Урок 21. Замисълът на Творението

1) Замисълът на творението се заключава в това, че Твореца е пожелал да наслади създанията със Своята щедра ръка. Ето защо, Той създал в душите огромно желание да получат това удоволствие, съдържащо се в изобилието (шефа – изобилие, това, с което Твореца иска да ни наслади). Именно желанието за получаване се явява съсъд за получаване на удоволствия, съдържащи се в шефа.

Колкото по-голямо е желанието за получаване, толкова повече удоволствие влиза в съсъда. Тези понятия са толкова свързани, че е невъзможно да се разделят. Може само да се посочи, че удоволствието се отнася към шефа (т.е. към Твореца), а желанието за получаване се отнася към творението. Тези две понятия всъщност произхождат от Създателя и са включени в Замисъла на творението, но ако шефа директно произлиза от Твореца, то желанието за получаване, което също е поместено в шефа се явява корен, източник на творенията.

Желанието за получаване е нещо принципно ново, което преди това не е съществувало. Защото в Твореца няма даже намек за желание за получаване. Излиза, че това желание се явява същността на творението, от началото до края, единствения „материал”, от който то се състои. Всичките многобройни разновидности на творението са само различни „порции” на желанието за получаване, а всички събития, които се случват с тях са измененията случващи се с тези желания.

Всичко съществуващо в творенията, всичко, което напълва и удовлетворява техните желания за получаване, произлиза директно от Твореца. И така всичко, което съществува около нас, всъщност произлиза от Създателя или директно, както шефа, или опосредствано, както например желанието за получаване, което не съществува в Твореца, но е било създадено от Него за наслаждаване на творенията.

2) Както беше казано по-горе, желанието за получаване с всичките негови разновидности е било поместено в Замисъла на творението, още в самото начало. То било неразривно свързано с шефа – удоволствията, които Твореца е приготвил за нас. Желанието за получаване е съсъдът, а шефа – светлината, която напълва този съсъд. Светлината и съсъдът са това, което изграждат духовните светове. Те са неразривно свързани помежду си. Заедно се спускат отгоре надолу, от степен на степен.

Колкото повече тези степени се отдалечават от Твореца, толкова повече се огрубяват и увеличават своите желания за получаване. Може да се каже и така: колкото повече желанието за получаване се огрубява и увеличава, толкова повече то се отдалечава от Твореца. Това се случва дотогава, докато не достигне най-ниското място, където желанието за получаване, постига максимален размер. Това състояние се явява желателно и необходимо за началото на подема, т.е. за поправянето.

Това място се нарича „света Асия”. В този свят желанието за получаване се нарича „тяло на човека”, а шефа (светлината) се нарича „живот на човека”. Всичките различия между висшите светове и този свят (олам азе) се заключават в това, че във висшите светове желанието за получаване още не се е огрубило напълно, то още не е напълно отделено от светлината. В нашия свят желанието за получаване е достигнало своето окончателно развитие и напълно се е отделило от светлината.

4) Необходимостта от развитие на желанието за получаване в четирите стадия (бхинот) и необходимостта за преминаването му през четирите свята АБЕ”А е предизвикана от правилото, съгласно което само разпространението на светлината с последващото и премахване, изчезване, прави съсъда пригоден за неговото предназначение.

Обяснение: докато светлината напълва съсъда, светлината и съсъдът са неразривно свързани помежду си, съсъдът като такъв всъщност липсва, той унищожава сам себе си подобно на пламъка на свещта, който избледнява пред пламъка на факела.

Желанието е удоволетворено – следователно, то фактически не съществува. То може да се прояви само тогава, когато светлината излезе от него и престане да го запълва. Причината за това самоунищожение на съсъда е поради пълната противоположност между светлината и съсъда – защото светлината директно произлиза от Същността на Твореца, от Замисъла на творението. Светлината е желание за отдаване, в нея няма нищо отнасящо се към желанието за получаване. Съсъдът се явява нейна пълна противоположност – огромното желание за получаване на светлина.

Съсъдът е корен, източник на нещо принципно ново, което по-рано не е съществувало – творението. Съсъдът няма ни най-малко желание да отдава. Тъй като светлината и съсъдът са тясно свързани помежду си, то желанието за получаване се анулира по отношение на светлината. Съсъдът придобива определена форма, само след напускане на светлината от него. Само след изчезването на светлината, съсъдът започва страстно да желае да я получи. След това, когато светлината отново влезе в съсъда, те вече стават различни обекти – съсъд и светлина, или тяло и живот. И обърни внимание на това, защото това са дълбоки понятия.

5) Както беше казано по-горе, творението се развива съгласно четирите стадия, бхинот, които са закодирани в името АВА”Я и се наричат хохма, бина, тиферет и малхут. Бхина алеф (1), която се нарича „хохма”, съдържа в себе си и светлината и съсъда, състоящ се от желание за получаване. Този съсъд съдържа в себе си цялата светлина, която се нарича ор хохма (светлината на мъдростта) или ор хая (светлината на живота). Защото цялата светлина на живота се намира вътре в творението.

При това, бхина алеф все още се смята за светлина, а съсъдът заключен в нея, още почти не се проявява, той се намира в нея потенциално. Той все още е много тясно преплетен и свързан със светлината, самоанулирайки се по отношение на нея. След нея (бхина алеф), идва бхина бет (2), която възниква в резултат на това, че хохма в края на своето развитие поискала да придобие сходство със свойствата на светлината, намираща се вътре в нея. Пробудило се желанието да отдава на Твореца.

Тъй като природата на светлината е чистото желание за отдаване, в отговор на възникването на това желание, което се пробудило в бхина бет, от Твореца дошла нова, качествено различна светлина, която се нарича ор хасадим (светлина на милосърдието). Затова бхина алеф почти се е избавила от ор хохма, която и е давал Твореца. Ор хохма може да се намира само вътре в подходящия съсъд, т.е. в желанието за получаване. И така, и светлината и съсъдът в бхина бет напълно се отличават от тези, които са били в бхина алеф. Защото съсъдът в бхина бет се явява желание за отдаване, а светлината е ор хасадим. Ор хасадим е удоволствието от сходството с Твореца.

Желанието за отдаване води до подобие със свойствата на Твореца, а подобието на свойствата в духовните светове води към сливане. След това идва бхина гимел. След като светлината вътре в творението се смалила до нивото на ор хасадим, при практическо пълно отсъствие на ор хохма, а както е известно, именно ор хохма се явява основата на жизнената сила в творението, бхина бет е почувствала нейния недостатък. В края на своето развитие тя притеглила определена порция светлина ор хохма, за да може да започне да свети вътре в ор хасадим.

Затова бхина бет отново пробудила вътре в себе си определена порция желание за получаване, която сформирала новия съсъд, наричащ се „бхина гимел” или „тиферет”. А светлината, която се намира в съсъда се нарича „ор хасадим със светене ор хохма”, защото основната част в тази светлина е ор хасадим, а малката част – ор хохма. След това идва бхина далет. Защото съсъдът на бхина гимел в края на своето развитие, също поискал да притегли към себе си ор хохма, но вече в цялата пълнота, в същото количество, което е било в бхина алеф. 

Получава се, че отново пробудилото се желание води до това, че в бхина далет се появява страстното желание за получаване, което го е имало и при бхина алеф; но към което се добавя, че творението, след като вече веднъж е изгонило светлината от себе си, сега знае колко е лошо отсъствието на светлината хохма и затова желае тази светлината много повече, отколкото в стадий бхина алеф.

И така разпространението на светлината, а след това нейното изчезване създава съсъда. Получава се, че ако сега съсъдът отново приеме светлина, той ще бъде първичен по отношение на нея, ще предшества светлината. Затова бхина далет се явява окончателния стадий на създаването на съсъда, който се нарича „малхут”.

Таблица на четирите стадия

11) Сега можем да разберем разликата между духовното и материалното. Ако желанието за получаване е достигнало своето окончателно развитие, т.е. достигнало е до стадий бхина далет, то такова желание се нарича „материално” и се намира в нашия свят (олам азе). Ако желанието за получаване още не е достигнало своето окончателно развитие, то такова желание се смята за духовно и съответства на четирите свята АБЕ”А, които се намират над нашия свят.

И сега ти можеш да разбереш, че всички издигания и спускания, които се случват във висшите светове, в никакъв случай не се явяват премествания в някакво мнимо пространство, а се явяват само изменение в размера на желанието за получаване. Най-отдалечения обект от бхина далет се намира на най-високото място. Колкото повече се приближава обекта към бхина далет, на толкова по-ниско място се намира.