Урок 15: Подготовка за конгреса "Пробуждане отдолу" - Взаимно включване - Kabbalah Group

Урок 15

Подготовка за конгреса „Пробуждане отдолу“ — взаимно включване

Подбрани откъси от първоизточници

1. Баал Сулам, „Науката кабала и нейната същност“

„Най-удивителното в тази наука е взаимното включване. С други думи, всички детайли на огромната действителност, преминавайки през нея, постепенно се включват един в друг, преплитат се и се съединяват, докато не достигнат до едно — Всемогъщия, включващ всичко в Себе Си.“

2. Баал Сулам, „Действията на човека и образите на неговите действия“

„След това всички души в света трябва да се обединят и съберат в една истинска душа, произхождаща от всички души, и действително да станат едно цяло, както в началото на творението, когато е бил създаден само един човек — Адам. И чрез своите зивугим (съединения) той породил синове. Синовете също вървят по неговия път, извършвайки зивугим (съединения), докато се появило състоянието на този свят със седемдесетте народа, сред които е и потомството на Исраел. А в Края на поправянето те ще се съединят един с друг, докато от всички тях не стане един човек — Адам, подобен на Адам Ришон. И разбери това добре.“

3. Баал Сулам, „Статия за завършването на книгата „Зоар““

„Тялото и неговите органи представляват едно цяло. И цялото тяло обменя мисли и усещания с всеки отделен орган. Например, ако цялото тяло мисли, че някой от неговите органи трябва да му служи и да го наслаждава, този орган веднага узнава тази мисъл и му доставя желаното наслаждение. По същия начин, ако някой орган мисли и чувства, че мястото, на което се намира, е тясно за него, цялото тяло веднага узнава неговата мисъл и усещане и го премества на удобно за него място.

Но ако се случи така, че някой орган бъде отрязан от тялото, те се превръщат в две отделни същности. Цялото тяло вече не знае нуждите на отделения орган, а органът не знае мислите на тялото, за да му служи и да му бъде полезен. Но ако дойде лекар и отново свърже органа с тялото, както преди, органът отново ще познава мислите и нуждите на цялото тяло, а тялото отново ще знае нуждите на този орган.“

4. Баал Сулам, „Шамати“, статия 33, „Жребиите в Йом Кипур и при Аман“

„Светът е създаден с толкова много хора, всеки от които има свои мисли и мнения, а всички те се намират в един свят. Това е направено специално, за да може всеки да включи в себе си всички мисли на другия. Благодарение на това, когато човек извършва връщане към Твореца, той ще извлече полза от това взаимно включване. Защото, когато човек иска да извърши връщане, трябва да наклони себе си и целия свят към чашата на заслугите, тъй като самият той включва в себе си всички чужди мнения и мисли на целия свят.“

5. Баал Сулам, „Мир в света“

„Всеки човек в обществото е подобен на зъбно колело, свързано с други зъбни колела в една машина. Отделното зъбно колело няма свобода на движение само за себе си, а участва в общото движение на всички зъбни колела в определена посока, правейки машината способна да изпълнява общото си предназначение.

Ако в някое зъбно колело възникне повреда, тя не се оценява и разглежда по отношение на самото зъбно колело, а според неговата роля и служба в цялата машина.“

6. Баал Сулам, „Шестстотин хиляди души“

„Мъдреците са казали, че има шестстотин хиляди души и че всяка душа се разделя на множество искри. Трябва да разберем как е възможно духовното да се дели на части, след като в началото е била създадена само една душа — душата на Адам Ришон.

Според скромното ми мнение в света действително няма повече от една душа, както е казано: „И вдъхна в ноздрите му душа на живот“. Тази душа присъства във всички синове на Исраел, във всеки от тях — изцяло, както в Адам Ришон. Защото духовното не се разсича и не се разделя, както е присъщо на материалните обекти. А казаното, че има шестстотин хиляди души и душевни искри, означава, че това разделение се извършва от тялото на всеки човек. С други думи, отначало тялото създава преграда и напълно скрива сиянието на душата. Но благодарение на Тора и заповедите тялото се пречиства и според степента на неговото пречистване общата душа му свети.“

7. Баал Сулам, писмо 4

„Не ти липсва нищо друго, освен да излезеш на „полето, благословено от Твореца“, да събереш всички онези отпаднали части, които са се отделили от твоята душа, и да ги съединиш в едно тяло. И в това съвършено тяло Твореца ще постави Своята Шхина завинаги, без никакво прекъсване. А изворът на великата мъдрост — твуна, и висшите реки от светлина ще бъдат като неизчерпаем източник.“

8. Баал Сулам, „Страдащият заедно с обществото“

„„С мярката, с която човек мери, с нея му се отмерва.“ Това означава, че според размера на кли, тоест според неговия вътрешен обем, се напълва този хисарон — нито повече, нито по-малко. Затова онзи работник на Твореца, който не страда заедно с обществото, а усеща единствено своя личен хисарон, няма по-голямо кли за получаване на висшето благо. Поради това той няма да може да получи общото разкриване на Божественото, наречено утешение на обществото, тъй като не е подготвил кли за получаване на това общо свойство, а само на своето лично свойство.

Не е така с онзи, който страда заедно с обществото и усеща бедите на обществото като свое собствено страдание. Той се удостоява да види разкриването на Шхина в съвършенство.“

9. РАБАШ, писмо 42

„Мъдреците са казали: „Както лицата им не си приличат, така и мненията им не си приличат.“ Как тогава могат да бъдат „като един човек с едно сърце“?

Отговорът е: ако кажем, че всеки се грижи за собствените си нужди, се оказва, че е невъзможно да бъдат „като един човек“, защото не си приличат. Но ако всички отменят собствената си власт и се грижат единствено за ползата на Твореца, тогава техните частни мнения вече не съществуват, защото всичко частно се е отменило и всички са преминали под властта на Единния.“

10. „Зоар за всички“, „Толдот“, статия „Ето родословието на Ицхак“, т. 3

„Няма орган в човека, на който да не съответства някакво творение в света.

И както човешкото тяло се разделя на органи, разположени на различни степени един над друг и съставляващи заедно едно тяло, така е и със света: всички творения в света са органи, разположени едни над други. И когато всички се поправят, тогава действително ще станат едно тяло. И всичко е подобно на Тора — както човекът, така и светът, защото цялата Тора се състои от органи и части, разположени едни над други. А когато всички се поправят, ще образуват едно тяло.“

11. РАБАШ, статия 1, част 2 (1984), „Целта на групата — 2“

„За да има взаимно включване един в друг, всеки трябва да се отмени пред другия. Това става, когато всеки вижда достойнствата на своя другар, а не неговите недостатъци. Но онзи, който мисли, че е малко по-високо от другарите си, вече не може да се обедини с тях.“

12. РАБАШ, статия 14 (1988), „Необходимостта от любов към другарите“

„В сливането на другарите има особено преимущество. Чрез сливането мненията и мислите преминават от един към друг и затова всеки включва в себе си силите на другия. По този начин всеки притежава силата на цялата група. Тоест, макар всеки човек да е отделна личност, той притежава всички сили на групата.“

13. РАБАШ, статия 17 (1987), „Каква е строгостта на забраната да се преподава Тора на идолопоклонници в духовната работа“

„Човек не може да получи въздействие от групата, ако не е слят с нея, тоест ако не цени другарите. В степента, в която ги цени, той ще може да получи от тяхното въздействие без усилие — само чрез сливането с групата.“

14. Баал Сулам, „Шамати“, статия 99, „Грешник или праведник — не е казано“

„Ако човек няма никаква сила на желание и стремеж към духовното, но се намира сред хора, които имат желание и стремеж към духовното, и тези хора са приятни в очите му, тогава и той придобива тяхната сила за преодоляване, техните желания и стремежи, макар по природа да няма такива желания, стремежи и сила за преодоляване. Благодарение на очарованието и значимостта, които приписва на тези хора, той получава нови сили.“

15. РАБАШ, статия 21 (1986), „За „над знанието““

„Нашите мъдреци са казали: „Завистта към мъдреците умножава мъдростта.“ Това означава, че когато всички другари гледат на групата и виждат, че другарите се намират на по-висока степен — както в мислите, така и в действията, — тогава природата задължава всеки да се издигне от своята степен до по-висока степен от онази, която би достигнал чрез силите на собственото си тяло.

Тоест, дори по рождение да няма силни желания и да не е особено честолюбив, благодарение на завистта, с която се е родил, той може да придобие допълнителни сили, каквито няма по природа. Свойството завист, което се намира в него, е породило нови сили — онези, които присъстват в групата. Благодарение на тях той е придобил нови качества, тоест сили, които не са били заложени в него от родителите, които са го родили. Излиза, че сега той притежава нови свойства, породени в него от групата.“

16. РАБАШ, статия 30 (1988), „Какво да искаме от събранието на другарите“

„Всеки трябва да се старае да внесе в групата дух на живот, изпълнен с надежда и енергия, така че всеки да може да си каже: „Отсега започвам работата отначало.“ Тоест, преди да дойде в групата, той е бил разочарован от напредъка си в духовната работа, но сега другарите са му дали дух на живот и надежда. Чрез групата той е придобил увереност и сила за преодоляване, защото сега чувства, че е способен да постигне съвършенство. А онова, което му се е струвало като огромна планина и непреодолима преграда, сега усеща като нищо. Всичко това е получил благодарение на групата — благодарение на това, че всеки се е старал да внесе в нея подкрепа и нов дух.“

17. „Сборник на законите“ („Хошен а-Мишпат“), „Закони за поръчителя“

„Невъзможно е да се изпълняват Тора и заповедите без поръчителство, при което всеки носи отговорност за своя другар. Защото основата на изпълнението на Тора е желанието, което се придобива чрез единството. Затова онзи, който иска да приеме върху себе си бремето на Тора и заповедите, трябва преди всичко да се включи в общността на Исраел във велико единство, за да увеличи желанието си. Излиза, че главното в изпълнението на Тора се постига именно чрез поръчителството, благодарение на което всички се смятат за едно цяло. Защото главното в любовта и единството е желанието — всеки да изпълнява желанието на своя другар, между тях да няма никакво различие в желанията и всички да се включат в едно желание. Чрез него те се включват в желанието на Висшия, което представлява окончателното единение.“

18. РАМАК, „Правила за поведението на праведниците“, „Тринадесет качества“

„Исраел са поръчители един за друг, защото във всеки действително има част от неговия другар. И когато един съгреши, той вреди на себе си и на своята част, намираща се в другаря му. Излиза, че заради тази част другарят носи отговорност за него. Затова е желателно човек да бъде добра част от своя другар и да желае неговото благо. Той трябва да бъде благосклонен към другаря като към самия себе си, защото другарят действително е част от него. Затова ни е заповядано да обичаме ближния като себе си. Желателно е човек да вижда достойнствата на своя другар, никога да не го позори и да не му се гневи, както е прието. И както Твореца не желае нито нашия позор, нито нашите страдания заради близостта Си с нас, така не желае нито позора, нито страданията, нито греха на другаря. Човек трябва да му съчувства така, сякаш самият той действително се намира в същото страдание, не дай Бог, или в същото благо.“

19. „При Ец Хаим“, „Вратите на покаянието“, част 8

„Трябва да се говори в множествено число: „Съгрешихме“ и т.н., а не „Аз съгреших“. Смисълът е, че целият Исраел е едно цяло и всеки от Исраел е отделен орган от това цяло. Това е поръчителството, при което човек носи отговорност за своя другар, ако той съгреши. Затова, дори човек да не е извършил този грях, той все пак трябва да се изповяда за него, защото, ако другарят му го е извършил, все едно самият той го е извършил. Затова се говори в множествено число. И дори когато човек се изповядва сам в дома си за греха, смята се, че двамата заедно са съгрешили — той и другарят му — от гледна точка на поръчителството между душите.“