Барух Шалом Алеви Ашлаг (РАБАШ)

4. Ако има девица девственица

„Ако има девица, девственица, сгодена за мъж, и я срещне човек в града, и легне с нея“¹.

Може да се обясни, че светата Шхина се нарича девица. Има три категории: свободна, сгодена и омъжена.

В състоянието на свято неживо той се нарича «свободна». Тъй като всички действия, които той прави за нея, са насочени само към получаване на възнаграждение, тоест или в този свят, или в бъдещия свят. Но той знае, че светата Шхина е в робство при него, тоест в свойството да получава за себе си. Затова тя се нарича свободна, тъй като няма никого, от кого да се нуждае.

А той иска тя да се нуждае от него. Затова в състоянието на неживо, той може да продължи работата си и не вреди на нищо.

Но когато вече започва работа в растителното свойство, тоест вече знае, че Тора и заповедите трябва да се изпълняват заради отдаване, тогава светата Шхина се нарича „сгодена за мъж“. Тоест за свойството на Твореца, защото трябва да се работи, за да се създаде единство между Твореца и Шхина.

Затова този, който е легнал с нея, тоест иска да получи удоволствие от нея, с други думи, започва да работи в свойството на получаване, макар да знае, че свойството на получаване вече е забранено, защото при него тя вече се нарича сгодена за свойството на Твореца, тогава: „И убийте и двамата с камъни“².

Защото по отношение на самата света Шхина – „мисълта [човешка] е напълно неспособна да Го разбере”³, а всичко, за което става дума, се отнася само за постигащия човек. Затова човекът е осъден да бъде убит с камъни, тоест чуждите мисли разбиват ума му и той умира. С други думи, у него изчезва всякаква жизнена сила, свързана със светостта. И светата Шхина също пада в състояние на прах. Тоест той вижда, че в нея няма никакви жизнени сили, с други думи, няма за кого да работи.

И затова е казано: „Девицата, защото не викаше в града”² (и това се нарича: „Викаше то: Злодей, не ме пипай!”⁴). „В града” – означава, когато той е имал силно пробуждане и е работил с огромно вдъхновение. Тогава „девицата не е викала”, тоест тогава не се е усещал никакъв грях в тази работа и той е искал да продължи работата под формата на получаване за себе си завинаги. Затова той е нанесъл вреда на самата нея.

Ето защо сега той вижда, че тя няма никаква жизнена сила и не си струва да работи за нея. Както са казали нашите мъдреци: „Змията влезе при Хава и внесе в нея поквара”⁵. И моят баща и учител обясни, че покварата - „зоама” се нарича „тази, която” - „зо-ма”, тоест това, че той казал: „Каква е тази работа, която вършите?“.⁶ И това се нарича: „И нека умрат и двамата“.

„А ако я срещне човек в полето“⁷. Това е състоянието на работа в полето, тоест по време на работа той легна с нея. Тоест той се занимава с Тора и заповедите, за да получи нещо и знае, че това е забранено, тъй като тя е сгодена за мъж, както е казано по-горе. И тогава: „Девице, не прави нищо”⁸, „защото я срещнал в полето, девицата викала…, но нямало кой да я спаси”⁹. Тоест той чувства, че тя вика: „Злодей, не ме пипай!” – с други думи, не е позволено да се работи в свойството на получаване.

„Но нямаше кой да я спаси“⁹ – тоест човекът не може да преодолее своето свойство на получаване, което се нарича „поле“. Тоест по време на работа, с други думи, когато той иска да преодолее свойството на получаване, и тогава светата Шхина остава да живее, тоест той вижда нейното величие и важност.

И за всеки, който се привързва към тази работа на отдаване, тя има живот, но той умира, защото е получил за себе си свойството живот, което е привлякъл от нея. Тогава той умира, твърдейки, че не може повече да изпълнява тази работа, [а] само човек, роден с остър ум, добри качества и честни свойства [може да я върши]. В същото време той е роден с лоши качества, затова не може да продължи тази работа. И това се нарича, че той умира, тоест вече няма гориво, което да му позволи да продължи работата, за да има живот.

Но Твореца в Своята велика милост съживява мъртвите с голямо милосърдие. И човекът оживява чак дотам, че преминава през няколко кръгооборота, било то в едно тяло или в няколко тела, както е казано: „Защото отхвърленият няма да бъде отхвърлен от Него”¹⁰, и се удостоява да се прилепи към това ниво завинаги.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Дварим, 22:23.↩
2. Вж. Дварим, 22:24. И изведете и двамата до портите на този град и ги замеряйте с камъни, и нека умрат: девицата, защото не е викала в града, а мъжът, защото е изнасилил жената на ближния си; и изкоренете това зло от сред вас.↩
3. Тикуней Зоар, 121:2.↩
4. Пиркей де-раби Елиезер, гл. 13. Змията отиде и докосна дървото. То извика и каза: Злодей, не ме пипай!↩
5. Трактат Шабат, 146:1.↩
6. Пасхална Агада.↩
7. Вж. Дварим, 22:25. А ако в полето срещне човек тази сгодена девица, хване я и легне с нея, то нека умре този мъж, който е легнал с нея, сам.↩
8. Дварим, 22:26. А на девицата не прави нищо: девицата няма грях, за който се полага смърт, защото както човек се нахвърля на ближния си и го убива – така е и в този случай,↩
9. Дварим, 22:27.↩
10. Вж. Шмуел 2, 14:14.↩