Среща на групата - След урок 22 - Структура на висшите светове - Част 2
Структурата на Висшия свят
Думи за намерение от рав д-р Михаил Лайтман относно изучаването
Тук се говори за поправяне на системата на връзка между нас – как всички части, структури и системи функционират в нея и как душите се поправят чрез тази система.
В творението има две части. Едната част е системата на световете, която е създадена, за да извършва поправяне. Втората част е системата на разбитите души, които са били разделени от една душа на много части, и системата на световете трябва да ги събуди за поправяне.
Светлината на Ейн Соф, която свети чрез системата на световете, събужда разбитите души, за да достигнат в крайна сметка поправяне, и им помага да бъдат поправени. Тъй като тя слиза през световете, през скритията, Висшата Светлина придобива форма, противоположна на това, което е в душите. Следователно, когато достигне душите, тя е в такива състояния на скриване и разкритие, че събужда различни състояния в душите, за да могат те да напредват към нея.
Ние изучаваме как Светлината на Ейн Соф, която свети през световете, събужда душите и душите в съответствие с това започват да извършват действия, за да се свържат отново с единствената душа, наречена „Малхут на Ейн Соф“. Доколкото душите се свързват, те се издигат през степените на световете, а световете се превръщат от скрити в разкрити. Душите се включват в световете всеки път на по-висока степен според тяхното съответствие със световете.
Системата на световете трябва да скрие Светлината на Ейн Соф от душите – всяка душа според нейната мярка, нейното ниво, нейния характер и според напредъка, който трябва да постигне. Всичко това се извършва в рамките на системата на световете. Когато душите, в границите на системата на разбитите души, се свържат помежду си, те се приспособяват напълно към системата на световете.
Тук, в структурата на Сътворението, Баал Сулам и кабалистите като цяло не ни обясняват какво всъщност се случва със самите души. По-скоро те обясняват главно как функционира системата на световете, за да ни пробудят. И от това ще стане по-ясно как трябва да действаме, за да се поправим.
Основни понятия, които разгледахме дотук:
- Замисълът на Творението:
да достави радост на сътворените създания в съответствие с Неговата безгранична щедрост
- Неговата Същност: която ние не можем да постигнем.
- Светлина (Ор) и Съсъд (Кли): Желанието за получаване в творението се нарича съсъд (Кли), а наслаждението, което то получава, се нарича Светлина. Кли е недостиг, а Светлината е напълване.
- Светлината на Ейн Соф: Светлината, в която няма ограничение – няма соф – няма край (на получаването).
Сега нека разгледаме динамиката на четирите стадия, обяснени от рав д-р Михаел Лайтман
Целият проблем, с който се сблъскваме, е как да приемем отгоре Обкръжаващата Светлина (Ор Макиф), така че тя да създаде в нас намерението да отдаваме.
Намерението да отдаваме се нарича свойството Бина. Намерението да получаваме, да се наслаждаваме, се нарича свойството Малхут.
Следователно, Твореца, за да създаде творението и да го доведе до най-високото му ниво, когато създава Своето творение, Той създава желанието да се наслаждава – първият стадий (Фаза 1 – Хохма) – и го напълва, а в това напълване Той помества и Себе Си, тоест усещането за Него.
По този начин желанието да се наслаждава също усеща Този, Който го напълва, и онова, което го напълва, трябва да стане като Даващия – източника на напълването – тоест да отдава, а не да получава.
Така виждаме, че Светлината действа върху Кли и го напълва, променя неговото свойство, а иначе ние самите никога няма да можем да направим нищо, тоест желанието в нас се създава от Светлината, ние се напълваме от Светлината и това желание също се променя от Светлината.
Какво се случва в първия етап?
Чрез Светлината се създава желанието – желанието да бъдем изпълнени със Светлината. И тогава Светлината напълва това желание. Това е първата фаза, първата част от първия етап, неговата горна половина.
И тогава в Светлината се разкрива в качеството на Кетер.
Как става това? Светлината идва отвън, действа с наслада – влиза в Кли и дава наслада. И тогава в нея се разкрива нейният нулев етап, нейното нулево свойство.
Вътре в тази нулева степен се намира Твореца – самото свойство на светлината. И тук Той постепенно се разкрива. Първо се разкрива първата степен, а след това, когато тя влезе в кли, започва да се разкрива нулевата степен, която е по-висша. И кли започва да желае винаги да бъде подобно на това, което го напълва. Следователно, в желанието да получава, в следващата му, по-ниска част, се появява желанието да отдава. И то се реализира във фаза 2 (Бина). Тоест това, което се предава, винаги се разкрива първо, а след това и неговият източник.
Същото се случва и в желание номер 2. И в него се разкрива желанието да отдава, но вътре в самото желание да отдава. То произтича от първия етап (вътре в желанието да отдава се намира желанието да получава – горната половина). Тоест първо се разкрива долната половина, а след това вътре в тази долна половина се разкрива нейната горна част. И затова Бина започва да разбира, че трябва да получава – разкрива се горната половина. И така Бина се състои от тези две свойства: желанието да дава и желанието да получава. Първото творение, което се състои от собствените си свойства и свойствата на Твореца.
Следователно, когато се появява третия стадий – съчетание от първия и втория, когато Бина иска да получава, за да реализира отдаването – като прави това, тя започва да разбира какво представлява Твореца. По този начин тя става подобна на Твореца. В Бина желанието става подобно на Твореца само по намерение. А в третата част – в Зейр Анпин – то става подобно на Твореца в действие. Тоест какво прави Бина сега? Тя получава, взема това първо желание и получава, за да отдава. Тоест тук има, така да се каже, първи стадий – Хохма – и втори стадий – Бина. Тя осъществява желанието да получава с цел да отдава.
И това действие, в което тя е напълно подобна на Кетер, подобна на свойствата на нулевия стадий или Кетер, това действие предизвиква в нея разбирането за това какво означава да бъдеш Твореца. И затова в нея възниква желанието – не да получава, не да отдава, всичко това е безсмислица – в нея възниква желанието да притежава статуса на Твореца, да се издигне до Неговото ниво.
В последния стадий Малхут не иска просто да получава и да се наслаждава, Малхут иска да получава, да се наслаждава и да бъде равна по статус на Твореца. Това желание не е преминало от Твореца към творението по пряк път. То се е родило в творението, когато сътвореното създание е станало подобно на Твореца и е разбрало какво означава това.
Тоест това желание в Малхут е независимо – то не възниква в нея (Малхут) по пряк път от Твореца. Затова Малхут се нарича „творение“ – желание, което преди това не е съществувало. И то се появява не благодарение на Твореца, а като нещо, което съществува независимо. Ако то беше дошло от Твореца по пряк път, както Хохма или Бина, тогава нямаше да се нарича „творение“. То просто би било система, която съществува, създадена от Твореца и по този начин автоматично задействана от Него. Но това не е така.
В Малхут се появяват такива желания, които не са съществували, които не са били създадени по пряк път от Твореца по пътя на пряката светлина. Затова тези четири стадия: 0, 1, 2, 3, се наричат четири стадия на пряката светлина, прякото въздействие от Твореца.
А този стадий, Малхут, вече не е сред тези четири стадия. Той е тяхно следствие, разбира се, но непряко следствие, и затова това желание в Малхут – то е ново, идващо отвътре, от самото творение.
Творението е искало да бъде равно, напълно подобно на Твореца. В какво? В това да бъде подобно на Него в действието – да получава, за да отдава. Да получава, за да отдава, е равносилно на отдаване, равносилно е на коренната степен, на нулевата степен. Малхут е разбрала какво означава да отдаваш, и от това тя е разбрала също какво означава да бъдеш Този, Който отдава, какво преживява Той.
Тоест ако разделим третия стадий, ще видим и две половини в него. Едната от половините е 1 и 2 за първи стадий, действието на получаване за Твореца, това, което е замислено в Бина, като Рош, като главата в Зеир Анпин – то се извършва автоматично, тоест извършването на получаване заради Твореца. А в долната част, във втората част на Зеир Анпин – възниква осъзнаването: кой тогава е Твореца, ако Той действа по този начин? И оттук възниква желанието на Малхут да бъде подобна на Твореца.
Какво означава да бъдеш подобен на Твореца? Да бъдеш подобен на горната част на Кетер. Тоест Малхут – тя желае да се издигне до това ниво. Това се нарича стремеж към нейния Източник.
Не просто към светлината, която действа, която напълва желанията, а към Източника на тази светлина.
От всичко това виждаме, че светлината – тя ни напълва, коригира ни, довежда ни до всичко, дори до най-висшия резултат, дори до нейния Източник. Тоест влиянието на светлината върху Малхут, върху егоизма, се случва по такъв начин, че светлината издига творението над себе си, над светлината.
Въпрос: Казахте, че новите свойства на Малхут представляват независимо желание. Но в първоначалната мисъл на Твореца независимостта на Малхут все пак е заложена и произтича от Твореца, а не от самата Малхут – правилно ли е това?
Независимост се нарича такова действие от страна на творението, което първоначално не съществува в него, което то придобива в резултат на собствените си усилия. Тоест въпросът звучи така: а ако Малхут се стреми към нещо друго, ще придобие ли това друго нещо? Не. В нас има само една единствена възможност – да се стремим към Целта на творението или не. Тоест в това отношение няма свобода на волята.
Имам ли свобода на волята да се освободя напълно от цялото това движение напред към Целта на творението или не? Няма свобода на волята да се избегне това – ще ви тласкат с пръчка към щастието. Няма къде да избягате, нито аз, нито вие, нито цялото човечество. Всички страдания, особено сега, в нашето време – те ще се проявят ясно и се спускат само за това.
Тоест свободата на волята не е в аспекта, в който питаш: „Има ли я или я няма?“ Не е в това как да вървя или накъде да вървя. Свободата на волята е само в това дали аз сам ще се стремя към Целта по-бързо, отколкото ще ме подкарват отзад с пръчка. Ще чакам ли, докато започнат да ме бият, докато стана по-мъдър, или пак ще се стремя (отново, сам) към същата Цел? Във всеки случай ще бъда принуден, или доброволно – тоест с помощта на групата, така че да се подложа на такава пропаганда на самоубеждаване или убеждаване с помощта на групата – да се стремя бързо към необходимото, или ще чакам да ме бият, докато не стана по-мъдър, и пак ще създам група около себе си и т.н., и пак няма да се стремя към необходимото.
Тоест всичко зависи от времето на безучастност. Ако не искаш, ще издържиш малко по-дълго – ще получиш още няколко удара, ако не – по-малко. Ударите могат да бъдат катастрофални, ужасни: разрушения, смърт, епидемии, каквото искаш.
Или, напротив, колкото по-бързо се стремиш напред и изпреварваш тези удари на природата, която ни тласка към това чрез страдание, толкова по-удобно се чувстваш, толкова по-добре, и преминаваш през същите етапи в състояние на вдъхновение, възвишеност, чувство на удовлетворение, защото желаеш следващото състояние. Когато го желаеш и го получаваш — то се преживява като удоволствие. Когато не го желаете, но сте подтикнати към него — изпитвате страдание. Тоест това коренно променя усещането ни за живота. Само в това се крие вашата свобода — да изберете по кой път да тръгнете: дали да чакате всеки удар, или да станете мъдри предварително. Това е всичко!
Срамът и Съкращението (Цимцум)
Когато Светлината хохма изпълва желанието за получаване в първи стадий, тя му предава и своята природа – тази на отдаване. Ето защо в крайна сметка, след като е усетил природата на Светлината, която го изпълва, първият стадий променя своето желание от желание за получаване в желание за отдаване.
Светлината действа по същия начин и в четвъртия стадий, след като излезе от третия стадий, след като се е напълнила със Светлината хохма. Тогава и тя започва да иска да дава, подобно на природата на Светлината вътре в нея. В резултат на това желанието за получаване изчезва от четвърти стадий.
Светлината дава на Кли желанието да отдава, когато изпълва съсъда, защото съсъдът усеща не само удоволствието от Светлината, но и желанието на даващия.
Твореца би могъл да създаде съсъд, който да не Го усеща като даващ, а да усеща само удоволствието от получаването. Така се чувстват в нашия свят хората с неразвита желание да получават и децата, както и нечувствителните и психически нестабилни личности.
След като пораснем от деца във възрастни, започваме да се срамуваме да получаваме. Това усещане е толкова развито в нас, че бихме избрали всякаква болка в света пред болката от срама. Този свойство е създадено от Твореца, за да можем да го използваме, за да се издигнем над нашата природа, която е желанието да получаваме.
За да се срамуваме да получаваме, трябва да усещаме, че получаваме. Това е възможно само ако има даващ и усещаме Неговото съществуване. Ако не усещам Даващия, няма да се срамувам. Но ако Той стои точно пред мен, тогава ще се срамувам.
Не мога да получавам директно; защото трябва да се отнеса към Него, да Му дам нещо в замяна на това, което получавам, което го превръща в размяна, а не в просто получаване. Тогава и аз ставам даващ, защото и той получава от мен.
Усещането за Твореца събужда в Малхут толкова силна болка при получаването, че тя решава никога повече да не използва желанието си да получава наслада за себе си. Това решение се нарича „Съкращение“ (Цимцум).
Наименованието „Първо съкращение“ показва, че това е първият път, когато се случва нещо подобно.
Разпространението на Светлината, водещо до Съкращение
Като не приема Светлината, Малхут престава да бъде получаваща, но все още не дава нищо на Твореца; тя все още не постига желанието си да бъде като Светлината, даващата наслада. Като не получава наслада от Твореца, Малхут не постига равенството на формата. Така виждаме, че Първото Съкращение не е край, а средство за придобиване на способността да отдава.
Целта на Твореца в Творението е била Малхут, творението да получава наслаждение. Този замисъл на Творението е неизменен. Поради това Твореца продължава да оказва натиск върху Малхут да го получи. Малхут усеща, че съкращението не е достатъчно, за да постигне статуса на Даващия, но как може творението, чието единствено свойство е получаването, да даде нещо на Твореца?
Чрез усещането на своите девет висши свойства (свойствата на Твореца, които Малхут усеща в себе си), които определят начина, по който Твореца се отнася към Малхут, тя започва да разбира как може да даде нещо в замяна на Твореца. Тя решава, че ако приеме Светлината и се наслади на нея, защото Твореца се радва на нейната наслада, тогава това би направило нейното приемане равнозначно на отдаване.
Получаването на наслада от получателя, за да угоди на даващия, превръща действието на получаване в действие на даване. Ако Малхут получи цялата Светлина (наслада), която Създателят е подготвил за нея, тогава тя ще даде на Твореца точно толкова, колкото Той дава на Малхут.
Например: има гост и домакин. Домакинът поднася на госта си деликатеси, които гостът би искал да опита. (Желанието е в перфектно съответствие със Светлината както по количество, така и по качество, защото светлината-наслаждение е създала съсъда-желание по този начин). Но въпреки че гостът е много гладен, присъствието на домакина го кара да се чувства засрамен, и това го спира да яде. Срама произтича от факта, че той се чувства като получаващ, а домакинът като даващ. Срамът е толкова силен, че той вече не може да яде.
Но постоянните молби на домакина, който е подготвил всичко за него, най-накрая го убеждават, че домакинът ще се зарадва, ако той хапне. Тогава гостът си мисли, че ако сега, след като е отхвърлил удоволствието няколко пъти, се съгласи да похапне, това ще се счете за услуга към домакина. По този начин той ще стане даващият, а домакинът – получаващият.
Гладът и желанието да се получи наслада и удоволствие се наричат в кабала „съсъд“. Насладата, излъчвана от Твореца, се нарича „Пряка светлина“, а силата да я отхвърлим се нарича „екран“. Светлината, която се отхвърля от екрана, се нарича „Ор хозер“. Със силата на екрана, т.е. силата да отхвърля насладата за себе си и да получава наслада само заради Твореца, съдът може да се изправи срещу собствената си желание да получава. Човек би могъл да разбере, че съсъдът отхвърля Светлината, но би било по-точно да се каже, че съсъдът отхвърля използването на желанието, да изпитва наслада за себе си.
Екранът, който отблъсква Светлината
Съсъдът не може да върне Светлината на Твореца, а само да промени намерението. Намерението да достави удоволствие на Твореца, което наричаме „Ор хозер“, е просто синоним на наслада. Пряката светлина е равнозначна на насладата, която Твореца иска да достави на творението. „Ор хозер“ е насладата, която творението иска да достави на Твореца.
Щом съсъдът (гостът) е сигурен, че няма да получи за себе си, той преценява количеството на Светлината, която връща (колко наслада иска да даде на Твореца) . След това решава да получи от изобилието пред себе си; т.е. Пряката Светлина, която съдържа деликатесите и насладите, които Домакинът е подготвил за госта. Въпреки това, той ще вземе само толкова, колкото може да приеме, за да зарадва (наслади) Създателя, т.е. Домакина.
Кабалистите са хора, които усещат Светлината, идваща от Твореца, и всяко действие, което Той извършва, но когато пишат за духовното, те изразяват чувствата си с технически термини. Следователно, ако читателят притежава екрана и силата, описани в книгите, той или тя може да превърне думите в чувства, като повтаря същите действия, описани в книгите.