Въведение

Миналата седмица говорихме за това да виждаме качествата и заслугите на приятелите, вместо техните грешки и недостатъци. Тази седмица ще продължим с тази тема, защото тя е изключително важна. Трябва да разберем, че именно това е основната работа в десетката и като цяло в групата.

Това, което наричаме зло начало — „йецер а-ра“ — постоянно надига глава. То се опитва да ни накара да се съмняваме дали приятелите ни вървят в правилната посока и дори поражда съмнения дали самите ние сме достойни да вървим по този път.

Нашата работа е постоянно да издигаме важността на приятелите над онова, което първоначално усещаме. В нас възниква определено усещане или възприятие, произтичащо от егоистичната ни природа. А след това, чрез усилието да не позволим на това усещане да ни завладее и чрез стремежа да се издигнем над него, в нас се поражда ново желание.

Това ново желание наричаме „издигане на МАН“ — издигане на вътрешна молитва, на желание да се променим и да станем подобни на Твореца. Това наричаме „Адам“ — човек, от израза „едаме ле-Елион“ — „ще бъда подобен на Висшия“. Това е постоянният стремеж да се издигаме и да не оставаме на сегашното си ниво.

Ако не усещахме нищо негативно, ако не преживявахме проявите на злото начало и всички онези съмнения, които постоянно възникват в нас, нямаше да има истинско обучение. Постепенно разбираме, че обучението, с което се занимаваме, е по-скоро разкриване на самите нас, отколкото просто изучаване на написаното в книгите.

Книгите ни помагат да разкрием онова, което се намира вътре в нас, докато достигнем до състоянието, за което е казано: „Душата на човека ще го учи.“ Тогава започваме да изучаваме отвътре своето отношение към приятелите и към Твореца.

Затова тази седмица ще навлезем по-дълбоко в тази тема и ще разширим както разбирането си, така и практическата си работа в изучаването на Кабала.

10. РАБАШ, Статия №21 (1986), „Относно над знанието“

„Чрез сливането с другарите човек може да придобие нови качества, посредством които ще бъде способен да постигне двекут с Твореца. И всичко това може да се каже, докато той вижда заслугите на другарите. Тогава е уместно да се каже, че трябва да се учи от техните действия. Но когато вижда себе си като по-достоен от тях, няма какво да получи от приятелите.

Затова са казали, че когато злото начало дойде и му покаже низостта на другарите, той трябва да върви над знанието. Но, разбира се, би било по-добре и по-успешно, ако в рамките на разума може да види, че приятелите се намират на по-висока степен от него.

С това можем да разберем молитвата, която раби Елимелех е написал за нас: „Нека сърцата ни виждат добродетелите на нашите другари, а не техните недостатъци.““

Въпрос: Какво прави човек достоен? Какво определя, че е достоен?

Рав: Достоен за какво?

Студент: Достоен да види, че Творецът действа по този начин?

Рав: Чрез търсенето. Човек полага усилия. Сякаш събира образа на Твореца от всевъзможните форми на отношенията си с приятелите. Сякаш изграждам, изграждам тази мозайка, този пъзел от всички приятели, докато започна да се отнасям към тях така, че вече да не се отнасям нито към външния им облик, нито към вътрешните им качества според характера им или към други подобни неща, а към тяхната същност, към тяхната вътрешност.

Това се нарича да искаш да се прилепиш към „вътрешността на сърцето“ на всеки другар. И доколкото искам да проникна в сърцето на всеки един от тях, започвам да усещам, че чрез това усещам Твореца. Така стигаме до разкриването на Твореца.

Опитайте и ще видите, че е възможно. Това идва именно от практическата работа, която извършвате: да се отнасяте към десетката, чрез десетката — към съвкупността от желанията на приятелите, а чрез тях — към техните намерения, към сърцата им, към онова, което се крие в сърцето на всеки другар.

Защото в сърцето на всеки другар се намира неговото вътрешно желание. Там, от другата страна, присъства Творецът и поставя пред мен желанието на всеки другар, а от своя страна аз се свързвам с него.

Излиза, че именно там, в сърцата на другарите, се срещаме с Твореца. Това се нарича „вътре в парцуфа“.

Думи на Рав от урока от 15.08.2002 г.

Само със силата на Бина можем да се държим за Висшия, за духовното, над знанието (деа — знание). Какво означава „над знанието“, „в знанието“ или „под знанието“?

Имаме нашето желание за получаване. Аз получавам в рамките на желанието за получаване и съдя според това, което получавам. И съответно, както е казано: „Съдията разполага само с това, което очите му виждат.“ Така действам основно според своята природа, според своя интелект, според своя разум.

Това се нарича действие според знанието (деа — разум). Деа е светлината Хохма или, да кажем, в нашия случай — интелектът. Тук всъщност не става дума точно за светлина, а за известно светене на Хохма, което се разпространява в съсъдите за получаване. И тъй като светлината Хохма се разпространява в съсъдите за получаване, аз получавам знание за своето състояние. Тогава от тази светлина Хохма и от съсъдите за получаване получавам както самото наслаждение, така и осъзнаването на наслаждението. Това се нарича „в ума и сърцето“.

Обикновеното получаване чрез ума и сърцето се нарича знание, деа, човешки разум. Защо казваме „според разума му“? Защото деа е най-високата степен сред всички степени на получаване. Това е разбирането на човека, човекът в човека. Тук работя според своите съсъди за получаване. Това, което действително държа в ръцете си, това имам. Усещам го, виждам го, разбирам го. Държа го здраво.

Такава е природата на каменното сърце, природата на нашата материя — желанието за получаване. Мога да бъда свързан с Твореца, да бъда на степен над своето „аз“, само ако получа съсъдите на Бина. Например, както изучаваме за световете БЯ, това са части от Галгалта ве-Ейнаим, които вследствие на разбиването са паднали в АХАП. Именно в тези части, в тези разбити части на Галгалта ве-Ейнаим, паднали в АХАП, светлината може да се разпространява, но не и в самия АХАП, в който те се намират.

Представете си някакво тесто, в което има малки парченца шоколад. Да кажем, че тези парченца шоколад са частите на Галгалта ве-Ейнаим вътре в самото тесто, наречено АХАП. Светлината може да се разпространява само в тези части на Галгалта ве-Ейнаим. И ако те са правилно подредени, тогава като цяло, чрез връзката помежду им, от тях се изгражда системата на световете БЯ.

С други думи, световете БЯ са Галгалта ве-Ейнаим, които всъщност се намират в АХАП, в масата на АХАП. Но тези Галгалта ве-Ейнаим са свързани помежду си, а не с масата на АХАП. Те имат само защита срещу АХАП, за да не им пречи. Адам а-Ришон по своята природа е този АХАП. Не от първоначалното състояние на творението, а според своята природа той е този АХАП.

Ако не приеме Галгалта ве-Ейнаим в себе си, той няма да има никаква връзка с Твореца, със светлината. Творецът се усеща и светлината се разпространява само в Галгалта ве-Ейнаим. Тя не може да се разпространява в съсъдите за получаване.

Човек, който работи не в своя АХАП, в тази маса от тесто, а в Галгалта ве-Ейнаим, включени в него вследствие на разбиването на Адам Ришон, се нарича човек, който работи над своя разум, над своето знание, над своето желание. Защото неговият разум, цялото му желание, е тестото, а не парченцата шоколад в него. Това се нарича да работиш с вяра над знанието.

Защо „с вяра“? Защото това са части на Бина, Галгалта ве-Ейнаим — съсъди за отдаване.

„Над знанието“ означава, че човек подчинява АХАП, прави съкращение над него и пренася себе си, така да се каже — своето усещане, своето сърце — в тези Галгалта ве-Ейнаим. Той се намира в тях, живее в тях. Това се нарича работа с вяра над знанието.

Какво може да помогне за това? Какво го поддържа? Какво помага на човека в тази работа? Любовта и страхът. Именно те му помагат да се държи за съсъдите за отдаване и да не бъде увлечен след съсъдите за получаване.