Урок 31

Кабалистична музика

Избрани откъси от първоизточниците

Слайдове 2-4

Баал Сулам, "Плодовете на мъдрия. Беседи", "Приятност на песните и музиката"

"Същността на мелодията се състои в това, че тя е междината между духовното и материалното. Тоест всичко, което се възприема във въображаемия разум, и всичко, което сърцето може да мисли и премисля, и всичко, което устата може да изрече, а ухото да чуе, са основните сили, действащи в сърцето. Затова всички изброени по-горе свойства са материални, и в тях няма никаква духовна форма. Защото ако не бяха материални, те нямаше да предизвикват усещане в материалното създание.

И няма на света усещане, което да не е свързано с въображението. А тъй като въображението се отнася към материалното, то заедно с него се материализира и усещането. Но усещанията, които се пробуждат от музиката, не носят със себе си никаква материална сила и никакво материално въображение, освен че се съединяват с усещанията, които вече са преминали в това създание вследствие на въображенията, и всичко е било забравено.

И сега, благодарение на закона на музиката, се разкриват предишните усещания, без всякаква прилика с предишните въображения. Затова в тях има приятност, дори когато това са тъжни усещания. И макар в своето време, тоест тогава, когато са били свързани с предишните въображения, да са били много мътни, сега, когато действията са забравени, а въображенията остават на мястото си и се разкриват само усещанията, те повече се отнасят към духовното и вечното.

Затова в тях има голяма приятност и изобщо няма мътност, защото вечността остава в тайната на приятността, както е известно".

Слайдове 5-6

Баал Сулам. "Шамати". 50. "Две състояния"

"...както Творецът е даващ, така и [обитаващите] света сега се занимават само с отдаване.

И това е подобно на тъжната мелодия, когато има музиканти, способни да изразят онези страдания, върху които е построена тази мелодия. Защото всички мелодии са като езика на речта, и мелодията обяснява онези думи, които той би искал да каже. И ако тази мелодия докосва слушателите до сълзи, и всеки плаче заради онези страдания, които тя изразява, тогава това [наистина] се нарича „мелодия“ и на всички им е приятно да я слушат.

Но всъщност, как може човек да се наслаждава на страданието? Но, тъй като мелодията изразява страдания не в настоящето, а в миналото – тоест страдания, които са били в миналото, вече са подсладени и са получили своето напълване, – затова хората обичат да ги слушат. Защото това сочи към подслаждането на съда – че онова, което за него е било страдание, се е подсладило. Така че слушането на тези страдания е сладко. И тогава светът се нарича с името „свята Шхина“".

Слайд 7

Рабаш. 238. "Радостта на младоженеца и невестата"

"...радостта от танца прилича на тъжна мелодия, от която хората получават наслада, защото тази мелодия образно представя събранието на страдания, чието време вече е минало, и сега вече се наслаждаваме на изгода, получена от тези страдания. Така и в танца присъства радостта от това, което е преминало след всички възходи и падения, и, както и да е, те са останали здраво на мястото си".

Слайд 8

Рабаш, статия 1 (1991), "Какво означава "Нямаме друг Цар, освен Теб" в работата"

"Когато човек вижда, че е пълен с недостатъци, и сърцето му не е съгласно с Твореца, и той чувства, че е отдалечен от Твореца, а понякога дори иска да избяга от бойното поле, как може да каже, че това са милости от Твореца, и да възпява за това Твореца? [...]

И за това е казано: "Милостите на Твореца ще възпявам вечно". Тоест, от една страна, той има радост и възпява за това. А от друга страна, вижда, че трябва да се разкае. Тоест той трябва да моли Твореца да го приближи и да му даде желание за отдаване, което е втората природа".

Слайд 9

"Зоар за всички", глава "Ваехи", "И Яков живя", п. 117

"Изразът: "Служете на Твореца с радост, застанете пред Него с песен" означава, че на Твореца може да се служи само в радост. Шхината не се вселява в тъга. За това е казано: "А сега доведете ми музикант (менаге́н מְנַגֵּן)". И когато засвири музикантът (ке-наге́н а-менаге́н כְּנַגֵּן הַמְנַגֵּן)…" Тук три пъти се използва корена "נגן (наген)", за да се пробуди духът от източника на съвършенството" – тоест Зеир Анпин, който включва три линии, "и това е съвършеният дух". Тройното повторение на корена „נגן (наген)“ съответства на трите му линии.

Слайд 10

Рабаш, статия 7, 1990, "Кога е време за молитва и време за благодарност в работата"

"Шхината пребивава само в радост", както е казано: "И беше, когато свиреше музикантът, и беше върху него духът на Твореца". Излиза, че основното време, в което човек удостоява състоянието на Шхината, е именно времето на съвършенството. Защото именно във време на съвършенство идва времето, когато той може да го получи като качество на своята душа."

Слайд 11

Раби Калонимус Калман Шапира "Бней Махшава Това"

"Мелодията — това е само определено проявление на душата и нейните чувства, и тя се разкрива в речта, когато човек разказва на приятеля си своите мисли и чувства на скръб и радост, а още по-силно — в неговия глас… Затова мелодията, било то радостни или горчиви звуци, пробужда чувствата на човека, в които се разкриват искри и частици от неговата душа".

Слайд 12

"Беседи а-РаНа" (раби Нахман от Бреслав), 273

"Добре е за човека да привикне да може да оживява себе си с някоя мелодия, защото мелодията е велико и възвишено нещо".