Среща на групата – след Урок 25
Масах, Ор хозер, Ор пними
Структурата на световете
Първо ще освежим нашето намерение с няколко цитата от кабалистите относно намерението преди изучаване.
След това ще прегледаме схемата и структурата на света от нашия неделен урок.
И ако имаме време, ще разгледаме кратка статия на Рабаш за ор хозер с някои обяснения на рав д-р Михаел Лайтман, за да се опитаме да осъзнаем това, което изучаваме, не само с ума си, но и със сърцето си.
В духовното подобието по форма се нарича "сливане", дори и като действие човек да получава. И това се нарича "получаване с цел да отдаваш."
Но как е възможно да съществува състояние на еквивалентност по форма? Тъй като това желание за получаване е създадено от Твореца, как е възможно да се отмени естеството на онова, което Твореца е създал? За това е дадена поправка: наистина, природата на желанието за получаване не може да бъде отменена. Вместо това върху него се добавя намерение за отдаване. Така желанието за получаване - когато човек види нещо, от което може да се наслади - остава. Тоест дори и след това човек се наслаждава, само че с различно намерение. Това се нарича "получаване с цел да отдаваш."
(Рабаш. Статия 3 - 1990)
Низшия може само да допълни съсъда на Твореца. И това е както е написано: „което Бог е сътворил, за да прави“, което означава, че Твореца е сътворил съсъда, наречен „желание да получава удоволствие“. И човекът трябва да добави към него поправка, наречена „намерение за отдаване”, както е споменато по-горе, че Малхут на Ейн Соф се украси с точката на желанието, което означава, че нейното украшение се състоеше в това, че тя постави върху желанието да получава намерение за отдаване.
(Рабаш. Статия 22 - 1987)
Ако намерението на човека е единствено да доставя удоволствие на Твореца и не за собствена изгода, тогава той не обръща внимание на количеството удоволствие. Той гледа само на величието на желанието да зарадва Твореца. Защото с копнежа си да достави удоволствие на Твореца, той достига подобие по форма с корена на своята душа. И това води до привличане на още по-голямо изобилие, тъй като Висшият иска да даде повече, отколкото низшият желае да получи, само че липсата е в отдаващите съсъди. Така, като увеличава своето желание да отдава, към него идва голямо изобилие. Затова човек не трябва да иска големи Светлини, а напротив, да се стреми да има големи съсъди, които са съсъди на отдаване.
(Рабаш. Статия 31 - 1988)
Съгласно това, човек трябва да се стреми да положи голямо усилие, още преди да започне да учи, така че ученето му да даде плод и добри резултати. Тоест ученето ще му донесе Светлината на Тора, чрез която ще е възможно да бъде върнат към доброто.
(Рабаш. Статия 12 „Какво са Тора и работа по Пътя на Твореца“ 1988)
Ор : Светлина (това, което се усеща в кли)
Цимцум: Съкращение
-
Масах = екранът (блокира светлината да влиза егоистично – само с намерение)
Кавана = Намерение (намерението да бъдеш като Твореца, да отдаваш)
Ор яшар = Пряка Светлина (насладата, която Твореца иска да даде на творението, и творението иска да получи)
Ор хозер = Отразена Светлина (определя се от значимостта на даващия)
Ор пними = Вътрешна Светлина – насладата, която може да бъде приета само до степента, в която имаме намерението / значимостта на даващия)
Преценката, която се прави в Рош (глава), определя колко може да бъде получено (Ор пними)
Това, което не можем да покрием с нашето намерение (Кавана), не се получава; мястото остава празно
Обкръжаващата Светлина (ор макиф) е светлината, която Твореца иска да даде, но не може, защото нямаме правилното намерение. Тази ор макиф продължава да тласка Кли да се развива и да се променя, за да се доближи до целта на Твореца,
Рабаш – Даргот аСулам 557 – За ор хозер
„В изучаването на Десетте Сфирот (стр. 39, параграф 3, и Вътрешна Светлина, параграф 20) е написано, че ор хозер, издигаща се от екрана нагоре, се нарича прилепване, защото тя държи и обгръща Висшата Светлина в кръг, така че там, където ор хозер не облича Висшата Светлина, тази светлина за творението като че не съществува, защото то не може да я достигне без това обличане, наречено ор хозер. Дотук са неговите думи.
От това разбираме защо не всеки усеща Твореца, въпреки че е написано: „Аз изпълвам небесата и земята“, и „Цялата земя е пълна с Неговата слава“, и въпреки това ние не усещаме нищо.
Отговорът е както по-горе: там, където няма обличане, наречено ор хозер, Висшата Светлина за творението се счита като че ли не съществува. И тъй като цялата цел на ор хозер е да се получава само според намерението за отдаване, докато човекът е още в състояние на получаване за себе си, той няма тази ор хозер. Така че, въпреки че „цялата земя е пълна с Неговата слава“, за низшия все пак това е като че ли Той не съществува.
От това следва, че човек няма какво друго да направи за да достигне целта, освен да съсредоточи всички свои усилия в една посока: да може да посвети цялото си свободно време само заради небето. И това е значението на „всичко е в ръцете на небето, освен страха от небето“, т.е. всичко се дава от Твореца, Благословен да е Той.
Тоест Висшите светлини вече са подготвени за човека и това се нарича: „повече отколкото телето иска да суче, кравата иска да го кърми“, и ние само трябва да направим съсъда. Този съсъд след цимцум, се нарича „екран и ор хозер“. Това е, което свързва Висшия с низшия; т.е. чрез него низшия се свързва с Висшия.
Но когато този съединител липсва, тогава низшият не може да види Висшия и за него Висшият като че ли не съществува. Затова, до степента в която човек започва да работи заради небето, дотолкова получава връзка с Висшата Светлина и съгласно степента на връзката е и величието на постижението му.
Да се разбере въпросът за Ахап на Висшия, които са паднали в Г'Е на низшите в полза на низшите. На морално ниво може да се тълкува, че въпросът за Г'Е и Ахап е тайна на малки и големи. Поправката е, че Хохма и Бина направиха това заради децата,"
Рав Лайтман относно статията:
Нека си представим, че живеем в свят и ни се струва, че сме много, но аз живея в свят, който е изцяло в противоположното качество на моето и аз го усещам само според своите собствени качества. Затова аз отпечатвам всичко, което съм способен да възприема в своите собствени съсъди, в своята текуща форма, а всичко останало освен мен - неживо, растително, животинско, говорящо, което си представям - всичко това е мое, вътре в мен, в моите свойства, в желанието ми за получаване, а всичко останало не виждам изобщо, всички, които са в желанието за отдаване.
И така, ако вместо желанието за получаване, се снабдя с ор хозер (отразена светлина), тогава ще разкрия истинската реалност. А иначе аз разкривам само собствените си качества. Оттук “който съди, съди спрямо собствения си недостатък”, което значи, че виждам само собствената си природа във всичко, което мога да усетя.
Въпросът е: как тогава този метод може да ми помогне, че трябва да обичам другия, ако този "друг" се разкрива в моето собствено егоистично желание? Защо методът, който би трябвало да донесе истинско виждане – да виждам и усещам истинската реалност – изисква да променя отношението си към това, което сега виждам, а това, което виждам, е просто отпечатък на вътрешните ми свойства?
Какво е специалното на екрана, чрез който се създава ор хозер и посредством ор хозер ние виждаме реалност, която не можем да видим с обикновените си сетива? Какво добавя тази ор хозер? Как я достигаме?
Фактът, че има объркване и неяснота е много добър. Просто трябва заедно да поискаме разкриване и изясняване. Нашето интелектуално или психологическо усилие не струва нищо, то е като бебе, което иска да направи нещо, което със сигурност не е във възможностите му. Трябва да достигнем искане от това.
Как създаваме ор хозер, какво е ор хозер, как идва, как я задържаме, трябва ли постоянно да я пазим, за да не я изгубим, каква е разликата между обичайното виждане и виждането с ор хозер, което ни разкрива като ново фенерче новата духовна реалност?
Опитайте да отговорите емоционално – не за ор хозер, ор яшар, екран, цимцум, отхвърляне, получаване, а емоционално. Какво е ор хозер, това което усещам вътре? Тоест в моите качества – не както рисуваме Кли, Масах, ор хозер, не схематично, а емоционално. То се случва в мен, в моя ум, в сърцето ми, в усещането ми, в отношенията ми, в сетивата ми.