Урок 14

Тема: Подготовка за кабалистичния конгрес „Пробуждане отдолу“

Избрани откъси от първоизточниците

ЧАСТ 1: „Пробуждане отдолу“

1. Баал Сулам, „Шамати“, статия 5, „Лишма е пробуждане свише, а защо е необходимо пробуждане отдолу?“

„Не е по силите на човека да постигне лишма [заради Нея], тъй като човешкият разум не може да разбере как е възможно подобно нещо да съществува в света. Тъй като всичко, случващо се, дава на човека да разбере, че цялата работа в Тора, Заповедите и наградата, трябва да бъде заради себе си - иначе няма да може да направи нито едно движение. Но лишма е светене, което идва свише, и само онзи, който го вкуси, може да го познае и разбере. За това е написано: „Вкусете и вижте, че Твореца е добър“.

Затова трябва да разберем защо човек трябва да търси съвети и способи как да постигне лишма. В края на краищата никакви съвети няма да му помогнат и ако Твореца не му даде втора природа, наречена „желание за отдаване“, никакъв усилия няма да му помогне да постигне лишма.

Отговорът е, както са казали мъдреците („Авот“, глава 2, 21): „Не си длъжен да завършиш работата, но не си свободен да се откажеш от нея“. Това означава, че човек трябва да даде пробуждане отдолу, защото то се смята за молитва.

Молитвата се смята за недостиг, а без недостиг няма напълване. Затова, когато човек има потребност от лишма, напълването идва свише и свише идва отговорът на молитвата, тоест човек получава напълване на своя недостиг. Излиза, че работата на човека, необходима, за да получи лишма от Твореца, е само да придобие недостиг и кли. Но човек никога не може сам да постигне напълването — то е дар от Твореца.

Молитвата обаче трябва да бъде съвършена молитва, идваща от дълбините на сърцето. Това означава, че човек знае на сто процента, че никой в света не може да му помогне освен самия Творец.

Но как човек узнава, че никой няма да му помогне освен самия Творец? Той може да достигне до това осъзнаване именно ако е вложил всички сили, с които разполага, и това не му е помогнало. Затова човек трябва да направи всичко възможно в света, за да постигне състоянието „заради Твореца“. Тогава може да се моли от дълбините на сърцето и Твореца чува молитвата му.

Но човек трябва да знае, че когато полага усилия да постигне лишма, трябва да приеме върху себе си да желае да работи изцяло заради отдаване — тоест само да отдава и да не получава нищо. Едва тогава започва да вижда, че органите му не са съгласни с този възглед.

Оттук човек може да достигне до ясното осъзнаване, че няма друг избор, освен да излее сърцето си пред Твореца и да Го помоли за помощ, така че тялото да се съгласи безусловно да стане роб на Твореца. Защото вижда, че не може да убеди тялото си да се отмени напълно. Излиза, че именно когато човек вижда, че няма никаква надежда тялото му само да се съгласи да работи за Твореца, неговата молитва може да бъде от дълбините на сърцето — и тогава тя бива приета.“

2. РАБАШ, статия 26 (1991), „Какво означава „разкрива една част и покрива две части“ в духовната работа?“

„Когато казва: „Разкрих една част и скрих две части“, това означава, че онези, които нямат потребност от това, няма да положат усилия да работят и да разкрият. Но онези, които имат такава потребност, когато им кажат: „Разкрих една част и скрих две части“, са готови да работят, докато не постигнат частта, която им е разкрил, защото Твореца им помага. Когато човек дава пробуждане отдолу, той получава помощ свише.

Излиза, че Той е разкрил това на достойните. А кои са достойни? Онези, които полагат усилия. На тях се разкрива разкритата част. Тоест онези, които не притежават свойството поправяне на творението, не могат да получат нищо от целта на творението — да наслади сътворените.“

3. РАБАШ, статия 161, „Пробуждане — 1“

„Понякога в живота човек усеща жизнена сила в кдуша. Това може да продължи кратко време — например една минута, през която усеща вкуса на кдуша, дошъл при него чрез пробуждане свише. От това човек може да пробуди решимо [запис, спомен], че някога е имал пробуждане.

Следователно във всеки човек има решимо, а в това решимо се съдържа кли, тоест сърцето. И чрез него човек може да предизвика пробуждане отдолу.“

ЧАСТ 2: Кабалистична трапеза

4. Баал Сулам, „Мир“

„Всичко е готово за трапезата“ — за истинската цел. А възвишеното наслаждение, на което е съдено да се разкрие заедно с разкриването на Неговия замисъл в творението, ще направи така, че всички тревоги, усилия и страдания, сполетявали ни през времената и поколенията, ще изглеждат като усилията на домакин, който полага огромен труд, за да приготви велика трапеза за поканените гости. И очакваната цел, която накрая непременно трябва да се разкрие, той сравнява с трапеза, на която гостите присъстват с огромно наслаждение.

5. „Маор ве-Шемеш“, глава „Микец“

„Най-важното при храненето е да се издигне духовното, съдържащо се в храната, до мястото на неговия корен — висшето място. Духовното във всяко нещо е свято и е неговата жизнена сила, а без него това нещо не би могло да съществува… То се привлича от висшето място — от Хохма и Бина — и представлява жизнената сила, съдържаща се в храната. След това, когато човек яде от тази храна, той издига цялата свята жизнена сила, намираща се в нея, до мястото на нейния корен и с това доставя наслаждение на Твореца… Затова основното удовлетворение идва от светостта и духовното, съдържащи се във всяка храна. За това е казано: „Праведникът яде до насищане“, защото той яде само за да насити висшата душа. Тоест желанието му е да приеме единствено духовната жизнена сила на храната, която се намира в мястото на своя корен. Затова „смирените ще ядат и ще се наситят“… защото основното им намерение е насочено към духовното, а не към материалната част на храната. Но хората, които притежават животински разум, чието намерение не е насочено към духовното и чието хранене е само заради материалното, се хранят грубо и не се насищат. Това е гладът на тяхната душа, защото душата няма друга жизнена сила освен онази, която човек привлича от духовното. И такъв е смисълът на думите: „Утробата на грешниците няма да се насити“.“

6. Баал Сулам, „Шамати“, статия 173, „Защо казваме „Лехаим“?“

„По повод на това, че при пиенето на вино се казва лехаим [за живот, наздраве], той каза, че това е подобно на казаното от мъдреците: „Вино и живот — според мъдреците и техните ученици“. И това предизвиква недоумение: защо е казано именно „според мъдреците“? Защо не и според невежите? Смисълът е, че когато казваме лехаим, това посочва висшия живот. Когато пием вино, трябва да помним, че виното посочва „виното на Тора“ — напомняне, че трябва да привлечем светлината на Тора, наречена „живот“. А материалният живот е наречен от мъдреците: „Грешниците приживе се наричат мъртви“. Затова именно мъдреците могат да кажат: „Вино и живот“. Тоест само те са способни да привлекат духовния живот. А невежите нямат келим, с които да го привлекат. (Възможно е също „според мъдреците“ да означава „според възгледа на мъдреците“. Тоест онова, което те наричат „живот“, е духовният живот.)“

ЧАСТ 3: Съвместно пеене

7. РАБАШ, статия 146, „Страдание и радост“

„Човек трябва да бъде благодарен на Твореца за това, че го е удостоил, като му е дал мисъл и желание дори за най-малкото нещо в кдуша. Защото той вижда, че не е по-достоен или по-важен от останалите хора, и въпреки това Твореца го е удостоил с това. Затова подобно състояние го задължава да благодари на Твореца. Тоест това е времето да възпява и прославя Твореца.“

8. Раби Калонимус Калман Шапира, „Бней Махшава Това“

„Мелодията е само форма на разкриване на душата и нейните чувства. Те се разкриват в думите, които човек казва на своя другар за мислите си и за чувствата си на скръб и радост, а още повече — в неговия глас. Както се казва в светите книги като доказателство за това: когато скръбта на човека се усили, той вече не е способен да говори, а само вика и плаче с гласа си. Затова мелодията — радостните или горчивите звуци — пробужда чувствата на човека, в които се разкриват искрите и органите на душата.“