Урок 11

Тема: Най-важното — това е намерението

Избрани откъси от първоизточници

1. РАБАШ. Статия 3 (1990). Какво означава, че светът е създаден за Тора

В духовното подобието се нарича сливане, въпреки че всъщност той получава. И това се нарича получаване заради отдаване. Но как е възможно да се постигне прилика по форма? В края на краищата това е желанието за получаване, което е създадено от Твореца, а как може да бъде отменена природата, създадена от Твореца? За това е направено поправяне, защото наистина природата на желанието за получаване не може да бъде отменена. Но към него се добавя намерението за отдаване. Получава се, че желанието за получаване, тоест това, че човек вижда предмет, от който може да получи наслаждение, остава. Тоест и след това човек се наслаждава, но с друго намерение. И това се нарича получаване заради отдаване. 

2. РАБАШ. Статия 22 (1987) «Какъв дар човек иска от Твореца»

"Долният може само да допълни кли на Твореца. Както е казано: "Това, което Всемогъщият е създал за действие". Което означава, Творецът е създал кли, наречено "желание да получиш наслаждение". И човек трябва да го допълни с поправянето, наречено "намерение заради отдаване", както беше казано, че Малхут на света на безкрайността украсява себе си в точката на желанието, което означава – украсява себе си с това, че е придала на желанието за получаване намерение заради отдаване".

3. РАБАШ. Статия 31 (1988). "Кое действие на човека в духовната работа се отнася към Твореца"

"Ако намерението на човека е само да донесе радост на Твореца, а не за собствена полза, тогава той не обръща внимание на големината на наслаждението, а само на големината на страстното желание това, което иска да достави наслаждение на Твореца. Стремежът да донесе наслаждение на Твореца води до прилика по форма с корена на неговата душа. И това предизвиква привличане на повече светлина. Тъй като Висшият иска да даде повече, отколкото долният иска да получи, просто липсват келим за отдаване. И от това, че той се засилва в свойството на отдаването, така или иначе, се продължава голяма светлина. Затова не трябва да се иска да дойдат при него големи светлини, а трябва да се стреми да има големи келим, келим за отдаване". 

4. РАБАШ. Статия 12 (1985) «И се засели Яаков»

"В духовната работа, както казахме, човек трябва да работи „само заради Твореца“ – с други думи, „без никакво заплащане“. Смисълът е в това, че той е готов на саможертва без никаква награда, без каквото и да е възнаграждение, което тази саможертва би могла да породи. Напротив, цялото дело е в това, че това е целта на човека – той иска да отмени своята същност пред Твореца, тоест да отмени желанието си за получаване, което представлява реалността на творението – ето какво иска да отмени пред Твореца, и в това е неговата цел".

5. РАБАШ. Статия 5 (1988) «Какво означава в духовната работа: „Исраел в изгнание – Шхина е с тях“»

"На онова място, където той желае да върви по пътя на истината, логиката подсказва, че злото начало трябва да се подчини и отслабне. А сега е тъкмо обратното – защото във всичко, което се отнася до светостта, когато той иска да направи нещо заради отдаване, злото начало го надвива и му е трудно да го преодолее. И той се пита къде е справедливостта. И заради изобилието от работа, в която всеки път трябва да се усилва, той стига до падение.

И тогава той стига до „претенцията на разузнавачите“ и казва, че му е омръзнала тази работа. И той избягва от бойното поле, защото твърди, че там, където е трябвало да напредва, върви назад. Затова той „се съмнява в основите“, както беше казано по-горе, и пренебрегва този път, на който трябва да се работи върху намеренията и делата не са достатъчни, а главното е в намерението, както е казано: „По-добре малко с намерение, отколкото много без намерение“. И той казва, че тази работа не е за него". 

6. Рабаш. 577. "Относно целта"

"Крайната цел на работата на човека е да достигне до намерение за отдаване, тъй като във външните действия няма какво да се поправя. Понеже кли, създадено от Твореца, не може да се промени, а цялата промяна трябва да стане единствено с намерението. Тоест, тъй като целта на творението е да наслади Своите създания, с тази цел Той е създал кли, наречено желание и стремеж да получи наслаждение.

Въпреки това, за да не бъде „хляб на срам“, а [получаването да се случи] чрез подобие по форма, е настъпила поправка, наречена съкращение, което не позволява получаване освен заради отдаване. Тоест, в същото това кли, което е било преди това, т.е. желанието да получи, но с друго намерение, с други думи — получаване не защото човек иска да напълни свой хисарон, а заради заповедта на Твореца, който желае да наслади Своите създания".

7. Рабаш. 577. "Относно целта"

"Цялата работа е само върху намерението — да се достигне до това човек да пожелае да отдава. И това се нарича вътрешна работа, и това е възвишено нещо, незабележимо отвън: намерението на човека в извършваното от него действие.

Но за да се стигне до това намерение, наречено вътрешна работа, първо е нужна външна работа, и това са действията — това, което се вижда с просто око, докато намерението е вътрешно и скрито нещо."

8. Рабаш. Статия 6 (1986) "Увереност"
"Онези хора, които искат да поемат по пътя на истината и да достигнат сливане, трябва да се свикнат с това, всяка тяхна мисъл, всяка дума и действие да бъдат съпроводени от намерението: нека от тяхната работа по реализиране на принципите на Тората да произлезе удоволствие за Твореца. Те не бива да правят сметка за това, какво могат да получат от Твореца за своето желание да Му доставят удоволствие. С други думи, нека не мислят за това, какво Творецът ще им даде, така че да могат да извеждат нещо от Неговото владение в своето владение. Вследствие на това те ще създадат две власти, отнасящи се до Твореца и до творенията – а това е противоположно на сливането."