Среща на групата - След Урок 5 - Принципи на работата в десетката
Укрепване на групата: Кабалистичният подход Миналата неделя се съсредоточихме основно върху един централен принцип: необходимостта от укрепване на групата. Това е обширен принцип, затова изследвахме какво означава на практика и как това укрепване се извършва според мъдростта на Кабала. Михаел …
Среща на групат - След урок 5 - Принципи на работата в десетката Укрепване на групата: Кабалистичният подход Миналата неделя се съсредоточихме главно върху един основен принцип: необходимостта да се укрепва групата. Това …
Укрепване на групата: Кабалистичният подход
Миналата неделя се съсредоточихме основно върху един централен принцип: необходимостта от укрепване на групата.
Това е обширен принцип, затова изследвахме какво означава на практика и как това укрепване се извършва според мъдростта на Кабала.
Михаел и Авиу въведоха понятието „игра на следващата степен” (иврит: мисхак, „игра”), което ще разгледаме по-подробно днес.
Ще обърнем внимание на две основни теми:
- Укрепване на средата и духа на любов към приятелите чрез издигане на важността на целта.
- Понятието „игра” и какво ни учат кабалистите за това.
Среща на групат - След урок 5 - Принципи на работата в десетката
Укрепване на групата: Кабалистичният подход
Миналата неделя се съсредоточихме главно върху един основен принцип: необходимостта да се укрепва групата.
Това е широк принцип, затова изследвахме какво означава на практика и как това укрепване се осъществява според мъдростта на Кабала.
Михаел и Авиу представиха концепцията за „игра на следващата степен“ (на иврит: *мисхак*, „игра“), която ще разгледаме по-нататък днес.
Ще разгледаме две основни теми:
* Укрепването на обкръжението и духа на любов между приятелите чрез увеличаване на важността на целта.
* Концепцията за „игра“ и какво ни учат кабалистите за нея.
Принцип №9
Всички се стремим да укрепим духа на групата
29. РАБАШ, статия №4, 1984 г., „Човек да помогне на ближния“
Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобни? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобни, с какво човек може да помогне на другия?
Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички - състоянието на духа. Казано е: „Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите“. Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.
Човек може да помогне на другия именно когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: „Не може човек сам себе си да извади от затвора“, а именно другарят може да му създаде приповдигнато настроение.
Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живота. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва да усеща, сякаш целта вече му е близка.
И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, да повдигне неговото настроение. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.
30. Рабаш. Статия №30 (1988) „Какво да търсим от събранието на другарите“
„Всеки трябва да се опита да внесе в обществото дух на живот и надежда и да влее енергия в обществото. Така всеки от приятелите ще може да си каже: „Сега започвам начисто в работата.“ Тоест преди да дойде в обществото, е бил разочарован от напредъка в работата на Твореца, но сега обществото го изпълнява с живот и надежда. Така чрез обществото той получава увереност и сила да надмогне, защото сега чувства, че може да постигне съвършенство. И всички негови мисли — че е изправен пред висока планина, която не може да бъде превъзмогната, че това са истински огромни прегради — сега усеща, че те са нищо. И всичко това той получава от силата на обществото, защото всеки един се старае да внесе дух на живот и приповдигната атмосфера в обществото.“
31. Рабаш, статия №30 (1988) „Какво да търсим от събранието на приятелите“
„... когато група хора се събират и желаят да работят заедно върху любовта към приятелите, всички трябва да си помагат, доколкото могат.
Има много различия в това, защото не всички са еднакви, тоест това, от което един се нуждае, другият не се нуждае. Но има нещо, в което всички са равни: Всеки един от приятелите има нужда от приповдигнат дух. Когато приятелите не са в добро настроение, те не са еднакви в нуждите си. По-скоро всеки има своя причина да е нещастен.
Затова всеки трябва да обмисли как може да повдигне духа на другия.“
32. Рабаш, статия №30 (1988) „Какво да търсим от събранието на приятелите“
„По време на събранието е забранено да се предизвиква левата линия Само когато човек е сам, му е позволено да използва левата линия, но не повече от половин час на ден. Но същината на работата на човека е да върви именно по десната линия, както е написано (Шамати, №40). Но двама заедно не трябва да говорят за лявото, защото само така могат да получат помощ от обществото.“
Практическо приложение: Игра на следващата степен
В отговор на писмото ти от вторник, 3-ти Мархешван, по първия ти въпрос относно факта, че трябва да бдиш, за да събудиш любовта в сърцата на приятелите, и че не ти е лесно да говориш по подходящ начин за този въпрос – именно това считам за необходимо за теб. Както знаете от думите на моя баща и учител, благословена да е паметта му, че от отношенията между човек и неговия приятел човек се учи как да се държи в аспекта на בין אדם למקום (между човека и Твореца) Защото Висшата Светлина е в състояние на абсолютен покой и човек трябва винаги да събужда любовта, „докато не бъде пожелана нашата брачна любов“. Тоест отгоре ти показват, че по този начин трябва винаги да събуждаш любовта към Неговото благословено Име. И трябва винаги да стоиш на стража, ден и нощ, тоест както когато усещаш аспекта на деня, така и когато усещаш аспекта на нощта. Защото казваме на Твореца – Твой е денят, Твоя е и нощта. Че и нощта, тоест тъмнината на нощта, също идва от Твореца за благото на човека, както е писано: „Ден след ден изрича слово, а нощ след нощ разкрива знание.“ Изводът от това е, че трябва да събуждате сърцата на другарите, докато пламъкът се възпламени от само себе си, както са казали мъдреците за „когато запалвате лампите“, и чрез това ще заслужите да събудите любовта на Твореца, благословен да е Той, към нас.
(Рабаш 2, Писмо 24)
Има облекло на лъжата и има облекло на истината. И това е подобно на едно петгодишно момиченце, което си играе с кукла – то си играе с куклата, сякаш тя наистина е дете с чувства, и въпреки че куклата не отговаря, то й говори. И ако в този момент в къщата има малко бебе на половин година, което плаче и кажат на петгодишното момиченце:
„Иди да си играеш с истинското дете, а ние също ще спечелим от това, че детето няма да плаче.“ Но то по никакъв начин няма да се съгласи. Тоест то не е способно да изпитва удоволствие от истинската същност, а само от същността на лъжата. Но от страна на удоволствието виждаме, че момиченцето изпитва истинско удоволствие.
Докато, когато момиченцето порасне и навърши осемнадесет години, то вече е принудено да изпитва удоволствие от същността на истината. По същия начин, преди да пораснем, изпитваме удоволствие именно не заради Неговото име (Ло Лишма), което се счита за облекло на лъжата, и това се нарича сянка, скриване, така че тогава има място за работа, а жизнената сила се черпи от нещо лъжливо. А след това, когато човек бъде възнаграден, тогава получава аспекта на Светлината на вярата.
(Рабаш, Писмо 12/б)
Нашите мъдреци са казали по повод въпроса на Матронита, която попитала какво е правил Твореца след сътворението на света. Отговорът бил, че Той седи и си играе с Левиатан, както е казано: „Този Левиатан Ти си сътворил, за да си играеш с него“ (Авода Зара, стр. 3). Понятието „Левиатан“ символизира привързаност и връзка (от израза „както мъжът се привързва към жена си“). Тоест целта е свързването на Твореца със сътворените създания, което е просто форма на игра, а не въпрос на желание или необходимост.
Разликата между играта и желанието е, че всичко, което произтича от желанието, е продиктувано от необходимост, и ако човек не постигне желанието си, той изпитва недостиг. При играта обаче, дори и да не се постигне целта, това не се счита за недостиг.
Както казват хората: „Няма значение, че не постигнах това, което си мислех.“ Това не е толкова важно, защото цялото желание, което човек е имал за това нещо, е било само игра, а не нещо сериозно.
(Баал Сулам. „Шамати“ 16. „Какво е Денят на Твореца и Нощта на Твореца в Работата“)
Игра на следващата степен
Кабалистите описват „игра на следващата степен“ (на иврит: мисхак, „игра“) като практичен инструмент за духовно напредване.
Това е начин да насочим намерението си към следващата степен, където сме по-подобни на Твореца, с по-голяма способност за отдаване.
Въпросът е: как да развием желание за състояние, което все още не притежаваме? Ако вече имахме това желание, щяхме да сме на тази степен.
Баал Сулам и Рабаш обясняват това чрез примера с малко момиченце и нейната майка. Едната играе с кукла, а другата се грижи за истинско бебе. Чрез този пример те показват как „играта“ ни помага да израснем в нова реалност.
Но какво означава „игра на следващата степен“ в нашата работа в десетката?
Тъй като отдаването е вътрешно качество, не винаги е очевидно как да го „изиграем“.
Нека проведем кратка дискусия:
Как разбираме днес концепцията за „игра“? Какво би могла да означава тя в практическата работа в десетката?
Въпроси & Отговори