Среща на групата - След урок 31 - Музика и радост в духовната работа
Откриваща музика
- https://soundcloud.com/kabbalah-laam-music/bnei-heihala_giora_feidman
Добър вечер на всички.
В неделя имахме прекрасен урок за музиката и кабала. Една от основните идеи, които научихме, беше значението на радостта в нашата духовна работа. Необходимо е да се издигнем над желанието да получаваме, което винаги се оплаква, винаги изисква и никога не е истински удовлетворено.
Това е една от причините кабалистите да създават тези мелодии. Тяхната цел не е просто да създадат красива музика, а да ни помогнат да се свържем с тази висша точка в нашата душа, където можем да усетим радостта от връзката между нас и с Твореца.
Разбира се, не можем през цялата среща да пеем заедно, въпреки че има специални формати за това, наречени Събирание на приятелите, и ще научим много повече за тях по-късно в курса.
За тази вечер ще продължим с четене на статия на Рабаш, която говори за това какво можем да направим един за друг. Едно от най-великите неща, които можем да направим, е да повдигаме духа си един другиму, да увеличаваме значимостта на връзката помежду ни и да ценим възможността да вървим по този път заедно.
След това ще прочетем още една статия от {Shamati}, и след това ще отворим място за въпроси и дискусия, за да можем заедно да изследваме тези идеи.
Нека да започнем.
ЧОВЕК ДА ПОМОГНЕ НА БЛИЖНИЯ
Статия 4, 1984
Трябва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря си. Този въпрос именно там ли се решава, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби и тем подобни? Но ако всички са богати, или всички са умни, или всички са силни и тем подобни, с какво човек може да помогне на другия?
Ние виждаме, обаче, че има едно нещо, което е присъщо на всички - състоянието на духа. Казано е: „Тревогата в сърцето на човека - нека разкаже за нея на другите“. Защото да бъде в приповдигнато състояние на духа, на човек не ще му помогнат нито богатството, нито мъдростта, нищо от подобните на тях.
Човек може да помогне на другия именно когато вижда, че той е изпаднал в униние. Казано е: „Не може човек сам себе си да извади от затвора“, а именно другарят може да му създаде приповдигнато настроение.
Казано другояче, другарят го издига от състоянието, в което се намира до състоянието на дух на живота. И той отново започва да придобива силата на увереността в живота и богатството. И започва да усеща, сякаш целта вече му е близка.
И излиза, че всеки трябва да обръща внимание и да мисли с какво може да помогне на своя другар, да повдигне неговото настроение. Защото в това, което се отнася до разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.
Шамати 26. БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕК ЗАВИСИ ОТ НЕГОВАТА БЛАГОДАРНОСТ ЗА МИНАЛОТО
Чуто през 1943 г.
Казано е: „Велик е Твореца и само нищожният ще Го види“, т.е. само нищожният може да види величието на Твореца. Буквите на думата „якар“ (скъп) са подобни на буквите на думата „якир“ (познат) и това говори, че доколкото една вещ е скъпа на човек, той оценява нейната значимост (величие). В крайна сметка, само до степента на нейната значимост за него той ú се възхищава, а възхищението го води към усещане в сърцето. И съгласно неговата оценка, доколкото той знае, разбира и осъзнава значимостта ú, дотолкова се ражда в него и радост.
И е възможно човек да знае своята нищожност и да разбира, че не е по-важен от всички негови връстници в обществото, но и да вижда, че в света има милиони, на които Твореца не е дал сили за духовна работа, даже в най-прост вид, даже без намерение „заради Твореца“, даже егоистично не е позволил да започнат пътуването към вечността.
А той се е удостоил с това, че Твореца му е дал желание и мисли поне понякога да бъде в духовна работа, дори и най-простата. И ако човек може да оцени такова отношение на Твореца към себе си, доколкото придава важност на духовната работа, в тази степен трябва да благодари и възхвалява Твореца. Защото истината е, че не сме в състояние да оценим важността на това, че понякога можем да изпълним Заповед (желание) на Твореца, даже без нужното намерение. В такъв случай той достига усещане за величие и радост в сърцето.
А в следствие на възхваляванията и благодарностите, които той отправя към Твореца, неговото усещане се разширява и той прониква във всеки детайл на духовната работа, постига на Кого той се явява роб, в следствие на което се издига към нови върхове.
И в това е смисълът на казаното: „Благодаря Ти за цялата Твоя милост към мен!“, т.е. за миналото. И незабавно с увереност продължава: „И за това, което в бъдеще Ти ще направиш за мен!“.
Това също е смисълът на тази музика:
leagid baboker hasdecha
https://soundcloud.com/kabbalah-laam-music/lehagid-baboker-1
Където човек трябва да се радва за новото състояние (наречено бокер - сутрин)
Въпроси и отговори
Заключителна музика (Ine Ma Tov)
- https://on.soundcloud.com/NkhSIbZi2htLUP7wAD