Урок 10

Игра в духовния път

Избрани откъси от първоизточници

1. Из: Баал Сулам. Шамати. 16. “Ден на Твореца и нощ на Твореца”

"За да получи сила за отдаване и да придобие друга природа, човек трябва да има силата да достигне подобие на Твореца, когато стане такъв като Твореца, който дава и нищо не получава в замяна, без да усеща недостиг в нищо. Защото Той отдава не защото усеща нужда от отдаване. Да не дава Бог да се мисли, че Той би изпитвал недостиг ако няма на кого да отдава – трябва да се възприема това като игра. Тоест, не затова отдава, че Му е необходимо, а защото всичко това е като игра".

2. Из: Баал Сулам. Шамати. 16. “Ден на Твореца и нощ на Твореца”

"Мъдреците отговорили на въпроса на една благородна матрона: «Какво правел Творецът след като създал света?», — «Седял и играел с кита, защото китът е създаден за да се играе с него». Китът означава свързване и сливане. Тоест свързването на Твореца и творенията е само игра, а не желание или необходимост. Разликата между играта и желанието е в това, че всичко, което изхожда от желание, е необходимост, и ако не получиш желаното, усещаш недостиг, докато в играта, дори и да не постигнеш нещо, не се счита, че това липсва. Както се казва, не е беда, ако не получиш това, на което си разчитал, не е толкова важно, защото желанието да го получиш е било игра, а не наистина".

3. Из: Рабаш. Писмо 37

"Който отива да празнува  радостно събитие при свой другар, не трябва да прави сметка със себе си: дали му е до настроение или не, а трябва да участва в празненството, да сподели радостта на другаря си и не бива да му показва раздразнение или безпокойство – трябва да показва усмивка. Така и тук, където свързването между другарите трябва да бъде такова, че всеки да иска да зарадва другаря си, и именно в материалните неща, защото именно това е принципът «хаправи си другар»".

4. Из: Рабаш. Статия 2 (1984) “За любовта към другарите”

"Човек е длъжен да показва любовта към другарите, която има в сърцето си, тъй като по този начин пробужда сърцата на другарите едни към други, за да усещат и те, че всеки работи върху приятелската любов. Ползата от това е, че така човек получава повече сили, за да действа в приятелската любов с по-голяма енергия и мощ, защото силата на любовта на всеки се включва в другите.

Така, ако групата се състои от десет другари, то вместо една сила за работа върху приятелската любов, в човека се интегрират десет сили, разбиращи, че трябва да се работи върху любовта към другарите".

Ако обаче всеки не показва на групата, че работи върху любовта към другарите, тогава му липсва силата на групата. Защото е много трудно да съдиш другаря си положително. Всеки се смята за праведник, единствен работещ за приятелската любов. В резултат човек разполага с твърде малко сила, за да работи над любовта към ближните. Оттук следва, че тази работа трябва да бъде явна, а не тайна.

6. Из: Рабаш. Статия 30 (1988) "Какво да се изисква от събранието на другарите" 

"Всеки трябва да се старае да даде на групата дух на живот, пълен с надежда и енергия, така че всеки да може да каже на себе си, че сега започва от чист лист. Тоест, преди да дойде в групата, е бил разочарован от развитието си в духовната работа, но сега другарите са му дали дух на живот и надежда, че благодарение на групата е достигнал до увереност и сила да преодолява. Защото сега усеща, че е способен да достигне съвършенство. А това, което му се е струвало като огромна планина и огромни пречки, сега той чувства, че е просто нищо. И всичко това той е получил благодарение на групата, на това, че всеки е положил усилия да даде на групата своята подкрепа и свежа сила".

13. Из: Баал Сулам. “Въведение към книгата Зоар”, п. 33

"В това е божествената воля, щото тези образи, появяващи се само в душите на получаващите, да се представят на душите така, сякаш самият Творец участва с тях заедно, за да се увеличи максимално постижението на душите.

Подобно на баща, който се свива, за да покаже на скъпия си син тъжно или доволно лице, въпреки че в себе си няма нито капка тъга, нито удоволствие. Но той го прави само за да събуди скъпия си син и да разшири разбирането му, за да се наслаждава заедно с него. И едва когато порасне, той ще разбере и ще познае, че във всичко, което е правил бащата, реалното е било само толкова, колкото е било нужно, за да се наслади заедно с него.

Така е и в нашия случай. Въпреки че всички тези образи и промени започват само от впечатленията на душите и в тях и завършват, във всеки случай, благодарение на божествената воля, те се представят така, сякаш те [т.е. впечатленията] се виждат вътре в самия Творец. И Творецът прави това, за да разшири и увеличи възможността за постижение на душите по най-пълния начин, което е заложено в общия замисъл на творението – да наслади Своите създания".

14. Баал Сулам, от ръкописи "Последното поколение"

"Изискваме от театралните актьори да направят всичко възможно, докато не убедят нашето въображение да възприема тяхното представление като истинска реалност. Същото искаме и от тези, които обясняват метода на Кабала: така да могат да въздействат на сърцето ни, че вярата в този метод да придобие в сърцата ни силата на истинска реалност".