Подготовка за Световния Конгрес по Кабала "В Една Молитва" – 9-11 октомври 2025 г.
1. Рабаш, Писмо №34
Основната работа е в молитвата, защото само благодарение на молитвата човек е в състояние да излезе от властта на мнозинството и да влезе във властта на Единия. Защото относно молитвата малкият и големият са равни. И обратно - този, който чувства своето малко състояние - катнут, е по-способен да въздаде истинска молитва от дълбините на сърцето си.
Тъй като самият той знае, че не е в състояние да се отърве от злото начало с помощта на собствените си действия, тогава той може да каже, че само този, който е създаден със специални таланти и фини качества, може да направи нещо със собствените си сили. А този, който няма нито таланти, нито добри качества, се нуждае само от милостта на небето. Оказва се, че само такъв човек е в състояние да въздаде истинска молитва.
2. Баал Сулам. Шамати. 57. "Ще го доближи до желанието Си"
Трябва да се знае, че молитвата поправя човек дори повече от наказанието. И затова, когато разкриват молитва вместо наказание, те премахват страданието и предоставят на молитвата нейното място, така че тя да поправи тялото. И това е, както казват нашите мъдреци: "Удостоил се – с Тора, не се удостоил – със страдание". И трябва да се знае, че пътят на Тора е по-успешен и по-изгоден от пътя на страданията, защото келим, които са способни да приемат висшата светлина, са по-широки и благодарение на тях може да се удостои със сливане с Твореца.
И това се нарича: "Принуждават го, докато не каже: желая". С други думи, Твореца казва: "Желая делата на низшите".
И молитвата е, както казват нашите мъдреци: "Творецът копнее за молитвата на праведните", защото чрез молитва ние подготвяме келим, за да може Творецът след това да даде висшето благо, защото [вече] има келим, които могат да приемат това благо.
Урок 2 „Молитва прeдхождаща молитвата“
3. Рабаш. Статия 27 (1991) "Какво означава "жената, заченала първа, ражда момче" в духовната работа"
Когато човек отива да се моли на Твореца да му помогне, той трябва преди всичко да направи подготовка, да провери себе си и да види какво има и какво му липсва. И тогава той ще може да знае какво да поиска от Твореца, за да му помогне. И за това е казано: "От дълбините призовах към Тебе, Творецо".
"От дълбините" означава, че човек се намира на самото дъно, което може да бъде, както се казва: "На дъното на преизподнята", т.е. неговият хисарон е долу и той чувства, че е под всички хора.
Тоест, той чувства колко далеч е от светостта - повече от всички останали хора. Т.е. няма човек, който така истински да чувства, доколкото тялото му няма никакво отношение към светостта. И затова онези хора, които не виждат истината, колко са отдалечени от светостта, те съответно могат да бъдат доволни от духовната си работа, докато той страда от състоянието, в което се намира.
4. Рабаш. Статия 10 (1986) "Относно молитвата"
Когато човек се кани да се моли и моли Твореца да напълни неговия хисарон, разбира се, молитвата му трябва да е ясна. Т.е. той да знае ясно своя хисарон. С други думи, когато той се готви да иска от Твореца, той трябва да си представи, че сега говори с Царя. И Царят може веднага да го облагодетелства, така че той да бъде най-щастливият човек на света, защото в царския дом няма недостиг на нищо. В този случай човек първо трябва да провери, както трябва, преди да се моли, за да знае какво наистина му липсва, защото, ако царят му даде напълване на неговия хисарон, той вече няма да има недостиг от нищо и ще бъде най-съвършеният човек на света.
Урок 3 "Условия за молитва от дълбините на сърцето"
5. Баал Сулам. Шамати. 209. "Три условия за молитва"
Има три условия за молитва:
1. Да вярва, че Творецът може да го спаси, въпреки че условията му са най – лошите от тези на всички негови съвременници, все пак, нима ръката на Твореца е къса, за да го спаси? Защото, в противен случай излиза, страшно е да се каже, че "[дори] Стопанинът не може да спаси собственото Си имуществото "келим"“.
2. Когато за него вече няма никакъв съвет, защото това, което е било по силите му да направи, той вече го е направил, но раните му не са излекувани.
3. Ако не му помогне Той, по-добре смърт, отколкото такъв живот.
И, молитвата е изгубеното в сърцето. Т.е. доколкото човек е изгубен, такава е силата на молитвата му. Защото няма съмнение, че не могат да се сравняват този, на когото не му достига нещо излишно с този, над когото е произнесена смъртна присъда и остава само да бъде приведена в изпълнение. И той вече е окован в железни окови, и стои, и моли, просейки за живота си. И няма съмнение, че той няма да заспи, и няма да задреме, и няма да се разсее нито за миг от молитвата за живота си.
6. Баал Сулам. Шамати. 5. "Лишма е пробуждане свише, но защо е необходимо пробуждане отдолу?"
Молитвата трябва да бъде съвършена. Т.е. от дълбините на сърцето, което означава, че човек на сто процента знае, че няма никой на света, който би могъл да му помогне, освен самия Творец. И как човек знае, че няма никой, който да му помогне, освен самия Творец? Човек може да придобие това знание само ако е вложил всички сили, с които разполага, и това не му е помогнало.
Затова човек е длъжен да извърши всички действия, които могат да бъдат в света, за да се удостои със свойството "заради небесата". Тогава той може да издигне молитва от дълбините на сърцето си. И тогава Творецът чува молитвата му..
7. Рабаш. Статия 13 (1985) "Опора, крепост на моето спасение"
Какво може да направи човек, когато иска да започне с възхвала, но сърцето му е затворено и той се чувства пълен с недостатъци и не може да отвори уста, за да произнесе песен и възхвала? Съветът тук е да върви над знанието, казвайки, че всичко това са "скрити хасадим". Т.е. той трябва да каже, че всичко това е милост 'хесед', но то е скрито от него поради това, че той все още не е способен да види благото и насладата, които Твореца е приготвил за Своите творения.
А след като той издигнал възхвала на Твореца, т.е. той вярва над знанието, че всичко това е добро и милост, тогава той трябва да се моли, за да може Твореца да поправи сърцето му, за да стане то "Дом на моята молитва", което означава, че там ще се разкрие милостта на Твореца и това се нарича "отворени хасадим".
8. Рабаш. Статия 5 (1990) "Какво означава, че земята не е произвела плодове, докато не е бил създаден човекът, в духовната работа"
Ние трябва да вярваме, че «Ти чуваш молитвата на всички уста», както казваме в молитвата, че «Ти чуваш молитвата на всички уста». В такъв случай Твореца трябва да чува и твоята молитва също. И освен това, ако Той не чува молитвата на всички уста, тогава защо трябва да се молиш?
И тогава, когато човек стигне до това състояние, това е времето, когато човек може да каже, че върви над знанието. Тоест, въпреки че знанието е важно нещо и той вижда, че тялото говори със знание, но човек трябва да каже, че човек трябва да върви над знанието. Тоест, въпреки че тук виждаме противоречия, например, че много пъти той се е молил и не е получил никакъв отговор на молитвата си, а когато преодолее и върви над знанието, това се нарича "вяра над знанието".
Урок 5 "Молитва в десетката"
9. Рабаш. Статия 15 (1986) "Молитвата на многото"
Нека разберем значението на молитвата на многото, както е казано: "Сред народа мой живея аз", за което Книгата Зоар казва: "И затова човек никога не трябва да се отделя от народа, защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". И смисълът на това е, че ако човек моли Твореца Той да му даде отдаващи келим, както са казали нашите мъдреци: "както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден", тогава човек трябва да се моли за цялото общество, защото тогава е ясно, че неговото намерение е Твореца да му даде келим за чисто отдаване, както е казано по–горе: "Защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". Както е известно, "свише не дават половината", което означава, че когато свише дават благо долу, то е предназначено за цялото общество.
10. „Зоар за всички“. Глава Ваехи. Статия „Нека се съберат и аз ще ви кажа“
Всички молитви на света, т.е. молитвите на многото, това и са молитвите. А единичната молитва не достига до светия Цар, освен с голяма сила. Защото преди молитвата да достигне, за да украси мястото си, Твореца я наблюдава и я разглежда, и гледа прегрешенията и заслугите на този човек – нещо, което не прави в случая с молитвите на многото. Защото колко от тези молитви не идват от праведници, но все пак всички те се приемат от Твореца, и Той не обръща внимание на техните прегрешения.
Урок 6 "Съвършената молитва"
11. Рабаш. Статия 12 (1986) "За какъв основен хисарон трябва да се молим"
Истинският хисарон, за който трябва да се молим на Твореца, трябва да бъде [насочен] към кли. И това е в съответствие с правилото: „Няма светлина без кли“. И когато той се моли за истински хисарон, който не му достига, тогава идва отговор на молитвата, т.е. Твореца му дава ново кли. И това е, както е казано: „И ще отнема от плътта ви каменното сърце, и ще ви дам сърце от плът“.
12. Баал Сулам. Писмо 52
„ …още говорят те, но Аз ще чуя“, т.е. че мярката на чуване от страна на Твореца зависи изцяло от мярката на копнежа, който се разкрива в изричането на молитвата; и когато човек изпитва голям копнеж, той ще разпознае по време на действието, че Твореца го чува в най-висока степен. И от само себе си е ясно, че разбирайки това, той ще се укрепи в най-висока степен в излиянието на сърцето си, защото няма по-голяма чест от тази - когато Царя на света го слуша внимателно; и това е подобно на казаното от мъдреците: „Твореца копнее за молитвите на праведните“, защото в копнежа от страна на Твореца човекът да се приближи до Него се събужда силата и великият копнеж в човека да копнее за Твореца, защото „както водата е лице в лице, така и сърцето на човек към човека“. И се оказва, че наистина изричането на молитва и чуването на молитва вървят ръка за ръка, докато не се съберат в пълна мяра и всичко бъде постигнато.