Среща на групата - след урок 21 - Структурата на висшите светове
Структурата на висшите светове
Среща на групата - След урок 21
Ще прочетем отново част от откъсите от миналата неделя (не всички, защото вероятно няма да имаме време), след което ще чуем обяснение от рав Михаел Лайтман и ще оставим време за дискусии и въпроси.
От Баал Сулам - Предговор към науката на кабала
... Замисълът на сътворението е да достави наслада на сътворените създания в съответствие с Неговата безгранична щедрост. Поради тази причина в душите е било заложено голямо желание и жажда да приемат Неговото изобилие.
Това е така, защото желанието да се получава е съсъдът, в който се измерва насладата от изобилието, тъй като степента и силата на желанието да се получи изобилието съответства точно на степента на насладата и радостта от изобилието. И те са толкова свързани, че са неразделни, освен в това, с което са свързани: насладата е свързана с изобилието, а голямото желание да се получи изобилието е свързано с творението.
...
И знай, че това са светлината и съсъда, които различаваме във висшите светове. Те неотменно идват свързани заедно и се спускат заедно степен по степен.
...
Причината, поради която желанието за получаване трябва да се спусне чрез гореспоменатите четири аспекта в {АБЕА} [Ацилут, Брия, Ецира, Асия], е, че има основно правило относно съсъдите: Разширяването на светлината и нейното оттегляне прави съсъда годен за неговата цел. Това означава, че докато съсъдът не е бил отделен от светлина, той е включен в светлината и се анулира в нея като свещ пред факел.
...
Както беше казано по-горе, творението се развива съгласно четирите стадия, бхинот, които са закодирани в името АВА”Я и се наричат хохма, бина, тиферет и малхут. Бхина алеф (1), която се нарича „хохма”, съдържа в себе си и светлината и съсъда, състоящ се от желание за получаване. Този съсъд съдържа в себе си цялата светлина, която се нарича ор хохма (светлината на мъдростта) или ор хая (светлината на живота). Защото цялата светлина на живота се намира вътре в творението.
При това, бхина алеф все още се смята за светлина, а съсъдът заключен в нея, още почти не се проявява, той се намира в нея потенциално. Той все още е много тясно преплетен и свързан със светлината, самоанулирайки се по отношение на нея. След нея (бхина алеф), идва бхина бет (2), която възниква в резултат на това, че хохма в края на своето развитие поискала да придобие сходство със свойствата на светлината, намираща се вътре в нея. Пробудило се желанието да отдава на Твореца.
Тъй като природата на светлината е чистото желание за отдаване, в отговор на възникването на това желание, което се пробудило в бхина бет, от Твореца дошла нова, качествено различна светлина, която се нарича ор хасадим (светлина на милосърдието). Затова бхина алеф почти се е избавила от ор хохма, която и е давал Творецът. Ор хохма може да се намира само вътре в подходящия съсъд, т.е. в желанието за получаване. И така, и светлината и съсъдът в бхина бет напълно се отличават от тези, които са били в бхина алеф. Защото съсъдът в бхина бет се явява желание за отдаване, а светлината е ор хасадим. Ор хасадим е удоволствието от сходството с Твореца.
Желанието за отдаване води до сходство със свойствата на Твореца, а сходството на свойствата в духовните светове води към сливане. След това идва бхина гимел. След като светлината вътре в творението се смалила до нивото на ор хасадим, при практическо пълно отсъствие на ор хохма, а както е известно, именно ор хохма се явява основата на жизнената сила в творението, бхина бет е почувствала нейния недостатък. В края на своето развитие тя притеглила определена порция светлина ор хохма, за да може да започне да свети вътре в ор хасадим.
Затова бхина бет отново пробудила вътре в себе си определена порция желание за получаване, която сформирала новия съсъд, наричащ се „бхина гимел” или „тиферет”. А светлината, която се намира в съсъда се нарича „ор хасадим със светене ор хохма”, защото главната част в тази светлина се явя-ва ор хасадим, а малката част – ор хохма. След това идва бхина далет. Защото съсъдът на бхина гимел в края на своето развитие, също поискал да притегли към себе си ор хохма, но вече в цялата пълнота, в същия този размер, който е бил при бхина алеф.
Получава се, че отново пробудилото се желание води до това, че в бхина далет се появява: страстното желание за получаване, което е било и при бхина алеф; към което се добавя, че творението, след като вече веднъж е изгонило светлината от себе си, сега знае колко е лошо отсъствието на светлината хохма и затова желае тази светлината много повече, отколкото в стадия бхина алеф.
И така, разпространението на светлината, а след това нейното изгонване създава съсъда. Получава се, че ако сега съсъдът отново приеме светлина, той ще бъде първичен по отношение на нея, ще предшества светлината. Затова бхина далет се явява окончателния стадий на създаването на съсъда, който се нарича „малхут”.
(От разговор с рав Михаел Лайтман)
Замисълът на творението и Неговата същност
Кабалистите са достигнали до духовното и са писали за него в своите книги. Те са разкрили, че коренът на цялата реалност е Висша Сила, която са нарекли “Неговата Същност”, понеже не са могли да достигнат самата Сила. Но са усетили, че има мисъл и цел да се създадат творенията, за да им се достави наслада, което произтича от Неговата Същност. Те са нарекли тази мисъл и цел “Замисъл на Творението” или “Висша Светлина”. Оказва се, че от гледна точка на творението, Светлината е Твореца, защото то не може да постигне Неговата Същност. Така връзката между Твореца и творението се поддържа чрез Висшата Светлина.
Със слово, има Светлина, която произлиза от Неговата Същност. Светлината иска да създаде създание и да го наслади, като го напълни с удоволствие. Тоест целта на Светлината е да създаде творение, което да почувства Светлината като наслада.
(От разговор с рав Михаел Лайтман)
Недостиг и напълване: Кли и Светлина
Ето зашо кабалистите нарекли творението “съсъд” (кли), а Светлината “напълване”. Светлината, която произтича от Неговата Същност, за да създаде творението, се нарича Бхинат Шореш (Коренна фаза), тъй като е коренът на цялата реалност. Тогава тази Светлина създава желание, което да се наслади на Светлината. Желанието за наслада се нарича още “желание за получаване” (съсъд).
Интензитетът на насладата зависи изцяло от интензитета на желанието да бъде получена, както и в нашия свят човек може да има празен стомах, но без желание да яде. Затова желанието е съсъдът за напълването, и без него няма наслада. В духовното няма насилие и напълването е винаги равно на желанието.
Светлината, която произтича от Неговата Същност, създава съсъд и го напълва. Насладата, която творението чувства, когато получава Светлината, се нарича Ор хохма (Светлина на Мъдростта). Желанието, създадено от Светлината, която го напълва, се нарича Бхина Алеф (Първа фаза). Нарича се така, защото това е първата бхина (различаване) на бъдещия съсъд. Но това желание все още не е независимо, защото е създадено непосредствено от Светлината.
Истинското творение е това, чието желание да се наслаждава на пълната Светлина на Твореца за своя собствена наслада, произтича отвътре. Такова желание следва да бъде отпечатано в него от Твореца.
За да приеме Светлината, творението трябва да знае колко голямо ще е удоволствието от Светлината, преди да я приеме. След това трябва да се напълни със Светлина и след това да усети какво е без Светлина. Само тогава се създава истинското желание за Светлината.
Подобно се случва и в нашия живот - когато човек опита нов плод, няма предварително желание за него. Но ако вкуси и почувства удоволствие, а плодът бъде отнет, човек започва да го жадува и иска да върне насладата. Именно това желание - новото желание, родено в човека, е това, което човек усеща като независимо желание.
(От разговор с рав Михаел Лайтман)
4 статия за изграждане на пълно желание
Поради това е невъзможно съсъдът да се изгради изведнъж. За да може желанието да знае в какво да се наслаждава и да разпознае собственото си желание за наслада, то трябва да премине през цялата верига от събития. Това условие се представя като закон в кабала: “Разпространението на Светлината и нейнето напускане правят съсъда годен за задачата му,” която е да получава Светлина и да й се наслаждава. Фазите на развитието на това желание се наричат Бхинот (фази/различавания/наблюдения), защото са етапи в изграждането на различавания/наблюдения в желанието за получаване.
Така заедно с насладата, Светлината придава на съсъда атрибута на отдаване. И съсъдът внезапно открива, докато се наслаждава на Светлината, че иска да дава, точно като природата на Светлината, която го напълва. Това е така, защото Твореца умишлено е дал на Светлината способността да предава собствените си качества заедно с желанието да отдава. Щом Светлината напълни съсъда в първата фаза, съсъдът усеща, че иска да бъде като Твореца. И понеже това е напълно ново желание, това е напълно ново разграничаване, наречено Бхина Бет (Втора фаза).
Бхина Бет е желание да отдава. Удоволствието, което чувства, уподобявайки се на Твореца, се нарича “светлина на Милосърдието.” Виждаме, че Бхина Алеф е противоположна на Бхина Бет, защото желанието на Бхина Алеф е желание да получава, докато това на Бхина Бет е желание да отдава. Светлината в Бхина Алеф е “Светлина на Мъдростта,” а в Бхина Бет е “Светлина на Милосърдието.”
Когато желанието за получаване в Бхина Алеф започне да се наслаждава на Светлината, която я напълва, тя веднага усеща, че Светлината е даващият наслаждението, а желанието за получаване — получателят на насладата, и така започва да желае да бъде като самата Светлина. Вместо да приема удоволствието, възниква желание да го отдаде, като Светлината.
Затова първоначалното желание за получаване изчезва и съдът остава празен от Светлината на Мъдростта, защото наслаждението може да се усети само там, където има желание за него.
Желанието за получаване не може да остане без Светлината на Мъдростта, защото тя е храната му. Затова това желание за получаване трябва да приеме малко от Ор Хохма. Така това ново желание, наречено Бхина Гимел (Трета фаза), се състои от две желания:
-
Желание да уподоби себе си на светлината.
-
Желание да получи малко от Ор хохма.
Съсъдът сега усеща две светлини: ор хасадим вжеланието за отдаване и ор хохма в желанието за получаване.
Когато Бхина Гимел получава Светлина, открива, че между ор хохма и ор хасадим първата повече подхожда на неговата природа. Тогава решава да приеме тази Светлина напълно. Така се създава независимо желание да получава ор хохма — именно желанието, с което Творецът иска да напълни творението.
Виждаме, че Светлината, която излиза от Неговата същност, създава съсъда в четири етапа. Затова това последно желание, наречено Бхина Далет (Четвърта фаза), всъщност е единственото творение. Всички предходни фази са само етапи в неговото развитие. Всъщност цялото Творение се състои от тази четвърта фаза. Всичко, което съществува, освен Твореца, е тази Бхина Далет. Тази Бхина Далет се нарича Малхут (Царство), тъй като желанието за получаване властва над нея.
Четири фази
Четвъртата фаза е единственото творение. Тя се разделя на външни и вътрешни части. Външните включват Сфирот, Парцуфим, светове и нашия свят, както и неживата, растителната и животинската природа. Вътрешната част се състои от човешките души. Разликата между тези части е само в степента на тяхното желание за получаване.
Когато четвъртата фаза е напълно изпълнена с ор хохма, тя се нарича Олам Ейн Соф (Свят на безкрайността), защото желанието й не ограничава получаването на Светлината. Четвъртата фаза приема чрез четирите предшестващи фази: Коренна, Първа, Втора и Трета. Оказва се, че четвъртата фаза е разделена на пет части (включително собствената си фаза) на желанието за получаване.
Резюме
Светлината идва от Твореца, или от Коренната фаза. Светлината създава творение — четвъртата фаза — в четири етапа. Същността на творението е желанието да получи наслада. Насладата е усещането за Светлина вътре в желанието. Четвъртата фаза се разделя на четири вътрешни части, които получават Светлина от четирите предходни фази. Четвъртата фаза, изпълнена с ор хохма, се нарича “Свят Ейн Соф” (безкрайност). Частите на четвъртата фаза се наричат “души” и “светове”. В световете се включват Парцуфим, Сфирот и всичко, което не са души.
От Баал Сулам:
Сега можеш да разбереш истинската разлика между духовното и материалното: Всичко, което съдържа пълно желание за получаване във всичките си аспекти, което е четвърта фаза, се счита за “материално”. Това е, което съществува във всички елементи на реалността пред нас в този свят. Обратно, всичко над тази голяма мярка на желанието за получаване се счита за “духовно”. Това са световете {АБЕА}, които са над този свят, те и цялата реалност в тях.
Сега можеш да видиш, че цялото дело на издигането и спускането, описани във висшите светове, не се отнася до въображаемо място, а само до четирите фази в желанието за получаване. Колкото по-далеч е то от четвърта фаза, за толкова по-високо се счита. И обратно — колкото по-близо е до четвърта фаза, за толкова по-ниско се счита.
Теми за разговор / семинар
- Какви са вашите впечатления от тези текстове в сравнение с други като {Шамати} или Свободата от Баал Сулам?
- Имате ли въпроси към текста?