Курсове / Кабалистична група / Среща на групата - След урок 8 - Да виждаме в другарите добрите качества над техните недостатъци
Среща на групата - След урок 8 - Да виждаме в другарите добрите качества над техните недостатъци

Среща на групата - След урок 8 - Да виждаме в другарите добрите качества над техните недостатъци

Общ преглед
Съдържание на урока
Материали
Плейлист
Материали

Да виждаме в другарите добрите качества над техните недостатъци Среща на групата     Въведение   Вече се запознахме с принципа „да виждаме доброто в другарите, а не недостатъците им“ по-рано в нашето изучаване на Десетте принципа. Сега искаме да …

Да виждаме в другарите добрите качества над техните недостатъци

Среща на групата

 


 

Въведение

 

Вече се запознахме с принципа „да виждаме доброто в другарите, а не недостатъците им“ по-рано в нашето изучаване на Десетте принципа. Сега искаме да разгледаме по-конкретно как да приложим това указание, така че то да не остане само на теоретично ниво. Ако кабалистите ни дават такъв принцип, можем да разберем, че това не е нещо, което ни се случва естествено. То изисква от нас да вървим против собствената си природа.

Ако това ни се случваше естествено, нямаше да има нужда да го определяме като принцип на нашата работа. Затова сега искаме да се впуснем малко по-надълбоко в тази тема и да разберем как да я приложим на практика.

В неделя, поради Деня на единството в Прага, се обърна малко по-малко внимание на тази конкретна тема и повече време беше отделено на въпросите на всички участници. Беше чудесно събитие, в което в Прага участваха над 60 приятели, и то се състоя веднага след прекрасната среща, която имахме във Вилнюс с над 100 участници. Като цяло можем да видим, че изграждането на единство е важен елемент от нашия път.

В същото време трябва да се научим как да изграждаме това единство, защото, разбира се, това не е лесно за нас. Ако беше лесно, щяхме да решим този проблем отдавна. Нека видим какво ни казват кабалистите за тази работа. Ще изгледаме няколко клипа, ще обсъдим темата заедно и ще се опитаме да изясним по-задълбочено как можем да приложим този принцип помежду си.

 


„Ако човек изпитва любов към другарите си, правилото в любовта е, че искаш да виждаш достойнствата на другарите си, а не техните недостатъци. Следователно, ако човек забележи някакъв недостатък у своя другар, това не е знак, че приятелят му е сгрешил, а че виновният е този, който го вижда – което означава, че тъй като любовта му към другарите е несъвършена, той вижда недостатъци у своя другар.

Ето защо сега той не трябва да се занимава с поправянето на своя другар. Напротив, той самият се нуждае от поправяне. От казаното по-горе следва, че той не трябва да се занимава с поправянето на недостатъците на другаря си, които вижда в него, а самият той трябва да поправи недостатъка, който е причинил в любовта към другарите. И когато се поправи, ще вижда само добродетелите на другаря си, а не недостатъците му.“

РАБАШ, Статия № 17, Част 1 (1984) „За значението на другарите”

 


„Човек не трябва да гледа на другаря си неблагосклонно, като открива в него именно онова, което не е добро, и търси недостатъци в работата му. Напротив, трябва да гледа само на доброто и винаги да търси и намира в него достойнства и добро, и по този начин ще има мир с всичко.“

Ликутей Ецот, „Мир“, точка 10

 


„Как човек може да счита другаря си за по-велик от себе си, когато вижда, че собствените му достойнства са по-големи от тези на другаря му, че е по-талантлив и притежава по-добри вродени качества? Има два начина да се разбере това:

1. Той се опира на вяра, която е над разума: след като веднъж го е избрал за другар, той го цени над разума.

2. Това е по-естествено – в рамките на разума. Ако е решил да приеме другия за свой другар и работи върху себе си, за да го обича, тогава е естествено чрез любовта да вижда само добри неща. И макар в другаря му да има лоши страни, той не може да ги види, както е писано: „Любовта покрива всички прегрешения.“

РАБАШ, Статия № 17, Част 1, (1984), „За важността на другарите”

 


„Въпреки че добродетелите на другаря ти не са равни на твоите, трябва да го търпиш и да го обичаш, защото така го е сътворил Създателят.“

Светият Шлах, „Шаар ХаОтиот“, том 2

 


 

Семинар / Дискусия 1

С какви трудности можем да се сблъскаме, когато се опитваме да приложим този принцип?

 


Нека да гледаме клип на Рав по темата:

Клип 1 в плейлиста

 


 

„Човек трябва да вярва, че „няма никой освен Него“ – което означава, че именно Творецът го подтиква да върши добри дела; но тъй като той все още не е достоен да разбере, че именно Творецът го подтиква, Творецът се облича в одежди от плът и кръв, чрез които извършва тези действия. По този начин Творецът действа под формата на Ахораим [задната страна].

С други думи, човекът вижда лицата на хората, но трябва да вярва, че зад тези лица стои Творецът и извършва тези действия. Тоест, зад човека стои Творецът и го подтиква да върши действията, които Творецът желае. Оттук следва, че Творецът прави всичко, но човекът се опира на това, което вижда, а не на това, в което трябва да вярва.“

РАБАШ, Статия № 19 (1990), Защо Торa е наречена „Средна линия“ в работата – 2

 


Същото важи и за любовта към другарите. Това е голямо усилие, когато човек трябва да съди другарите в тяхна полза, и не всеки е готов за това.

Понякога ситуацията е дори по-лоша. На моменти човек вижда, че неговият другар се отнася неуважително към него. Не само това, но е чул и клевети – тоест, чул е от друг приятел, че този приятел, еди-кой-си, е казал за него неща, които не е прилично другари да казват един за друг. И все пак той трябва да се въздържи и да го оправдае. Това наистина е голямо усилие. Оттук следва, че чрез това усилие той отдава нещо, което е дори по-важно от парично възнаграждение.

Ако обаче този човек го клевети, откъде ще намери приятелят му силата да го обича? Той със сигурност знае, че неговият приятел го мрази, иначе нямаше да го клевети. Тогава каква е ползата от това да се въздържа и да го съди благосклонно?

Отговорът е, че любовта към другарите, която се гради върху основата на любовта към ближните, чрез която те могат да постигнат любов към Твореца, е противоположна на това, което обикновено се разбира под любов към другарите.

С други думи, любовта към другарите не означава, че другарите трябва да ме обичат. Напротив, аз съм този, който трябва да обичам другарите. Следователно няма значение, че приятелят го клевети и със сигурност изпитва омраза към него. Напротив, човекът, който желае да придобие любов към другарите поради любовта към ближните, е този, който се нуждае от поправка, за да може да обича другия.

Следователно, когато човек полага усилие и го съди от положителната страна, това е Сгула [чудодейно средство]. Чрез усилието, което човек полага, наречено „пробуждане отдолу“, му се дава сила отгоре, за да може да обича всички другари без изключение.

Рабаш, статия 30 (1988), За какво да молим в Събранието на другарите

 


 

Така виждаме, че Рабаш ни казва, че в групата могат да възникнат ситуации, в които един другар казва нещо лошо за друг другар. Може би казва: „Не се подготвяш както трябва“, „Не четеш правилно“ или „Не приготвяш храната за другарите както трябва“. Могат да възникнат най-различни ситуации. На първо място, разбираме, че тези ситуации също произтичат от един източник и че групата е именно мястото, където такива разкрития могат да се случат, за да имаме възможност да положим усилие. Сега трябва да разберем как да работим с тези ситуации, защото те са част от работата. Много е важно да се научим как да преодоляваме такива състояния.

В противен случай, вместо да се превърнат в полезни ситуации, които ни позволяват да растем, те могат да ни отслабят и да ни накарат да загубим мотивацията да продължим да общуваме с приятелите. Ако усещам, че приятелите не ме харесват, може би вече няма да искам да общувам с тях. Аз исках Създателя, а не някакви приятели, които ми казват неприятни неща. Затова трябва да се научим как да работим, когато възникват такива ситуации.

 

Разбира се, в момента все още не сме наистина в „Десетка“, така че много от тези ситуации тепърва ни предстоят. Но разбираме, че всичко зависи от подготовката. Колкото повече се подготвяме, толкова по-готови ще бъдем за новите състояния, които Творецът ни дава. Четем за Раби Шимон и неговите ученици, които са написали „Зоар“, че преди да седнат заедно да учат, са се чувствали така, сякаш са във война един с друг. Едва след това, чрез съвместната си работа и преодоляването на това чувство, те достигнали пълна любов. Ако това се е случило сред учениците на Раби Шимон, можем да разберем, че до известна степен и ние ще трябва да преминем през подобна динамика. Може би не на същото ниво като учениците на Раби Шимон, но можем да разберем, че това е част от разкриването на нашата природа и от изучаването как да се издигнем над нея. Сега нека да гледаме един клип с Рав.

 


Клип 2 – в плейлиста

 

Транскрипт:

Въпросът за любовта към другарите, която се гради върху любовта към ближните, чрез която можем да постигнем любов към Твореца, е противоположен на това, което е обичайно в любовта между другари. Смисълът на любовта към ближните не е в това другарите да ме обичат. Те могат да се отнасят към мен както обикновено, с отхвърляне, по най-различни начини. Напротив, аз трябва да ги обичам.

Така че няма значение, че един другар ме клевети, друг ме презира напълно, а трети не ме разбира, изобщо не ме забелязва и така нататък, и те си шепнат помежду си за мен, или може би само на мен ми се струва така. Това не е важно.

Трябва да разбера, че тези другари са актьори на Твореца. Той ги организира по отношение към мен. Той е и вътре в мен и ме насочва така, че да ги виждам по този начин.

По-скоро човекът, който иска да придобие любов към другарите заради любовта към ближните, този човек се нуждае от корекция, за да може да обича другия. Ето защо, когато човек придобие това осъзнаване и винаги съди другаря си благосклонно, с това той оправдава Твореца и разбира, че Творецът му е дал тази задача, за да се приближи към Него. А ако не е в състояние да го направи, тогава трябва да помоли, да се моли и да говори директно с Твореца:

„Кого си ми дал? Не мога да го преодолея. Той е толкова отблъскващ, толкова лош, действа ми на нервите и събужда различни чувства у мен. Не мога да го понасям.“

След това попитай Твореца: „Това, което си ми дал, е много трудно. Не мога да се справя с това. Помогни ми.“ Това работи.

След като попиташ, Творецът помага. Той ти дава малко разбиране, малко по-различно усещане, а другарят става още по-лош.

Защо? Защото Той ти е помогнал, така че трябва да издигне и другата страна. В противен случай нямаше да има свободен избор.

И така напредваме. Основното е да имаме връзка със Създателя и да установим партньорство с Него, да работим заедно. Можеш да се обърнеш към Него с всичките си проблеми, с каквото пожелаеш, и да правиш каквото пожелаеш. Опитай.

Той ни обича, чака да се обърнем към Него и е готов да бъде наш партньор. Нямате по-близък или по-вярен приятел от Твореца. Наистина. Можете да говорите с Него като с най-близкия си другар.

 


 

Семинар

Опитайте се да си обясните един на друг как фокусирането върху достойнствата на другаря, а не върху недостатъците му, ни помага да се доближим до Твореца.

 


Клип 3 в плейлиста


Въпроси и отговори