Среща на групата - След урок 30. "Относно любовта към другарите"

Среща на групата - След урок 30. "Относно любовта към другарите"

Съдържание на урока
Материали

Среща на групата - След урок 30. "Относно любовта към другарите"


Ще изучаваме следващата статия на Рабаш: "Относно любовта към другарите"

Това е втората статия на Рабаш – и тя ще ни помогне да разберем как да учим тези статии. 

Нека първо я прочетем изцяло, след това ще я разгледаме по части, за да видим какво иска да ни предаде Рабаш.

Линк: https://kabbalah.academy/en/library/sources/articles/837/

 


 

Рабаш започва с няколко точки, които иска да изследва – въпроси, които трябва да си задаваме:

1. Необходимостта от любов към другарите... 

2. По каква причина избрах точно тези другари;... и защо моите другари избраха мен... 

3. Трябва ли всеки от другарите да разкрива любовта, която има към групата или е достатъчно, че има любов в сърцето си и работи в любов към своите другари „скромно“, следователно не трябва да разкрива какво е в сърцето му. Както се знае, „скромността“ е нещо голямо. 

Или да кажем, напротив, той трябва да разкрие любовта, която е в сърцето му на своите другари, защото с това разкриване той води до пробуждане на сърцето на другар по отношение на (другите) приятели, така че другарите също да почувстват, че всеки се занимава с любов към своите другари. И ползата от това е, че по този начин той получава по-голяма сила да действа с любов към своите другари, с повече енергия и мощ, защото силата на любовта на всички е включена в неговия другар. 


Въпрос:

Какво означава на практика любовта към другарите? Каква е тази сила на любовта, за която говорим? 

 


От Рав Лайтман

Силата е сила – тоест интензивност – но в човека тя се изразява и като желание, защото цялата ни материя е желание. Следователно съществува желание и силата на желанието, чрез която можем да го измерим.

Създателят се характеризира със силата на наслаждението, което означава даване и любов. Но по отношение на нас тези качества се проявяват като силата на Неговото въздействие върху нас, тоест като причината, от която произтича всеки ефект. Следователно ние измерваме Неговото влияние, Неговата любов към нас чрез силата на влиянието, силата на любовта, с която това поле въздейства върху нас.

Има разлика между духовното поле, в което се намират всички видове качества, и силата на влиянието на това поле върху някакъв чужд обект, намиращ се в него.

Ако този обект е придобил качеството на духовното поле, тогава те са в равновесие и никой не оказва натиск върху нищо. Но ако този обект все още е по някакъв начин чужд, тоест не съответства на качествата на полето, тогава полето въздейства върху него и предизвиква движение, за да приведе този обект в равновесие със себе си.

Това е, което се случва в нашия свят, и точно същият закон действа и в духовния свят.


Какво разбираме от това като сила на любовта?


От Рав Лайтман:
 

Нашата работа трябва да се съсредоточи върху молитвата, за да направим молбата си възможно най-правилна и точна, доколкото ни позволява състоянието, в което се намираме. Във всеки момент трябва да се стремим да формулираме правилната молба според нейната насоченост, интензивност и характер. Това е най-важното.

Ако се вгледаме в себе си, ще видим, че всъщност не се обръщаме към Твореца. А дори и да го правим, молим за себе си, оплаквайки личното си състояние. А това със сигурност е проява на най-голямото его.

Обикновените хора в този свят, които не се занимават с изучаване на кабала, са в по-добро състояние от нас. В края на краищата, те не изискват от Създателя да промени, подобри или поправи това, което Той им е сторил, като не са съгласни с Него. Те просто приемат всичко такова, каквото е, тъй като са отделени от Твореца. Поне те не идват при Него с изисквания и претенции, питайки къде е заслужената им награда. Такова изискване е напълно противоположно на правилната молитва.

Възможно е да осъществим такава промяна в себе си, така че да молим правилно, само като работим в група. Човек сам не може да се задържи в този процес. Ако е сам, той отново ще попадне в егото си; ще започне да приписва всичко на себе си и да изисква за себе си. Той няма средствата да се трансформира и да организира правилно обръщението си към Твореца. Това е възможно само чрез обща молитва.

За нас е важно да разберем много ясно всички тези концепции. Ако не постигаме никакви промени по пътя, това е знак, че не ги искаме. Всяко духовно развитие се осъществява само чрез предварителното разкриване на недостиг, на желание.


Сега нека се върнем към Рабаш

 

Откриваме според това, че вместо да има една сила, която му позволява да действа с любов към своите другари, се оказва, че ако групата се състои от десет другари, тя сега включва десет сили, които разбират необходимостта да действат с любов към другарите. Докато, ако всеки не разкрие на групата, че е зает да обича своите другари, той няма силата на групата, тъй като е много трудно да прецени другаря си по скалата на заслугите и всеки мисли за себе си, че е праведен човек и само той е зает да обича своите другари. Оказва се, че той има само малка сила, която му позволява да работи в любов към ближния. От това следва, че тази конкретна работа трябва да бъде явна, а не скромна. 

 

Въпрос: Защо е трудно да съдим другите благосклонно? Какво ми пречи да го направя?


 

Рабаш:

Човек обаче трябва постоянно да си напомня за целта на групата, в противен случай тялото е склонно да замъглява целта, тъй като тялото винаги е загрижено за собствената си полза. Трябва да помним, че цялата група е създадена на базата на постигане на любов към ближния, което е трамплин към любовта към Твореца. 

И това се (постига) именно с помощта на това, че той си казва, че има нужда от групата, да може да отдаде на своя другар без никакво възнаграждение. В противен случай, ако на него му трябва групата, за да му помага, да му дава подаръци и други подобни, така че благодарение на това желанието за получаване на тялото ще бъде доволно. Но такова общество е изградено на основата на егоистична любов и такава група му носи само развитието на получаващите келим, защото сега той вижда, че има възможности придобивките му да се увеличат от това, че приятелят му помага да получава материални придобивки. 

От горе написаното трябва да помним, че тази група е създадена на основата на любовта към ближния, тоест, така че всеки да получи от групата любов към ближния и ненавист към себе си. И това, че той вижда, че някой другар полага усилия да отмени себе си и да обича ближния си - това води до факта, че всеки ще включи намерението на другаря си. Излиза, че ако групата се основава например на десет другари, всеки ще включва десет сили, които се занимават с отмяната на себе си, с ненавист към себе си и любов към ближния. 

В противен случай той остава само със собствената си сила за любов към ближния, тъй като не вижда другарите си да правят това, защото другарите му действат в любовта към ближния в скромност. И дори напротив, това го кара да губи собствените си сили, да иска да следва пътят на любовта към ближния и да се учи от делата им и попада под властта на егоистичната любов. 

 


Рабаш казва: "Вместо това трябва да помним, че обществото е създадено на основата на любов към другите". Мислите ли, че можем да забравим целта на групата? И ако има вероятност да забравим, как можем да си напомним?


От Рав Лайтман:

Въпрос от ученик: По време на семинара с моята група как да си припомням необходимостта от вътрешна работа? Чувствам се като компютър с два процесора, като единият от тях постоянно забравя за целта и за работата. Другият ми напомня за това непрекъснато и помни целия процес, през който съм преминал.

Отговор: Не можем постоянно да помним целта и работата и непрекъснато ще се откъсваме от тях. Това откъсване е необходимо, но не е нужно да се съгласяваме с него. И тогава то ще бъде полезно за нашата поправка, както се казва: „Всичко се намира отвън.“ С други думи, ти не се съгласяваш да бъдеш откъснат.

Ние сме откъснати, за да се свържем отново на следващото ниво. Освен това изобщо не мога да се задържа на толкова високо ниво, освен само с помощта на обкръжението.

Всяка електрическа верига работи по този принцип; всеки елемент предава енергията си навън и поема нова енергия в себе си, след което отново я предава навън и отново я приема вътре. Това е като намотка и кабел, които постоянно обменят енергия, протичаща по веригите между тях; така те работят взаимно.

Не мога да се задържа в добро състояние; имам нужда от съвместна работа с групата. Така се редуваме в работата си. Освен това всеки един от приятелите преминава през свои собствени състояния. И тогава в рамките на тази система Създателят определя темпото, с което състоянията се редуват във всеки един от нас и във всички заедно.

Трябва да усещаме, че не съществуваме изолирано; по-скоро принадлежим към една система с два процесора, които работят поредно – понякога единият, понякога другият. Това, от което се нуждаем, е да обединим енергията си, за да можете да се заредите и да се подхраните с енергията от нашата съвместна работа. В групата всички състояния, през които сте преминали, изчезват – всички предишни нива, цялата ви история. Всичко това се случва единствено в рамките на групата, в рамките на колективното „Кли“, докато в нея достигнем формата на Безкрайността. Едва тогава, в действие, наречено „краят на поправянето“, ще открием всичко, през което сме преминали.

Всичко това се намира в групата. Първото духовно състояние започва във връзка с групата, в способността ми или липсата на способност да бъда свързан с нея. Така се случва първото ми и най-малко откритие на злата природа и така нататък до последната зла природа – великото его на върха на стълбата от нива. Следователно всички резултати от работата се поглъщат от групата. Групата е Малхут на Безкрайността.

Духовното израстване се измерва единствено и само в контраст със злото начало, което постоянно нараства: с каквато и скорост и с каквато и сила да нараства то, от това в нас нараства отхвърлянето на връзката. Отхвърлянето и тъмнината стават все по-големи и по-големи, все по-силни и по-силни, но ние ги тълкуваме, разбираме, усещаме и получаваме тласък да работим с тях, за да се свържем с групата в сблъсъка с тази тъмнина. Ние се интересуваме от това отхвърляне; в противен случай няма да приемем нашите „знаци на работа“. Нашето напредване се измерва с това.

Междувременно ние съдим само според чувствата си, без обективна мярка, но след това ще измерваме собствените си състояния.


Рабаш завършва с:


4) Трябва ли всеки да знае какво конкретно липсва на всеки от неговите другари, за да знае с какво може да ги напълни - или е достатъчно да действа в любов към другарите си като цяло?

Това можем да обсъдим, ако остане време, или може да го оставим за собствено осмисляне до следващия път.