Човек трябва да постави намерението преди да изучава Тора, за да изясни причината, поради която сега се занимава с изучаване на Тора. Защото всяко действие трябва да има цел, която е причината за извършването на това действие сега. Както казаха нашите мъдреци: „Молитва без намерение е като тяло без душа.“ Затова, преди да започне да изучава Тора, човек трябва да подготви намерението си.

(Рабаш, Статия 12, „Какво са Тора и Работата по Пътя на Твореца“, 1988)

Тора, с която се занимаваме, е за да подчиним злото начало. Тоест да постигнем сливане с Твореца, така че всички действия на човек да бъдат единствено заради отдаване. С други думи, със собствените си сили, човек няма възможност да има силата да върви срещу своята природа. За въпроса на ума и сърцето, в които човек трябва да бъде завършен, той трябва да получи помощ. И тази помощ идва чрез Тората, както казаха нашите мъдреци: „Създадох злото начало, създадох Тора като подправка.“ Защото чрез заниманието с нея, светлината в нея ги поправя.

(Рабаш, Статия 12, „Какво са Тора и Работата по Пътя на Твореца“, 1988)

Човек трябва да се старае да положи голямо усилие, преди да започне да учи, така че неговото изучаване да даде плод и да доведе до добри резултати. Тоест изучаването да му донесе светлината на Тора, чрез която ще придобие способността да се върне към доброто.

Тогава чрез Тора той става „ученик на Мъдрия“ (талмид хахам). А какво означава „ученик на Мъдрия“? Моят учител и баща, благословена да е паметта му, казваше: ученик е този, който се учи от Мъдрия. Тоест Творецът се нарича „Мъдрият“, а човекът, който се учи от Него, се нарича „ученик на Мъдрия“.

А какво трябва да научи човек от Твореца? Той казваше, че човек трябва да научи от Твореца само едно нещо. Както е известно, желанието на Твореца е единствено да отдава. По същия начин човек трябва да се научи от Него да бъде отдаващ. Именно това се нарича „ученик на Мъдрия“.

(Рабаш, Статия 12, „Какво са Тора и работа по Пътя на Твореца,“ 1988)

Човек трябва да се стреми да не забравя целта по време на изучаването на Тора, че тя винаги трябва да бъде пред очите му, че той иска да получи от изучаването това, че изучаването ще му предаде величието и важността на Твореца.

(Рабаш, Статия 29, „Лишма и ло лишма,“ 1986)

Въпросът за „Тора и работа“ означава, че човек изучава Тора, за да му донесе светлината на Тора, чрез която ще има способността да преобразува съдовете на получаване, така че те да бъдат с цел да отдават. С тези съдове той ще заслужи сливане с Твореца, което се нарича изучаване на Тора заради нея самата.

(Рабаш, Статия 12, „Какво са Тора и работа по Пътя на Твореца,“ 1988)

Клип Рав

(Вижте Плейлист)

Транскрипция

Искането е това, което човек желае. Именно това се нарича искане. Не е необходимо да го облича в красиви думи или да съставя изречения като: „Моля, дай ми“ или „Моля, направи това за мен.“ Няма нужда от това. Онова, което човек желае в сърцето си, е неговото искане. Така се работи и действа в духовното — чрез вътрешното желание в сърцето.

Вътрешното желание в сърцето на човека преминава през различни промени. В началото той желае наслаждение. След това, чрез изучаването, обкръжаващата светлина му свети и под нейното въздействие сърцето започва да се променя. А когато сърцето се променя, то започва да желае да бъде поправено в определена степен според обкръжаващата светлина, според качествата, които усеща в нея, според това каква е самата светлина.

Съответно, ако сърцето моли за поправяне, обкръжаващата светлина му свети още повече и тогава сърцето пожелава още по-голямо поправяне. Това продължава според мярката на усилията, които човек влага в правилното изучаване с правилното намерение. Той се отнася към това с все по-голяма точност и вижда и усеща как всеки път сърцето му се насочва към все по-истинска цел.

Всеки път, когато обкръжаващата светлина свети по-силно, човек постига повече от вътрешната същност на светлината и съответно желанието му се променя. Това действа като затворен кръг: светлината поправя желанието, а желанието привлича повече светлина.

Това продължава, докато човек действително започне, наред с получаването за себе си, да желае и нещо заради отдаване. Това състояние вече се нарича ло лишма, от което може да се достигне до лишма.

Когато достигне лишма, човек преминава махсом и получава масах. Тогава неговото обръщане към обкръжаващата светлина — където тя вече се нарича по-висша степен, АХАП на Висшия — става по-насочено и връзката му с Висшия става по-тясна.

Но и тук действа същият принцип: има желание на човека и има светлина пред желанието. Тази светлина постоянно поправя желанието — чрез светене отдалеч, светене отблизо, вътрешно светене и чрез всички различни начини, по които светлината въздейства върху желанието. И вследствие на това желанието се променя.

В реалността няма нищо друго освен тези две — светлината и желанието.

Интелектът, умът, опитът — всичко, което човек е получил в допълнение към съсъда на усещането — са му дадени, за да може да определи своето отношение към съсъда и към светлината.

Затова, доколкото човек е способен да използва средствата, с които разполага, за да подпомогне действието на светлината върху желанието, и ако действително го прави, с това той определя своето участие в общия процес на поправяне, който Творецът извършва.

Освен това участие в поправянето на съсъда от обкръжаващата светлина, няма нищо друго, което човек трябва да прави. Всички останали неща просто не се отчитат, не се записват и не действат в реалността.

Реалността, такава каквато е, се развива от Първото състояние към Третото състояние през Второто състояние. Тя се разгръща според своята природа, според своята структура, според начина, по който светлината действа в съсъдите. В това няма нищо ново, нито могат внезапно да се появят неща, които да се проявят в съвсем различни форми.

Не. Има съсъд, има светлина и светлината действа в съсъда според своята природа, пробуждайки в него ясни и предварително определени реакции.

Целият въпрос е в темпото.

Какво означава това? Ако човек добавя своето участие към действието на светлината в съсъда, с това той определя своето напредване. С това определя и своето усещане, и своето отношение към процеса. Това се нарича да оправдава действията на Твореца, да бъде „праведник“.

Степента, в която човек оправдава и участва в този процес, се нарича негова духовна степен.

Ако съм съгласен с Твореца в шестдесет процента от Неговия процес, това означава, например, че се намирам на шестдесетата от сто степени, ако трябва да го измерим по този начин. Ако съм съгласен с Него на деветдесет процента, тогава съм на деветдесетата от сто степени.

Доколкото действам заедно с Него, доколкото конят става равен в действията си със своя ездач — това се нарича духовната степен на човека: мярката на участието, мярката на прилепването.

Затова трябва да обръщаме внимание само на това, на тази единствена точка, а всичко останало да разглеждаме като неща, които идват или като помощ, или като пречка, която също е помощ.

Трябва само да укрепваме тази точка — да участваме в процеса на поправяне, който Висшата светлина, Творецът, извършва върху нас.

Това се нарича: „Отзад и отпред Ти ме създаде“ (Ахор ве-кедем цартани), и именно в това трябва да се прилепим заедно.

Прилепването е в процеса, който е установен за нас.

Дискусия + Въпроси и отговори

Как можем да изясним и подобрим намерението по време на изучаване?