Среща на групата - След урок 4 - Принципи на работата в десетката
Среща на групата - След Урок 4 Принципи на работата в десетката Бърз преглед на първите шест принципа на работата в десетката 1. Постоянно да се издига важността на обкръжението Трябва постоянно да издигаме важността …
Среща на групата - След Урок 4
Принципи на работата в десетката
Бърз преглед на първите шест принципа на работата в десетката
1. Постоянно да се издига важността на обкръжението
Трябва постоянно да издигаме важността на обкръжението, защото важността на обкръжението ни води до важността на целта. Когато десетката стане важна в нашите очи, духовната цел също става по-важна и присъстваща в нашата работа.
2. Работа върху равенството в десетката
Трябва да работим върху равенството в десетката, където всеки се стреми да се отнася към другите като към равни. Можем наистина да се свържем само с тези, които възприемаме като равни на себе си. В същото време всеки е равен по свой уникален начин.
3. Запазване на уникалността на всеки другар
Равенството не означава, че всички трябва да станат еднакви. Трябва да запазим уникалността, индивидуалността и специалните качества на всеки от приятелите. Всеки другар носи нещо уникално, което никой друг не може да внесе в десетката.
4. Влияние върху другарите чрез личен пример
Най-добрият начин да влияем на приятелите е не чрез ограничаване, критикуване или насилване на някого, а чрез личен пример. По този начин подобряваме себе си и създаваме по-добра и по-подкрепяща среда за приятелите.
5. "Купи си другар"
"Купи си другар" означава да вложим усилия да виждаме приятелите не под нас, а над нас. Това е по-вътрешно и духовно действие. Трябва постоянно да си напомням, че трябва да издигам приятелите и да увеличавам тяхната важност в моите очи, така че поне да станем равни.
Чрез това усилие заменям важността на себе си с важността на другите и чрез тях – с важността на Твореца.
6. Виждаме собствените си недостатъци в другите
Трябва да помним, че недостатъците, които виждаме в другите, са нашите собствени недостатъци. Това е полезно, защото ми показва за какво трябва да се моля и за каква промяна е нужно да поискам.
Въпреки че виждам недостатък в друг човек, разбирам, че той е мой и е за коригиране. Вместо да се опитвам да променя приятеля, аз искам вътрешна промяна в себе си.
Обсъждане / Семинар
Кой от шестте принципа намирам за най-лесен за прилагане в работата си в десетката и защо?
Кой принцип намирам за най-труден за прилагане и каква вътрешна пречка не ми позволява да го приложа?
Принцип №7
Не изразявайте критика към другаря публично — нито в обкръжение, нито по директен/личен начин.
24. Баал Сулам, Шамати 62. Слиза и подстрекава, издигасе и критикува
״Въпреки това, онзи, който работи в чистота, не може да критикува другите и винаги критикува себе си, и вижда другите в по-добра степен, отколкото усеща себе си.״
25. Рабаш, Статия №8 (1984), "Кое спазване на Тора и Мицвот пречиства сърцето?"
"Често човек критикува друг само с цел да доминира, а не за да “критикува другаря си.”
26. Рав Михаел Лайтман, Дневен урок, 13.07.2022
„Няма нищо по-лошо от това всеки да се опитва да наложи на друг какво според него е правилно. Това не бива да се прави. Трябва да се показва само любов и стремеж към свързване — да не дава Бог, нищо повече от това.
Никой от вас все още не разбира къде се намира; вие сте напълно извън истината.
По-добре е да учите заедно уроците, да се задълбочавате в текстовете — не за да спорите, а само за да разберете какво е написано.
Ако някой има желание да убеди друг, това е най-лошата форма на злото начало.
Оставете другаря да израства в своя ритъм, по своя начин и не се намесвайте — просто го пробуждайте към повече учене, към повече участие. Само това.“
Обсъждане / семинар
Как разбирате този принцип? Как трябва да се отнасяме към критиката? Какъв е източникът на критиката? Кой е правилният начин за справяне с нея?
Принцип №8
Като общо правило е най-добре предварително да се определят границите на разговора – т.е. да се избягва повдигането на теми, за които знаем, че може да доведат до конфликт.
27. Рабаш, Статия 1, част 2 "Цел на групата - 2"
"Затова е добре да има равенство между другарите, които се обединяват, за да може единият да се отмени пред другия. И трябва групата много да внимава да не допуска лекомислие, защото лекомислието разрушава всичко."
Въпрос: Какво е „лекомислие“ във вътрешната работа?
Рав Михаел Лайтман: Лекомислието е много широко понятие — започвайки от пълно изоставяне на работата и преминаване към безделие, до замяна на по-полезна дейност с такава, която е по-приятна, по-удобна и по-лесна.
Лекомислието може да се прояви в занимаване с неща, които са напълно противоположни на пътя, до дребни глупости или дори просто да си позволиш малко „свобода“ в мислите, в изясняването и желанията.
Откъде идва терминът лекомислие [буквално от ивритската дума "калут рош" - "лека глава]? — „Тежка глава“ - сериозност, означава, че човек постоянно се съди, изследва нещата и е изпълнен с мисли. А „лекота“ означава да отклониш главата си от правилната заетост и тогава всякакви чужди и несъществени мисли я изпълват.
Може даже да няма нищо явно срещу Твореца в това, а просто човекът да допуска мислите му да се напълнят с мисли за този материален свят.
(От урок върху статия на Рабаш, 12.02.2012)
28. Рабаш, Статия 30, "Какво да се изисква от събиранието на другарите", 1988
"Какво трябва да направи другаря, ако има нужда от помощ от другарите?
Както казахме, човек не трябва да говори за тъжни или отрицателни неща по време на срещата на приятелите, които могат да доведат до скръб.
Отговорът е, че човек трябва да говори с другар, който му е по-близък до сърцето. И този другар трябва да говори с групата — но не по време на редовното събиране на другарите
Тоест, може да се обърне към цялата група заедно, но не по време на насрочената среща на другарите. Вместо това може да се организира специална среща с цел да се помогне на другаря, който е в нужда."