Структурата на висшите светове

Среща на групата – След урок 23

---

Нека прегледаме основната концепция, която видяхме досега

Светлина

Кли

4-те Фази на Пряката Светлина

Първо Съкращение / Цимцум Алеф

Масах (Екран)

Ор Яшар

Ор Хозер

Рош

Тох

Соф

---

 

Следващото е взето от урок на рав д-р Михаел Лайтман

(Връзки на английски /руски/иврит/испански)

Когато се заемаме да обясним някое от състоянията на развитие, е добре да изясним всички етапи на развитие – от началото на реалността до състоянието, което искаме да обясним. Затова нека се върнем отново към четирите фази на Ор Яшар и изясним начините на създаване на първото кли от висшата сила, наречена Светлина.

Висшата Светлина се разпространява и изгражда противоположно на нея кли, наречено желание. Светлината се разпространява в желанието и го изпълва. Когато Светлината изпълва кли, кли изпитва удоволствие. В края на усещането за удоволствие и в резултат от него, кли също усеща източника на удоволствието. То усеща, че удоволствието идва от някого, чието желание е да дава, да му прави добро.

Усещането, че удоволствието идва от даващия, пробужда в кли желание да дава. Естествено, кли е привлечено да действа подобно на собствения си източник. Така, точно както желанието на доброто е да дава, така и кли иска да дава, да отдава. Първият етап се превръща във втори етап. Първият етап иска да получава, а вторият – да дарява, като всеки от тях е противоположен на другия.

Освен удоволствието, в Светлината има и усещане за даряващия – кой е даряващият и каква е неговата същност. Оттук произтича желанието на втория етап да дарява. Кли в етап Алеф се нарича Хохма, а Кли в етап Бет – Бина.

Следващият етап в развитието е кли, което иска да изпълни волята на Бина да дава. Кли, чието желание е да получава, може да дава само ако получава, за да дарява, за да дава. Третият етап в развитието, в който кли получава, за да дарява, се нарича „Зеир Анпин“.

Когато кли получава, за да дарява, усилието му е равно на усилието на Твореца да дава. В етап Алеф кли получи, в етап Бет искаше да прилича на даряващата сила, а в етап Гимел – да прилича на действието. Когато кли извършва акта на даване като Твореца, му се разкрива колко голямо е величието на Твореца, колко пълен е Твореца и в него се развива желание за съвършенството на Твореца.

В резултат на акта на даване във фаза Гимел, в Кли се развива желание да получи всичко, да получи Светлината като удоволствие и като източник на удоволствие. Кли иска да се наслаждава на получаването на удоволствието и на статуса на източник на удоволствие. Кли иска за себе си всичко, което е в Създателя. Ако във фазите Бет и Гимел Кли искаше да прилича на Създателя, да прилича на действието на Създателя, то във четвъртата фаза то иска да се наслаждава на статуса на Твореца, като получател.

В четвъртата фаза желанието да получава властва с цялата си сила и оттук идва и името му – „Малхут“. Четвъртата фаза е и последният етап в развитието на кли, затова я наричаме с името „творение“.

В резултат на приемането на цялата Светлина в Бхина Далет, кли започва да се възприема като получател. Състоянието на кли в Бхина Далет, изпълнено със Светлина, се нарича „Ейн Соф“. Когато кли възприема себе си като получател, а Светлината като даващ, то не може да понесе контраста и различието между себе си и Светлината. Затова то изтласква цялата Светлина от себе си в действие, наречено Цимцум Алеф. Разликата, която кли чувства между себе си и Светлината, се нарича „срам“. Срамът кара кли да се свие и в резултат на свиването кли остава празно от Светлина. Светлината е пред кли, а кли е празно, свободно, няма нищо вътре в него.

Светлината е напуснала кли. Състоянието на Бхина Далет, изпълнено със Светлина, се нарича „Олам Ейн Соф“, а състоянието на пустото кли след Цимцум Алеф се нарича Олам а-Цимцум. Състоянието след Цимцум Алеф е единствено по рода си. Кли, тоест творението, остава само. След Цимцум Алеф кли не е свързано със Светлината и не е под контрола на Светлината. То е свободно. След Цимцум Алеф Създателят и творението са разделени един от друг.

Оттук научаваме, че целта на всички действия, извършвани в кли, е да се позволи на кли да се отдели от Светлината и да определи своето собствено желание самостоятелно. В ограниченото кли се намират всички впечатления от предишни състояния. Сега, като е празно, то има възможността да действа според информацията, останала в него от минали състояния, и да вземе решение относно своето желание.

По този начин Кли изследва предишните си състояния. То открива, че състоянието му в Олам Ейн Соф е подобно на Бхина Алеф, изпълнено със Светлина. То също така разпознава близостта между състоянието му в Бхина Бет, когато е отхвърлило приемането на Светлината, и състоянието му след усещането на срама и оттеглянето на Светлината от него. Развитието на кли в Бхинот Гимел и Далет не му носи добро усещане; въпреки всичко то изпитва срам след тях. И така, какво трябва да направи, какво е най-доброто състояние, което може да постигне?

Кли остава празно. Празно от удоволствия, празно от усещането за Твореца, в най-тежкото състояние. То не може да приема; ако приеме, ще изпита срам. До такава степен е голям и ужасен срамът на кли, че то е готово да се откаже от всички удоволствия и удовлетворения, стига да не изпитва срам.

В пълното си състояние кли изпитва срам; в празното си състояние му липсва жизненост. Кли трябва да намери своето съвършено и вечно състояние, състояние, което не се нуждае от промяна. Ако достигне своето съвършено състояние, то ще заслужи вечността. Вечността и съвършенството са едно и също нещо. Защото ако в съвършеното нещо липсва, ако е необходимо да се добави нещо към него, тогава то изобщо не е съвършено. Съвършеното никога не се променя. И така, как е възможно да има съвършено и вечно състояние, състояние, което няма да обвързва творението, състояние, в което творението ще бъде удовлетворено и съвършено? Защото това е, което иска кли; в края на краищата, желанието на кли е да получава.

От тези пресмятания става ясно, че единственото съвършено състояние е да бъдеш като Твореца. Кли трябва да прилича на Твореца. Кли трябва да вземе Твореца за пример и да се стреми да прилича на Него, да достигне същото ниво като Твореца.

Кли търси да разбере как да стане подобено на Твореца и намира начин. Твореца отдава, Твореца обича творението и му дава наслада. Ако творението можеше да дава на Твореца точно както Твореца дава на него, творението би било подобно на Твореца. Но как е възможно творението да отдава на Твореца, след като творението няма какво да даде?! Решението е просто: ако Твореца обича творението, творението ще използва любовта на Твореца, за да отвърне на Твореца.

От Твореца към творението достигат наслада и чувство на любов. Творението решава да използва и двете. То приема насладата, но не поради собственото си желание да се наслаждава. Като приема насладата, творението изразява любовта си към Твореца, подобно на любовта на Твореца към него. Творението приема единствено с цел да изрази любовта си към Твореца, единствено с цел да достави удоволствие на Твореца. Ако творението радва Твореца, то и Твореца стават равни един на друг. Получаването с цел да се зарадва Твореца се извършва от творението с помощта на „намерение“, посредством мисълта по време на приемането на удоволствието. Работата на кли с намерението наричаме „Масах“.

Нека опишем работата на кли с Масах. Светлината идва от Твореца към творението – наслада. Творението решава да не приема Светлината за себе си и я отблъсква назад. След като отблъсне Светлината, творението изчислява, според намерението си, колко е в състояние да приеме, за да зарадва Твореца, а не за собствено удоволствие. Според правилното изчисление, то приема удоволствието в себе си. То го приема до известна степен, според способността си да се задържи в намерението.

Празното кли след первият цимцум сега се разделя на две: мястото, където е възможно да се получи удоволствие и мястото, където е невъзможно да се получи удоволствие. Мястото в кли, където се прави изчислението, се нарича „Рош“. Мястото, където се получава удоволствието, се нарича Тох, а мястото, което остава празно от Светлина поради липсата на Масах, се нарича „Соф“. Единственото общо кли се разделя следователно на три части: Рош, Тох, Соф. За това кли ни учи мъдростта на кабала; това кли се нарича творение.

Творението трябва да бъде подобно на Твореца. Подобието с Твореца е възможно, ако Масах, който разделя Рош и Тох, решава колко удоволствие да се получи в кли. Масах определя разделянето на кли на Тох и Соф. Ако Масах е голям, частта Тох е голяма, а Соф е малък. Тох и Соф заедно се наричат тяло. Кли, подобно на физиологичното тяло, се разделя на тяло и Рош. По-късно ще научим за неговото разделяне на ръце, крака и други органи на тялото. Разделянето на духовното кли постепенно определя формирането на физиологичното тяло в нашия свят.

Кли е заобиколено от външните си части, които се наричат „светове“, а самото кли е разделено на много части, които са хората в нашия свят. Кли е разделено на вътрешна и външна част, които усещаме в нашия свят. Цялата реалност в нашия свят е следствие от общото кли, което е било създадено след света на Ейн Соф. От Цимцум Алеф нататък изучаването се фокусира върху начините, по които кли се спуска до нашия свят.

Както бе споменато, в четирите Бхинот на Ор Яшар кли се създава от горната сила. Кли се ограничава в Цимцум Алеф, поставя Масах върху себе си и посредством Масах изгражда себе си и световете. Първият свят се нарича Адам Кадмон. След него се създават световете Ацилут, Брия, Йецира, Асия и „този свят“. В наши дни, след хиляди години развитие в този свят, човек започва да се връща към Ейн Соф, докато завърши своето развитие с достигането на степента на Твореца.

Цялото изследване, от началото на реалността до нейния край, се нарича мъдрост на кабала. Всички мъдрости на света, цялата информация, свързана с този свят, са включени в тази мъдрост. Предмет на изследване в мъдростта на кабала са корените на цялата реалност, както и всички детайли на реалността във всички светове, включително и в този свят. За общия план, който човечеството е длъжно да изпълни, моят учител, Рав Барух Ашлаг, пише в статията „До каква степен трябва да достигне човек?“

Цялото човечество съществува като едно кли в света на Ейн Соф; разделянето му на осем милиарда или девет милиарда души не променя факта, че всички са свързани заедно като едно кли. Всеки човек трябва да се връща в най-ниското място, в нашия свят, и оттам да се издига обратно към общото кли. В никакъв случай не е възможно да се спуснеш в по-лошо състояние от нашето състояние в този свят.

Този, който не е изпълнил задачата си през живота си в този свят, ще се прероди отново и ще се роди в този свят като част от човечеството. Той ще трябва да започне и да продължи да се издига към духовния си корен. Докато човекът не е изпълнил ролята си, той ще се преражда в този свят отново и отново.

Ако е така, пита Рабаш, до каква духовна степен трябва да достигне човек, за да не се преражда отново? И той пише там: „Ето, в „Шаар а-Гилгулим“ на Ари е написано, че всеки човек трябва да се преражда, докато не бъде завършен във всички НаРаНХаЙ, тоест докато не получи цялата Светлина, предназначена за него.“

Светлината, която изпълва общото кли на всички души, се нарича НаРаНХаЙ. НаРаНХаЙ са петте Светлини Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида, които неизменно изпълват цялото кли. Оттук можем да разберем думите на Ари, че човек, който е постигнал духовно съвършенство през живота си, но не е завършил пътя си, трябва да продължи да се преражда. Той ще трябва да продължи духовния си път в живота си в този свят.

Всеки един от нас е живял в миналото в този свят в предишни прераждания и е преминал през определени процеси. Връзката, която всеки един от нас е установил с мъдростта на кабала, показва възможността, че дори в предишни животи сме били свързани с тази мъдрост. Ето защо и днес продължаваме да напредваме в същата посока.

Ако внезапно, през живота му, в човека се събуди желание да изучава мъдростта на кабала, това означава, че част от пътя той вече е преминал в предишните си животи. Сега, в настоящото си превъплъщение, той продължава напред. По този начин, докато човек не е завършил изпълването на общото кли с светлина, той ще трябва да продължава и да се преражда в живот в този свят.

Когато стигнем до изследване на същността на завършването на напълването на общото кли със Светлината НаРаНХаЙ, трябва да знаем, че целият път, от началото до края му, е разделен на спускане отгоре на долу и изкачване отдолу на горе. При спускането отгоре на долу, до този свят, се създават световете и се изграждат душите. В този свят човекът живее в тялото си и в душата си, и от този свят той трябва да започне своето изкачване. В рамките на мъдростта на кабала ние научаваме за сътворението на всички светове, за спускането на душите надолу към този свят и за начина, по който можем и трябва да се изкачим от този свят нагоре към Ейн Соф.

Първо ще научим за сътворението на света Адам Кадмон, ще изследваме етапите на неговото формиране от състоянието, което го е предшествало.

Както е известно, в четирите фази на Ор Яшар е създадено кли и е получило цялата Светлина в света на Ейн Соф. След като е получил Светлината в света на Ейн Соф, кли е направило Цимцум и е останало празено. Кли решава да работи само с Масах, като изчислява колко Светлина може да бъде приета вътре в Кли и колко не може. След тези решения се ражда светът Адам Кадмон.

Всяко едно от състоянията на кли оставя след себе си „Решимот“. Решимот са информация за всеки етап от развитието на кли. Например, фаза Бет ще съдържа в себе си Решимо от фаза Алеф и е изградена върху него. Фаза Гимел съдържа в себе си Решимот от фазите Бет и Алеф. Ако опишем реда на Решимот във фаза Гимел, Решимо от фаза Алеф е най-вътрешното, Решимо от фаза Бет е външно спрямо Решимо от фаза Алеф, а самата фаза Гимел е най-външната от всички.

Кли, което работи с Масах, съдържа в себе си всички предишни състояния и по отношение на тях взема своите решения. Висшата Светлина се разпространява и се привлича към кли и иска да го напълни. Кли отхвърля Светлината, защото ако я приеме, ще изпита срам. Кли решава какво количество светлина е в състояние да приеме, без да изпитва срам, така че да се уравновеси точно със светлината. При приемането на светлината от Масах, Кли става отдаващо, даващо.

Обяснихме начина на действие на Масах с примера за домакина и госта. Човек е гост в дома на своя приятел. Приятелят го кани да се наслади на храната, която е приготвил за него, а той отказва поканата. Гостът се чувства като получател, а домакинът – като даващ; в него възниква чувство на срам. По отношение на домакина той чувства даващия като по-висш. Чувството за разликата между неговата по-ниска степен и по-високата степен на даващия буди в него чувство на срам.

Как гостът може да приеме, да се наслади и да не се срамува? Гостът отказва поканата да се наслади на храната. Домакинът го подканя да яде въпреки това, обяснявайки на приятеля си, че е приготвил храната специално за него. Гостът продължава да отказва на повтарящите се подкани на домакина, докато натискът на домакина и отказът на госта не станат равни. Домакинът не получава, и гостът също; домакинът не дава, и гостът също. Домакинът и гостът стават равни един на друг, а угощенията остават на масата между тях.

Сега гостът има възможността да промени формата си от получаващ на отдаващ. Храната, която домакинът е приготвил специално за госта като израз на любов. Домакинът иска гостът да се наслади. Гостът ще натъжи домакина, ако откаже поканата му.

Затова гостът решава да приеме; цялото му намерение е да достави удоволствие на домакина. Ако направи това, той няма да се чувства по-нисш, а домакинът – по-висш; той ще дава на домакина – кли ще дари на Твореца.

Творението решава да дари на Твореца, като получава удоволствие от Твореца. По този начин Твореца и творението стават равни един на друг. Творението получава от Твореца, за да Му достави удоволствие и в резултат на това те стават равни. Твореца доставя удоволствие на творението, творението получава удоволствието от Твореца и като получава удоволствието, доставя удоволствие на Твореца.

Всичко, което липсва на човека, е намерението да получи удоволствието заради Твореца. Намерението се формира в кли, в рош на степента. По отношение на своето желание, кли проверява доколко е равно на Твореца и решава в каква степен ще активира своето желание. Границата, която бележи степента на способността на кли да активира своето желание, се нарича „табур“. Мястото, където кли може да изпълни своите желания с удоволствие, се нарича „тох“, а краят на тох е при табур.

Мястото, което не може да бъде изпълнено с удоволствие, от Табур и надолу, се нарича Соф (край). Частта Соф на кли отхвърля удоволствието и остава празна. Удоволствието, което Твореца предоставя на кли в желанията на частта Соф, е толкова голямо, че тя е неспособна да го приеме, за да го дари.

Нека се върнем към притчата за домакина и госта. Да предположим, че домакинът посреща госта с месо, риба, десерт и напитка. Гостът обмисля коя от храните може да приеме и да се наслади само заради домакина, а не заради себе си. Той взема предвид своето желание, удоволствието и признанието си за величието на домакина и във връзка с всичко това решава какво е в състояние да приеме. Например, може да си позволи напитката. Може да яде и десерта, и част от рибата; удоволствието от тях не е прекалено голямо. Гостът може да ги приеме и да се наслади на тях заради домакина.

Месото обаче не може да приеме. Ако яде месо, няма да мисли за домакина; ако яде от месото, ще бъде изцяло фокусиран върху мисълта за удоволствието.

Кли се ограничава. Част от удоволствието то е в състояние да приеме в себе си, а част – не. Изчислението се прави според данните, придобити в предишната работа – в четирите фази на Ор Яшар, в света на Ейн Соф и в първото ограничение (Цимцум Алеф) – според опита му от предишни състояния.

Добре е да се поставим в ролята на гости в притчата за домакина и госта и да помислим как да приемаме, за да отдаваме на Твореца. Такова мислене развива келим в човека. По този начин човек ще разбере колко прецизно е изчислението дали да се наслаждава за себе си или за домакина. Ако човек е изцяло зает с правилното изчисление да се наслаждава заради домакина, той престава да усеща вкуса на храната. До такава степен човекът е потънал в удоволствието за себе си.

Например, ако човек пие чаша кафе с намерението да достави удоволствие на домакина – само заради домакина, а не за себе си – той няма да усети вкуса на кафето. В края на краищата, намерението му е да прехвърли удоволствието на домакина, но той не усеща домакина; следователно вкусът изчезва. В усилието да си представи себе си като гост, в човека се формира необходимост от разкриването на домакина. Защото ако гостът не усеща домакина, ако не го вижда, той няма да може да извърши действието на даване.

В такова състояние човек няма друг избор, освен да изисква разкриването на домакина. Той търси Неговото разкриване, за да Му отдаде; в противен случай няма да получи нищо от Него. Когато Твореца види, че творението стои твърдо в желанието си да получава заради Него, заради Твореца, Той започва да се разкрива. Когато Твореца разпознае отказа на творението да получава по каквато и да е друга причина, освен да достави удоволствие на Твореца, Твореца започва да се проявява. Твореца се разкрива и помага на творението да направи разчет за отдаване.

Когато Висшата сила се разкрие пред творението, Твореца и творението започват да се свързват помежду си. Разкриването на Висшата сила е възможно само при условие, че творението остане непоколебимо и откаже да получава за собствена полза. Творението иска да получава само за да дава; по този начин то принуждава Твореца да се разкрие.

Упражнения като тези в „практическата кабала”, опитите да се получава при условие, че получаването ще бъде свързано с Твореца, са добри упражнения. За човека си заслужава да се провери дали е способен да издържи това. Чрез изучаването на мъдростта на кабала и чрез такива преживявания човек може да се доведе до състояние, в което не получава нищо за себе си, а само за полза на Твореца – ако Твореца не се разкрие, той не получава нищо. Тогава Твореца трябва да се разкрие.

Проверете себе си. Ако поставите пред Домакина условие – че отказвате да получавате, освен заради Него – Домакинът ще трябва да влезе в контакт с вас. При такива условия човек бива възнаграден с разкриването на Твореца. Според степента на способността на човек да изисква разкриването на Твореца с намерение да дарява, Твореца се разкрива. По този начин Твореца помага на човек да се издигне до по-високи степени на отдаване. Запишете това упражнение като „домашно“. Трудностите, които ще възникнат в резултат на това, ще помогнат за напредъка.

Нека се върнем към етапите на развитието на кли. Светлината се привлича и се разпространява към кли. Кли е отхвърлило Светлината. Кли е направило изчисление в „Рош“ и е приело част от Светлината в себе си. За целите на примера нека приемем, че Кли е приело двадесет процента от Светлината, а осемдесет процента са останали празни. Частта от Светлината, която кли е приело, се нарича „Вътрешна Светлина“. Мястото, където е направен пресмятането, се нарича „Пе“, а границата за приемане на Светлината се нарича Табур. Мястото, където кли завършва, се нарича „Сиюм“.