Пробуждане отгоре

За всичко е необходимо пробуждане отдолу, защото чрез него в човека се пораждат желание и стремеж към даденото нещо. Не може да се даде на човек нещо, което той не желае, тъй като, дори да го получи, ще го отхвърли, защото няма потребност от него. Затова човек трябва да има пробуждане отдолу, за да изпита потребност от това нещо.

(РАБАШ, 403, „Това ще бъде законът за прокажения“)

Необходимо е пробуждане отдолу, защото онова, което Висшия дава без подготовка от страна на нисшия, получаващият не е способен да почувства неговата значимост. Според правилото, че наслаждението на човека от нещо зависи от неговата значимост, преди Висшия да му даде някакво усещане, не може да се каже, че човек желае нещо.

Но след като човек получи някакво пробуждане към работата на Твореца, трябва да вярва, че самият факт, че в него се е пробудила потребност да се занимава с работата на Твореца, означава, че Твореца му е изпратил тези мисли без посредници.

Тоест, когато никой не му е казвал, че трябва да се занимава с работата на Твореца, човек със сигурност казва, че това му е дошло от небесата. Но дори когато някой дойде и започне да му обяснява и да му показва, че си струва да навлезе в работата на Твореца, и чрез това човек се пробуди, той също не трябва да казва, че този човек му е дал разбиране за значимостта на работата на Твореца. А трябва да разбере, че и този човек е бил пратеник на Твореца, дошъл да го пробуди.

С други думи, понякога човек трябва да каже, че Твореца му е дал желанието без посредници, а понякога — че това желание е дошло от Твореца чрез посредник.

И тъй като това желание е дошло при него без подготовка от негова страна, той не умее да оцени неговата значимост. Затова човек не се впечатлява достатъчно от него и не може да му се наслаждава, защото не знае неговата стойност.

(РАБАШ, „Каква е основата, върху която се изгражда святостта?“)

Трябва да разберем защо човек трябва да търси различни способи и съвети как да достигне до лишма. В края на краищата никакви съвети няма да му помогнат и ако Твореца не му даде втората природа, наречена „желание за отдаване“, никакви усилия няма да помогнат на човек да достигне до лишма.

Отговорът е, както са казали нашите мъдреци: „Не от теб зависи да завършиш работата, но не си свободен и да се отклониш от нея“ („Авот“, 2:21).

Това означава, че човек трябва да даде пробуждане отдолу, защото то се смята за молитва. Молитвата се нарича хисарон, а без хисарон няма напълване.

Затова, когато човек има потребност от лишма, напълването идва свише и тогава свише идва отговорът на молитвата. Тоест човек получава напълване за своя хисарон.

Излиза, че цялата работа на човека, за да получи лишма от Твореца, се състои единствено в това да изгради хисарон и кли. А напълването човек никога не може да постигне сам — то е дар от Твореца. Но молитвата трябва да бъде съвършена молитва.

(Баал Сулам, „Шамати“, статия № 5, „Лишма е пробуждане свише. Защо е необходимо пробуждане отдолу?“)

Известно е, че за да привлечем изобилие свише, първо трябва да има пробуждане отдолу. Трябва да попитаме: защо ни е необходимо пробуждане отдолу? Затова се молим: „Нека има желание свише.“

Това означава, че трябва да пробудим желанието свише да отдава надолу. Но не е достатъчно само ние да имаме желание. Необходимо е да има и добро желание от страна на Отдаващия.

Макар че свише съществува общо желание да наслади Неговите творения, Той все пак чака нашето желание да пробуди Неговото желание. Тоест, ако не сме способни да пробудим Неговото желание, това е знак, че желанието от страна на получаващия все още не е съвършено.

Затова именно чрез молитвата „Нека има желание свише“ нашето желание се оформя така, че да се превърне в истинско желание — кли, годно и подготвено да получи изобилието.

(Баал Сулам, „Шамати“, статия № 57, „Ще го принесе в жертва според Неговото желание“)

Песен

Мелодията е един от начините за разкриване на душата и нейните чувства. Те се разкриват в думите, с които човек споделя с приятеля своите мисли и чувства на скръб и радост, а още повече — чрез гласа му.

Както е написано в светите книги като свидетелство за това: когато скръбта на човека се усили, не дай Бог, той вече не може да говори, а само вика и плаче с глас.

Затова мелодията, съставена от радостни или тъжни звуци, пробужда чувствата на човека, в които се разкриват искрите и органите на душата.

(„Бней Махшава Това“, рабѝ Калонимус Калман Шапира)

Има човек, който пее песента на своята душа и в своята душа намира всичко — цялата пълнота на своето духовно удовлетворение.

А има човек, който пее песента на народа. Той излиза извън кръга на своята лична душа, която вече не му се струва достатъчно широка и в която не намира съвършеното успокоение. Той се устремява към висините и с нежна любов се прилепва към целия народ. Заедно с него пее неговите песни, страда в неговите страдания, радва се на неговите надежди, размишлява с възвишени и чисти мисли за неговото минало и бъдеще и с любов и мъдрост на сърцето изследва съдържанието на неговия вътрешен дух.

А има човек, чиято душа се разширява още повече, докато излезе извън границите на народа и запее песента на човечеството. Неговият дух продължава да се разширява във величието на цялото човечество и великолепието на неговия образ. Той се устремява към неговата обща цел и очаква най-висшето му съвършенство. И от този извор на живот черпи всичките си мисли и размишления, стремежи и видения.

А има човек, който се издига още по-високо и се разширява дотолкова, че се съединява с цялата Вселена, с всички творения и всички светове и пее заедно с тях. Това е човекът, който всеки ден се занимава с Перек Шира, и за него е обещано, че е син на бъдещия свят.

А има човек, който се издига с всички тези песни заедно, свързани в едно. Всички те извисяват гласовете си и заедно правят мелодиите си прекрасни, а всяка от тях дава жизненост и живот на останалите: глас на радост и глас на веселие, глас на ликуване и глас на песен, глас на наслада и глас на святост.

Песента на душата, песента на народа, песента на човечеството и песента на света — всички те се сливат в него във всеки миг и във всеки час.

(Рав Кук)

Молитва

С издигането на молитвата всички тези светлини и станове се придвижват, свързват се и се включват едни в други, докато духът на нисшия чертог не се свърже с духа на този чертог и не станат едно.

Всички те влизат в стълба, който се намира в средата на чертога, и чрез неговата сила се издигат, за да се включат в духа на четвъртия чертог над тях.

Щастлив е онзи, който познава тайната на своя Господар и издига Неговото знаме на подобаващото място.

(„Зоар“, „Седемте чертога на АВИ в Брия“, „Берешит Бет“)

„Ако насочи сърцето Си към него, ще прибере при Себе Си неговия дух и неговата душа.“

Това е така, защото желанието и мисълта привличат продължението и извършват необходимото действие във всичко.

Затова в молитвата са необходими желание и мисъл, за да насочим чрез тях намерението си. По същия начин във всички действия в работата на Твореца съсредоточаването и мисълта извършват действието и привличат всичко необходимо.

(„Зоар“, „Мисълта му беше за Рахел“, „ВаЕце“)

Молитвата на мнозина се издига пред Твореца и Твореца се увенчава с тази молитва, защото тя се издига по различни пътища.

Един моли за хасадим, друг — за гвурот, а трети — за рахамим. Тя включва различни страни — дясна, лява и средна, защото хасадим произлизат от дясната страна, гвурот — от лявата, а рахамим — от средната.

Тъй като молитвата се състои от различни пътища и страни, тя се превръща в корона и се поставя върху главата на праведника, който живее вечно — Йесод, който отдава всички спасения на Нуква, а от нея — на цялото множество.

Но молитвата на отделния човек не се състои от всички страни. Тя върви само по един път — човек моли или за хасадим, или за гвурот, или за рахамим.

Затова молитвата на отделния човек не е толкова поправена за получаване, колкото молитвата на мнозина, тъй като не включва в себе си и трите линии, както молитвата на мнозина.

(„Зоар“, „Молитвите на праведниците“, „ВаИшлах“)