Игра на следващата степен

В Кабала "Мисхак" (משחק) означава както "игра", така и самото действие "игра", но това е много повече от просто преструване. Това е вътрешно усилие за приближаване към следващата духовна степен, за да се престорим на подобни на състоянието, което все още не сме достигнали.

Помним, че Баал Сулам обяснява, че Светлината, идваща от следващата степен, се нарича Обкръжаваща Светлина, "Ор Макиф" на иврит. Така че играта на следващата степен е много точно усилие да се престорим на подобни на това бъдещо състояние, което трябва да постигнем.

Тази вътрешна работа се извършва в групата, в Десетката, където играем следващата степен на връзка, любов и духовно напредване.

Опитваме се да правим неща, които може би все още не изглеждат възможни, но все пак искаме да опитаме. Това е като дете, което играе на самолет, който лети. То няма самолет, не знае как да лети и всъщност не лети, но чрез играта вече изгражда нещо вътре в себе си.

По същия начин, чрез тази игра изграждаме вътрешната структура, Кли, вътрешния съсъд, който ще ни помогне да постигнем следващата степен.

Така че нека гледаме клипа и след това да обсъдим какво наистина означава това състояние на игра.

Клип с Рав - Игра на следващата степен (14 минути)

Видео линк:

https://kabbalah.academy/en/videos/playing-the-next-degree-in-kabbalah/

Транскрипт:

Виждаме, че в мъдростта на Кабала има определения, които не са съвсем същите като тези, които използваме в този свят. Играта по същество е преход. Това наистина е игра. Това е като котка, която иска да скочи: тя гледа, проверява се, обмисля как ще скочи и след това скача. Така че цялата тази подготовка, всичко, което си представя, всичко, което прави, всичко е игра. Тя изиграва това, което предстои да направи.

Играта е начинът, по който си представяме следващото състояние. Следователно, целият ни живот всъщност трябва да бъде игра, в която се стремим към връзка помежду ни и в тази връзка да разкрием Твореца, да достигнем целта на нашето съществуване, вечен и пълен живот. Всичко това се постига чрез игра. Както в този живот играем, когато сме деца и по този начин растем, така е и в нашия духовен живот. Само че там трябва да вземем тази игра в свои ръце, да разберем какво се случва и да научим как да участваме в играта в партньорство с Твореца. Без игра не можем да се приближим до Него и да станем Негови партньори. И до степента, в която си представяме, че се приближаваме до Твореца, започваме да разбираме какво всъщност е играта.

Оттук следва, че трябва постоянно да играем: човек със себе си, човек с групата, човек с Твореца. И Творецът също играе с Левиатан, което означава с цялото творение, както е написано: "Този Левиатан, който си създал, за да играеш с него." По този начин, чрез играта, достигаме състояние, наречено "Пир на Левиатан", където всички ние, цялото човечество, седим заедно около голямата маса заедно с Твореца и сме на Пира на Левиатан. Ние го ядем, Левиатана, с който сме играли, което означава, че сме го използвали, за да напреднем и да станем все повече и повече Адам, човек, подобен на Твореца. И когато станем подобни на Твореца, ние и Той наистина се включваме като едно цяло, и целият Левиатан, цялото творение, се използва от нас правилно. Това се нарича Пир на Левиатан, краят на поправянето.

Следователно, всеки път трябва да си представяме материята все по-правилно. Основното в правилното представяне на нашия свят и нашия живот е, че постоянно се намираме в объркване и виждаме как самият свят е объркан. От това състояние, ние многократно започваме от нулата, от форма на объркване, в която не ни остава нищо. Ако искам да бъда свързан с източника на творението, с целта на творението, да се държа за котва, въже или нещо, което може да ме спаси по пътя, това е възможно само ако съм свързан с групата. Защото чрез групата имам връзка с Твореца.

Затова, когато се събудя сутрин, например, понякога получавам въпроси като: Какво трябва да направя, когато се събудя объркан, не искам нищо, искам да оставя всичко, искам да продължа да спя и т.н.? Това е правилното състояние. Именно така трябва да бъде и няма да стане навик. Ако стане навик да скачам и да тичам към някаква духовна работа, тогава това не съм аз, а някой ме събужда отгоре. Винаги ценя тези състояния, в които едва мога да стана, съм в мъгла, не знам кой съм или какъв съм, къде съм или какво трябва да направя.

От такива състояния, от мъглата и разединението, бавно започвам да мисля, както в онази история на Баал Шем Тов, който попитал своя помощник, своя ученик: Ако не знаеш какво да кажеш, кажи "Алеф, Бет." И чрез това, малко по малко, отдалеч, той започва да се събужда, възстановява и достига до сливане.

Така е и с нас. Всяка сутрин трябва да се събудим сякаш от смърт, от пълно откъсване, и да обновим всичко. Затова, когато се събудя и нямам връзка с нищо в живота, като животно, едва ли мога да си представя себе си като животно, съм много щастлив, че съм в такова състояние, защото всичко, което имах преди, наистина ми е било отнето: връзката ми с Твореца, учението, всичко. И започвам само с това, че си спомням, че трябва да открия кой съм, какво съм, какъв е животът ми, накъде съм насочен и с кого трябва да бъда свързан.

Тогава си спомням, че всичко това зависи от някакъв Творец, но Творецът е далеч. Кой е Той изобщо? Какво е Той? Нямам никакво усещане към Него и никаква насоченост на мисълта към Него. Но тогава си спомням, че Той се намира в центъра на десетката. Тогава, какво е десетката? Коя е десетката? И по този начин започвам да се ориентирам и сякаш ги събирам пред себе си, да си ги представя, докато не стигна до този вид работа първо в ума, а след това в усещането: че в крайна сметка, всичко, което ми трябва, е да намеря връзка с тях, и чрез тях съм свързан с Твореца и със света.

Затова, всичкото ми усилие, цялото ми "аз", се измерва с това до каква степен съм в десетката, разчитам на тях, а след това дори как им отдавам, и чрез тях на Твореца, и чрез Него на целия този свят. Тогава цялата картина се събужда пред мен: как съществувам в реалността, къде съм, и как влияя на цялата реалност чрез десетката, чрез Твореца и чрез света. Всичко това се реализира в десетката, в моята малка група.

Затова, това откъсване, което получавам от момента, в който се събудя, когато виждам себе си напълно откъснат от всичко, наистина по-малко от животно, е за моя полза. По този начин обновявам отношението си към творението, към Твореца и най-важното към десетката.

Така трябва да се опитваме да виждаме тези състояния. Следователно, няма лошо състояние и няма добро състояние в човека. Винаги е ново състояние. Основното е, че трябва да има определена атмосфера в групата, която няма да позволи на човек да падне напълно. Той може да се чувства откъснат, изоставен, сякаш е носен от някакво течение, което го отнася от всичко, от самия живот и така нататък. Добре е всичко това да съществува и да ни влияе, но все пак трябва предварително да подготвим някаква връзка с десетката, с групата, така че да се почувствам, че се връщам към нея.

Чрез нея, малката система на Адам Ришон, в най-ниската форма, в телесната форма, която ми е дадена, имам нещо, за което да се държа. Това е като бебе, което се държи за любима играчка. То се вкопчва в нея и знаем, че се успокоява, когато я има в ръката си. Месеци наред расте по този начин, неспособно да я пусне. Така и ние напредваме, защото само чрез това намираме посоката си и се събуждаме правилно за живота всеки път.

Това може да се случи, когато буквално се събудим от сън, или може да се случи в средата на деня, когато губим връзката си с духовността поради различни външни влияния, на работа, на улицата, в семейството, и след това се връщаме към нея. Следователно, когато се открием объркани и откъснати от същността на живота и от целта на живота, това е за да установим нова връзка в групата и чрез нея с Твореца.

Добре е да има колкото се може повече такива откъсвания и възстановявания на връзката. Както разказва Баал Шем Тов, това му се е случвало много пъти.

Нека го приложим на практика

Изберете човека до вас в Zoom, следващата камера или просто следващото име, което виждате.

На свой ред казвайте на този човек всички най-красиви неща, които можете да кажете за него.

Не се сдържайте. Бъдете щедри, преувеличени и креативни. Говорете за техните качества, личност, присъствие, способности, външен вид, всичко прекрасно, което можете да си представите.

Няма значение дали познавате човека добре или дали всичко изглежда напълно вярно.

Дайте 100%. Изградете най-красивия образ на този човек, който можете.

След това ще го обсъдим заедно. Това ще ни даде материал да отворим концепцията за "игра" в Кабала.

Кръг на споделяне

Това, което току-що казахме, може да е било преувеличено, въображаемо или не напълно "истинско". Но усещането, което създаде, все още може да бъде много реално.

Затова нека направим един кръг:

Какво почувствахте, докато давахте или получавахте тези думи? Промени ли се нещо в начина, по който видяхте другия човек, дори за момент?

Човек трябва да разкрие любовта, която е в сърцето му към другарите, защото чрез това разкриване той пробужда сърцето на другаря си към любов към другарите, така че и другарите да почувстват, че всеки един от тях се занимава с любов към другарите. Ползата от това е, че по този начин човек получава по-голяма сила да действа в любов към другарите, с повече сила и енергия, тъй като силата на любовта на всеки един се включва в него.

Излиза, че вместо да има само една сила, с която да се занимава с любов към другарите, ако групата се състои от десет другари, той вече се включва в десет сили, които разбират необходимостта от занимаване с любов към другарите.

Но ако всеки един не разкрива пред групата, че се занимава с любов към другарите, тогава на човек му липсва силата на групата, тъй като е много трудно да съди другаря си в негова полза. И всеки мисли за себе си, че е праведник и че само той се занимава с любов към другарите. Излиза, че разполага само с малка сила, с която да работи в любов към другите.

Затова именно тази работа трябва да се извършва открито, а не скрито.

(Рабаш, Статия № 2, "Любовта към другарите," 1984)

Виждаме, че има едно нещо, което е общо за всички, а именно — въпросът за състоянието на духа на човека, както са казали: „Ако има тревога в сърцето на човек, нека я сподели с другите.“ Защото, когато става въпрос за повдигане на духа, нито богатството, нито мъдростта, нито други подобни неща могат да помогнат на човека.

Именно един човек може да помогне на друг, когато вижда, че той се намира в състояние на низост. Както е казано: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора“, а именно неговият другар може да го изведе от това състояние и да повдигне духа му.

Тоест другарят го издига от състоянието, в което се намира, до състояние на жизненост. Тогава човек отново започва да придобива сили и увереност в живота и изобилието и започва да усеща, че сега целта му е близо до него.

Излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли как може да помогне на своя другар и да повдигне духа му. Защото по отношение на състоянието на духа  всеки може да открие в своя другар място на недостиг, което е способен да напълни.

(Рабаш, Статия № 4, "Човек да помогне на ближния" 1984)

Въпроси и отговори