБАШ)
15. И ето законите
„Друго обяснение. „И ето законите“1 – има съдии на идолопоклонниците и има съдии на Исраел, но ти не знаеш какво ги различава.
Притчата за болния, при когото дошъл на посещение лекар: Той казал на близките: „Хранете го с всичко, което поиска“. Отишъл при друг [болен] и казал на близките му: „Гледайте да не яде определени неща“. Те му отговорили: „На първия каза да яде всичко, което иска, а на втория каза да не яде определени неща“. Той им отвърнал: „Първият няма да живее дълго, затова му казах да яде всичко, което иска, а за този, който ще живее дълго, казах: внимавайте с него“.
Същото важи и за идолопоклонниците, които съдят и не се занимават с Тора, и не я изпълняват, както е казано: „И Аз също им дадох не добри постановления и закони, по които не може да се живее“2, но за заповедите е казано: „Които човек ще изпълнява и ще живее благодарение на тях“3“4.
И трябва да се разбере:
- Стихът, който мидраш цитира от Йехезкел и този стих има предвид съдиите идолопоклонници, защото този стих се отнася за народа на Израел!
- От притчата за лекаря, който казал: „Хранете го с всичко, което поиска“, тоест той няма никакви ограничения и от стиха: „Не добри правила и закони, по които не може да се живее“2 се получава, че той има закони и ограничения, което противоречи на притчата.
И трябва да се обясни, че като казва, че идолопоклонниците имат съдии, мидрашът няма предвид народите на света, а посочва Исраел. А това, че той ги нарича съдии на идолопоклонниците, означава, че относно всички заповеди, които те изпълняват, ги движи разумът и той не върви по пътя на вярата, за да стигне до лишма. Тогава този разум се нарича съдия на идолопоклонниците.
А тъй като всичко, което задължава [да се прави] този съдия, се намира на пътя „ло лишма”, тоест той не възнамерява с помощта на това да стигне до сливане с [Източника] на Живота, в такъв случай се получава, че той няма да живее.
Затова казал: „Хранете го”, тоест подхранвайте живота му с всичко, което поиска, тоест той няма специални условия, тъй като няма да живее. Ето защо не е толкова важно какво прави.
За разлика от съдиите на Исраел, където силата на съда се определя от Исраел, тоест е предизвикана от вярата, която позволява да се стигне до сливане. Тогава той има специални условия, тъй като не от всяко явление може да получава жизнени сили. И във всичко трябва да се следи да не яде определени неща, тоест да не получава жизнена сила дори от заповедите и добрите дела, ако това не го води към сливане.
И този е смисълът, че той не трябва да яде определени неща, тоест да не получава жизнени сили от определени неща, а по-точно: от желанието за получаване.
И по този начин се разрешават два въпроса.
- Че той има предвид Исраел, а не народите на света.
- Че дори и в състоянието „ло лишма” има заповеди и закони, но не добри, както са казали нашите мъдреци: „Не се е удостоил и Тора става за него смъртоносна отрова”5. И трябва да се стараем съдията да е от Исраел, и тогава ще стигнем до сливане с Източника на Живота.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––