Урок 30

Тема: Любовта към другарите

Избрани откъси от първоизточниците

Слайдове 2-3

Рабаш. Статия 6 (1984) "Любов към другарите – 2"

"Ако се събират няколко човека, които имат тази малка сила, [убедителна], че си струва да излязат от егоистичната любов, но нямат цялата сила и важността на отдаването, за да могат да бъдат самостоятелни без външна помощ, и всички тези хора се анулират всеки пред другия, [и тогава, понеже] всички имат в потенциал любовта към Твореца, но на практика не могат да го реализират, то благодарение на това, че всеки влиза в групата и се анулира пред нея, възниква едно тяло. И когато това тяло се състои например от десет човека, това тяло има сила десет пъти по-голяма, отколкото ако беше сам.

Но при условие, че когато се събират, всеки ще мисли, че е дошъл сега с цел да анулира любовта към себе си, т.е. да не мисли сега как да напълни своето желание за получаване, а да мисли, доколкото е възможно, само за любовта към ближния, [защото] само чрез това може да придобие желание и потребност да получи ново свойство, наречено желание за отдаване. А от любовта към другарите той може да достигне до любов към Твореца, т.е. когато ще иска да донесе наслаждение на Твореца".

Слайд 4

Баал Сулам, писмо 47

"Ще ви напомня още веднъж за ефективността на любовта към другарите – поне в този момент – защото от това зависи нашето право на съществуване и с това се измерва мярката на нашия успех, към който сме близки.

Затова се освободете от всички [ваши] илюзорни занимания и отдайте сърцето си на това, да мислите правилни мисли и да измисляте правилни способи, за да обедините сърцата си в наистина едно сърце, и ще се изпълни у вас казаното: „Възлюби ближния си като себе си“ просто. [...] И ще бъдете чисти от мисълта за любовта, която ще покрие всички прегрешения, и изпитайте ме в това, и започнете да се свързвате в любовта в истинската й мярка, и тогава ще видите, „и небцето ще усети вкуса“". 

Слайд 5

Рабаш, статия 7, 1984

"…този, който иска да изпълни правилото: „Възлюби ближния си като себе си“, и цялото му намерение е да излезе от егоистичната любов и да приеме друга природа, тоест любов към ближния. Обаче, макар това да е заповед, която трябва да се изпълни, и човек може да се застави [да го прави] със сила, но любовта е нещо, което е в областта на сърцето, а сърцето по природа не е съгласно с това. В такъв случай, какво може човек да направи, за да достигне любовта към ближния до сърцето си?"

Слайдове 6-7

Рабаш. Писмо 40 

"Всеки подарък, който дава на другаря си [...], е като куршум, който пробива кухина в камък, и макар първият куршум да оставя само невидима драскотина върху камъка, вторият, който удря на същото място, вече прави вдлъбнатина, а третият пробива отвор. 

И с помощта на куршумите, които изпраща в целта, отворът се увеличава и се образува кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци, и всеки подарък дава искри от любов, докато всички искри на любовта не се съберат в тази кухина на каменното сърце и от тях не се образува пламък. 

А разликата между искра и пламък е в това, че там, където има любов, тя избликва навън, т.е. разкрива се на всички народи, че огънят на любовта гори в него. И огънят на любовта изгаря всички прегрешения по пътя".

Слайдове 8-9

Рабаш. Писмо 40 

"Благодарение на триенето на сърцата, дори ако това бяха сърца на великани, всеки излъчва топлина от стените на своето сърце, а топлината създава искри на любов, докато от тях не се образува обвивка на любовта, и тогава двамата се покриват с едно покривало, тоест една любов ще ги обхване и ще ги покрие двамата, защото е известно, че сливането съединява два обекта в един. 

И когато започне да усеща любовта на другаря, в него незабавно се пробужда радост и наслада.

Тъй като това, че другарят го обича — това е нещо ново за него, защото винаги е знаел, че само той се е грижил за своето здраве и благо. Но в онзи момент, когато открива, че другарят се грижи за него, това пробужда в него неописуема радост, и вече не е способен да се грижи само за себе си, защото човек може да полага усилия само там, където усеща наслада. А тъй като започва да усеща наслада в това, че се грижи за другаря, вече не е способен да мисли за себе си".

Слайд 10

Баал Сулам, Шамати 225. "Да издигнеш себе си"

"Невъзможно е да издигнеш себе си над своя кръг. Затова човек трябва да се храни от своето обкръжение. И няма за него друг съвет, освен [да напредва] чрез Тора и големи усилия.

Затова, ако човек избере за себе си добро обкръжение, той печели във време и усилия, защото той се увлича от своето обкръжение".