Среща на групата - След урок 3 - Принципи на работа в десетката

Принцип №5:

“Купи си другар” – всеки член на групата трябва да се стреми да купи другарите.

20. РАБАШ, „Направи си рав и си купи другар – 2“

„Когато става дума за отношенията между човек и неговия другар, трябва да започнем с „Купи си другар“, а след това с „Направи си рав“. Причината е, че когато човек търси другар, първо трябва да го прецени, за да види дали наистина си заслужава да се сближи с него. В края на краищата виждаме, че е установена специална молитва относно другаря, която казваме след благословиите в молитвата: „Нека бъде Твоята воля... Пази ни от зъл човек и от лош другар.“,

Това означава, че преди човек да си избере другар, той трябва да го прецени по всеки възможен начин. В този момент той трябва да използва разума си. Ето защо не е казано: „Направи си приятел“, тъй като „правенето“ предполага нещо над разума. Следователно, що се отнася до човека и неговия другар, той трябва да се води от разума си и да провери колкото може по-добре дали другарят му е подходящ, както се молим всеки ден: „Пази ни от зъл човек и от лош приятел“.

Така че, говорихме за „Направи си рав и си купи другар”, а Рабаш ни дава инструментите да разберем, преди всичко, важността на тази концепция „купи си другар”, което означава да придобиеш другар.

Не става дума само за придобиването на другаря като личност, а и за това да придадем значение на другаря и на останалите в групата – не само сами по себе си, но и като част от системата, която ми помага да постигна връзка с Твореца.

Когато се привързвам към другаря и се опитвам да го придобия, какво придобивам? Придобивам нещо ново: нова нужда, нов недостиг, ново желание. Това е причината, поради която искаме да имаме група. Вече имаме определено желание за Твореца, но искаме да имаме повече от това, което имаме днес.

Ето защо групата се превръща в мястото, където мога да придобия тези нови потребности и това ново осъзнаване, че се нуждая от висшата сила. Това осъзнаване, тази нова потребност, е нещо, което купуваме, което означава, че го придобиваме чрез определено усилие. Това усилие се нарича „купи си другар”.

На други места Рабаш обяснява, че другарят е човек, който ми е равен, докато ние имаме склонност да възприемаме другите като малко по-нисши от нас. Така че „купи си другар“ е първата стъпка.

На първо място, трябва да видя, че другите полагат поне толкова усилия, колкото и аз. По свой собствен начин те полагат големи усилия – максималното, на което са способни. Трябва да търся това, да се опитам да се привържа към тях и да се фокусирам върху най-добрите им качества.

Например, когато видя другаря да заспива по време на урока, мога да се фокусирам върху факта, че заспива, или мога да го погледна, когато се опитва да вдигне главата си. С други думи, гледам на положителната страна: човекът прави всичко възможно, за да остане буден, въпреки че е уморен.

Винаги обръщам внимание на това, в какво приятелите полагат усилия, и не си позволявам да ги подценявам. Усилието, което полагам, за да не ги подценявам и постоянно да повишавам тяхната значимост, е придобиването или „купуването“ на другаря.

Чрез това получавам нова потребност. Получавам също така нова сила и нова енергия, които след това ми позволяват да „си направя Рав“ – което означава да направя Твореца важен в моите очи.

Но за да достигна това състояние, първо трябва да видя колко важни са усилията на приятелите да достигнат до Твореца. Ако Твореца беше наистина важен в моите очи, тогава дори и най-малкото усилие, което полагат, би било важно за мен: да дойдат на урока, да се опитат да бъдат там навреме или дори да дойдат късно, вместо изобщо да не дойдат.

Може би не са успели да пристигнат навреме, но все пак са положили усилие да бъдат там. Винаги се опитвам да погледна къде мога да подчертая важността.

Разбира се, винаги искаме да достигнем по-добро състояние, но трябва да започна от мястото, където гледам на положителната страна. Това е актът на „придобиване“ на другаря, на привличането му и на това да го направя важен. Това може да ни доведе до следващото ниво: да обичаме Твореца, да направим Твореца важен и да „си направим Рав“

Принцип № 6:

Всеки човек съди другите според мярката на собствените си недостатъци („Който упреква другите, прави го със собствения си недостатък“).

21. РАБАШ, „Защо Торa се нарича „Средна линия“ в работата? – 2“

„Човек трябва да вярва, че „няма никой освен Него“, което означава, че именно Твореца го подтиква да върши добри дела, но тъй като той все още е недостоен да знае, че именно Твореца го подтиква, Твореца се облича в тела от плът и кръв, чрез които извършва тези действия. По този начин Твореца действа под формата на обратната страна.

С други думи, човекът вижда лицата на хората, но трябва да вярва, че зад тези лица стои Твореца и извършва тези действия. Тоест зад човека стои Твореца и го подтиква да върши делата, които Твореца желае. Оттук следва, че Твореца прави всичко, но човекът се отнася към това, което вижда, а не към това, в което трябва да вярва.“

22. Баал Сулам, Шамати 67, „Отдалечи се от злото“

„Този, който мисли, че мами своя приятел, всъщност мами Твореца, тъй като освен него самия, няма нищо друго освен Твореца. Това е така, защото същността на творението е, че човекът се нарича „творение“ само по отношение на самия себе си. Твореца иска човекът да усеща, че съществува отделно от Него; но освен това всичко останало е „Цялата земя е пълна с Неговата слава“.

Следователно, когато лъжеш приятеля си, лъжеш Твореца; и когато натъжаваш приятеля си, натъжаваш Твореца.“

23. Рабаш, статия № 29 (1985), „Твореца е близо до всички, които Го призовават“

„Наистина, както са казали нашите мъдреци (Кидушин 70а): „Беше казано: Който осъжда другите, сам е осъден и не говори с благодарност за света. А Шмуел каза: Той осъжда другите със собствения си недостатък.“

Това е така, защото има хора, които винаги гледат към другия. Ако другият учи така, както те смятат, че трябва да учи, или се моли така, както те смятат, че трябва да се моли, тогава другият се счита за добър. Но ако не е така, те веднага намират недостатък в него.

Тук имаме ситуация, в която сме склонни да възприемаме другите като по-малко важни. Но не става въпрос само за това, че ги възприемаме като по-малко важни като цяло. Ние също така сме склонни да виждаме в другите това, което липсва на нас самите.

Обикновено го изразяваме, като казваме, че виждаме недостатъците на другите. Но е важно да разберем механизма, който стои зад това, защото кабала не е тук, за да ни даде някакъв морален компас или просто да ни научи да бъдем добри хора. Тя има за цел да ни помогне да се променим истински и да придобием нова природа. Ето защо е важно да разберем защо обсъждаме този принцип.

Какви са недостатъците или грешките, които виждаме в другите? Тъй като целта от самото начало е да постигнем връзка с Твореца, Двекут, сближаване и съответствие на формите, за какви недостатъци става дума?

Става дума за недостатъка, че не ги виждам да вървят към целта. Това е недостатъкът. Виждам, че им липсва духовност.

Това, което виждам, е само онова, което Твореца ми позволява да видя, както споменахме в точка 21. Твореца ми позволява да видя, че те имат някакъв недостатък, че не придават достатъчно значение на Твореца или че може би не са достойни да бъдат мои другари по този път.

На първо място е важно да разберем, че именно това определяме като недостатък. Ако смятам, че недостатъкът на моя приятел е, че той или тя говори прекалено много, тогава се фокусирам върху погрешните неща.

Хората са създадени с определен характер и природа. Може би говорят много, а може би не говорят много. Дали ще считам това за недостатък или за дефект, зависи единствено от целта. Полезна ли е тази черта за постигането на целта или не е полезна?

Човек, който говори много, всъщност може да притежава много полезно качество. Например, ако ролята на този човек е да преподава или да разговаря с клиенти по телефона, тогава това, че говори много, може изобщо да не е недостатък. Може да е много добро качество.

Всичко зависи от целта, която се опитваме да постигнем. Тук аз започвам да оценявам поведението им единствено спрямо нашата цел, дали то противоречи на целта, която е да постигнем връзка с Твореца. Това е първото важно определение на това, което наричаме недостатък.

Второ, недостатъкът, който виждам и осъждам в другите, е резултат от моя собствен недостиг. С други думи, в тях виждам собствената си неспособност и собственото си нежелание за Твореца. Чрез тях Твореца ми показва, че не придавам достатъчно значение на целта.

Какво мога да направя с това? Ето защо се казва, че този, който се моли за цялото, за обществото или за другите, получава отговор пръв.

Когато се опитвам да ги поправя или да се моля за тях, за да осъзнаят важността на Твореца, всъщност се моля за важност в себе си, макар и да не го осъзнавам. Виждам липса на важност в тях, но в крайна сметка тази липса е моя.

Този механизъм всъщност е чудесен, защото ни позволява да се поправим и да придобием ново желание към Твореца. Той ни дава нов начин да бъдем в контакт с Него, без да се молим за себе си, без да се фокусираме върху себе си и без да ставаме още по-егоистични.

Чрез този уникален механизъм, към който трябва да свикнем, получавам възможност да се свържа със Създателя, да моля за приятелите си и да придобия нови желания. Това не е очевиден подход, но ми дава шанс да се развивам правилно.

Принципът, че човек съди другите според собствените си недостатъци, е нещо, което трябва да усвоим дълбоко. Не е достатъчно просто да кажем: „Ако видя нещо лошо в друг човек, то то е и в мен.“

Това е вярно, но защо изобщо го определих като нещо лошо? На първо място, аз го определих по отношение на целта. Това е недостатък в способността да се достигне целта. Това е важно.

След това трябва да разбера, че този недостатък е в мен. Това означава, че не придавам достатъчно значение на целта. Затова трябва да се моля, да искам, да изисквам, да желая и да придобия нова потребност.

Как мога да придобия нова потребност? Както видяхме в предишния принцип, трябва да „си купя другар”. Трябва да превърна другия човек в мой другар. Трябва да видя, че приятелят ми е равен на мен и че той също полага усилия.

Когато не мога да видя тези усилия или когато чувствам, че не мога да оправдая приятеля си, трябва да се обърна към Твореца. Трябва да изисквам от висшата сила, която ми показва реалността по този начин, да помогне на другаря ми и на останалите.

Моля Го да ни даде силата да бъдем свързани с Него и да станем като Него.

Искам другарят ми да стане като Твореца.

Този принцип се отнася до това как изграждаме правилното желание, като използваме това, което виждаме в другите. Приемаме тези нужди и превръщаме тези недостатъци в свои. Разбираме, че това, което виждаме, е нашата собствена липса на значимост и се молим на Твореца да даде на другарите значимостта, която виждаме, че им липсва.

По този начин Го молим да даде на всички нас важността и желанието да станем като Него.

Въпроси & Отговори