Барух Шалом Алеви Ашлаг (РАБАШ)

6. Неевреин, който спазва съботата, заслужава смърт

„Неевреин, който спазва съботата, заслужава смърт“¹. „Направи съботата си делничен ден и не се нуждай от творения“². „Съботата трябва да бъде посрещната, докато денят не е свършил“. Проклятието на змията е, че праха ще бъде нейна храна. „Мъдрецът [букв. „ученик на мъдреца”] пребъдва в свойството на съботата”³. „На невежата действа страхът от съботата”⁴.

Има свойство на делничните дни и има свойство на съботата. Делничните дни са шест дни на действие и това е време за работа, когато трябва да се изясни и да се отдели светостта от делничните дни, с други думи, [да се изясни] какво е святост, а също и обратното.

А когато той приеме бремето на висшата малхут завинаги, тоест вече не му се налага да мисли и да се съмнява, това се нарича среща (букв. „приемане”) със съботата, защото светата Шхина се нарича царица събота. С други думи, по време на работата тя се нарича Шхина в праха, докато след изясняването тя се нарича свойство на царицата.

И това е: „Излез, възлюбени мой, да посрещнеш невестата“⁵, което е единението на Твореца и Шхина. Но когато тя е в прах, не може да се каже: „Излез, възлюбени мой“, тъй като самият човек причинява, страшно е да се каже, разделение, защото той самият казва, че не е подобаващо Твореца да се съедини с такава работа, цялата основа на която не се опира на нищо, както е казано: „тя няма нищо от себе си“, а всичко [се намира] над знанието.

Ето защо, когато човек се готви да посрещне съботата, той без съмнение все още е в делничен ден. Но след посрещането на съботата, това се нарича състояние на съботата. С други думи, вече не могат да се правят никакви изяснявания, защото е време за почивка, тъй като от страна на самата святост на деня, не може да се извършва никаква работа по изясняване.

А ако човек случайно види, че няма трепет пред небесата и мисли, че не може да прави изяснявания в събота, тъй като в съботата има забрана за извършване на работа, за това са казали [мъдреците]: „Неевреин, който спазва съботата, заслужава смърт”¹, тоест той излага живота си на опасност, като не се занимава в момента с извършването на работа по приемането на бремето на висшата малхут, тъй като е казано: „И ще живее с тях”⁶ – а не ще умре [заради тях]”⁷.

С други думи, спасяването на живота е по-важно от съботата, защото ако човек вижда, че няма трепет, това означава, че няма живот, защото само приемането на бремето на висшата малхут го привързва към Източника на Живота. Ето защо, ако той чувства, че все още не е евреин и иска да спазва съботата, той заслужава смърт.

Макар че той има напътствие да приеме [върху себе си] свойството на вярата от обкръжението си, за да може да каже: „Аз виждам, че всички жители на града са заети с Тора и заповедите – в такъв случай какво трябва да мисля, занимавайки се с работата по изясняване?“

За което[мъдреците] са казали: „Направи съботата си делничен ден и не се нуждай от творенията“², с други думи, не е позволено да се взема основа на вярата от творенията, а трябва да се изясни основата на вярата, за да бъде тя само от свойствата на небесата, което се нарича: „За да бъде препитанието му във властта на небесата“.

И тогава той се нарича ученик на мъдреца, защото мъдрец се нарича Твореца, тоест той получава [всички] задачи от Твореца. И нека не бъде ученик на творенията, който учи „една буква“, наречена вяра, от творенията.

И това се нарича, че „ученикът на мъдреца пребивава в свойството на съботата - „шабат”³, тоест този, който се удостоява със свойството на вярата завинаги, е прекратил - „шават”, своята работа. И тогава върху невежата, тоест върху тялото му, действа страхът от съботата, с други думи: „Злият ангел отговаря: „Амин“ против волята си“⁸.

В същото време храната на змията ще бъде праха и тогава тя винаги ще има храна, и никога няма да се нуждае от Твореца, с други думи, [това се случва], ако работата ѝ се извършва в „ло лишма“, когато цялата основа се опира на хората, което е свойство на земния прах. И тогава той се нуждае само от хора, а това той може да получи винаги, и той винаги ще остане в свойството на неживото.

Но ако човек не е съгласен да остане в свойството на змията, тоест в желанието да получава, тъй като иска да работи в свойството на отдаването, той се нуждае от Твореца.

В същото време змията, която е била прокълната, така че да не се нуждае от помощта на Твореца, автоматично ще остане в своята низост завинаги и по отношение на нея няма да се изпълни: „Ако Твореца не му помагаше, той нямаше да издържи”⁹, както е казано: „Твореца ще завърши за мен”¹⁰. Защото целият свят му дава прехрана и той винаги ще се нуждае от творенията. В същото време този, който върви по пътя на Твореца, а не по пътя на [целия] свят, се удостоява да намери милост в очите на Твореца.

И това е точно този, който се нуждае от помощта на Твореца, както е казано: „На този, който идва да се очисти, помагат“¹¹. И в книгата Зоар се обяснява: „С какво? Със свята душа „нефеш”¹². Тоест Твореца му дава душа, свързана със светостта и с помощта на тази сила той може да се очисти.

И в това е смисълът на думите: „Достоен за повече – дават му руах”¹³. Тоест [това се случва], ако той всеки път иска да бъде по-очистен, тоест по-чист, а силата на помощта на душата „нефеш” му стига само за очистване, което, както е мислил, му е липсвало, преди да получи светата душа  „нефеш”.

Но след като получи душата на светостта, той чувства, че все още има възможности да извършва работа по очистването, а силата на помощта, която е получил, не му стига, за да наклони везните в полза на очистването.

Затова той се моли и отново иска помощ отгоре, и тогава трябва да му дадат по-голяма сила от тази, която му е била дадена по-рано. Затова сега му дават свойството на духа - „руах“ и така нататък, чак дотам, че му дават целия Наранхай на душата му.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Трактат Санедрин, 58:2,.↩
2. Трактат Псахим, 112:1, трактат Шабат, 118:1.↩
3. Вж. Зоар, Цав, п. 61.↩
4. Трактат Ктубот, 55:2. Тосафот.↩
5. От съботния химн „Леха доди“.↩
6. Ваикра, 18:5.↩
7. Трактат Йома, 85:2.↩
8. Вж. трактат Шабат, 119:1.↩
9. Трактат Кидушин, 30:2.↩
10. Псалми, 138:8.↩
11. Трактат Шабат, 104:1.↩
12. Зоар, Ноах, п. 63.↩
13. Зоар, Мишпатим, п. 11.↩