Барух Шалом Алеви Ашлаг (РАБАШ)
5. Злодеянията се превръщат в заслуги
Изразът „злодеянията се превръщат в заслуги“1 може да се разбере [така]: когато човек се запита какво без съмнение е голямо прегрешение, защото този въпрос може да го доведе дотам, че страшно е да се помисли, той ще падне в клипа, което се нарича „разкайва се за минали [добри дела]“2.
И ако той се върне (покае) от трепет, тоест се укрепи и не се впечатли от тази мисъл, тогава „те стават за него като заблуди“1, тоест той няма грях, а прави неволна грешка. С други думи, би било по-добре, ако у него не се появява никаква странична мисъл, но сега, когато тя вече е дошла, той няма друг избор, освен да се укрепи в приемането на бремето на висшата малхут.
А има също и връщане (покаяние) от любов, когато сега той приема бремето на вярата отново, което се случва заради любовта, защото той приема тази работа от любов. С други думи, той се радва, че Твореца му е изпратил странична мисъл, благодарение на която той може да изпълни тази заповед.
И това е подобно на пламъка, свързан с фитила, тоест страничната мисъл се нарича свойство на фитила „птил”3, който иска да внесе в работата му недостатък „псул”.
С други думи, чуждата мисъл му помага да разбере, че от гледна точка на разума и знанието той няма какво да прави в работата на Твореца. А когато получава чужда мисъл и казва, че не иска да дава никакво обяснение, защото всичко, което казва знанието, е вярно, но той върви по пътя на вярата над знанието.
Оказва се, че пламъкът на вярата е свързан с фитила на чуждата мисъл. Оказва се, че само сега той може да изпълни заповедта на вярата, както трябва. Оказва се, че въпросите стават за него като заслуги, защото иначе той не би могъл да получи никакви заслуги по отношение на вярата.
И това се нарича „радост от страданията”4. Макар да изпитва страдания от това, че чуждата мисъл му причинява болка и го кара да ругае работата на Твореца, да я клевети и да злослови за нея, все пак той се радва, защото само сега, в този момент може да поддържа вярата над знанието. И това се нарича радост от заповедта.
„Не трябва да вдига ръце без молитва и молба”5. Също така трябва да се разбере какво означава „тези, на които се разкриват греховете”. Защото при изясняването на свойството „моха” - „разум”, първо трябва да се види, че той е готов за битка, тоест да има подготвено оръжие, за да може да победи в битката. А ако не е готов, не трябва да се прави никакво изясняване, разкриващо греха.
С други думи, ще се разкрие, че той не е готов да приеме свойството на разума. Защото трябва да се подготви, тъй като ако тялото не иска да приеме свойството на разума, нека веднага привлече към това свойството на молитвата, за да му помогне Твореца, за да може да приеме бремето на висшата малхут.
И това се нарича: „Не трябва да вдига ръце”. Ръцете се наричат свойство на постигане и получаване. Вдигането на ръцете е когато вади себе си от намерението да получава, както в ума, така и в сърцето, без молитва, за да не се прикрепи Ситра Ахра. Но веднага щом види, че не може да върви по този път, нека се моли.
Тоест ако не може да преодолее с помощта на усилия, нека преодолее с помощта на молитвата. Но ако не е готов за молитва, не трябва да прави изясняване.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
- Вж. трактат Йома, 86:2.↩
- Трактат Кидушин, 40:2.↩
- „Псил” или „псул” в ашкеназското произношение.↩
- Трактат Гитин, 36:2.↩
- Вж. Зоар, Балак, п. 197.↩