Световен Конгрес по Кабала, Октомври 2025 Г. - ״В Една Молитва"

Урок # 5 "Молитва в десетката"

1. Рабаш. Статия 15 (1986) "Молитвата на многото"

Нека разберем значението на молитвата на многото, както е казано: "Сред народа мой живея аз", за което Книгата Зоар казва: "И затова човек никога не трябва да се отделя от народа, защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". И смисълът на това е, че ако човек моли Твореца Той да му даде отдаващи келим, както са казали нашите мъдреци: "както Той е милосърден, така и ти бъди милосърден", тогава човек трябва да се моли за цялото общество, защото тогава е ясно, че неговото намерение е Твореца да му даде келим за чисто отдаване, както е казано по–горе: "Защото милосърдието на Твореца винаги пребивава над целия народ заедно". Както е известно, "свише не дават половината", което означава, че когато свише дават благо долу, то е предназначено за цялото общество.

2. „Зоар за всички“. Глава Ваехи. Статия „Нека се съберат и аз ще ви кажа“

Всички молитви на света, т.е. молитвите на многото, това и са молитвите. А единичната молитва не достига до светия Цар, освен с голяма сила. Защото преди молитвата да достигне, за да украси мястото си, Твореца я наблюдава и я разглежда, и гледа прегрешенията и заслугите на този човек – нещо, което не прави в случая с молитвите на многото. Защото колко от тези молитви не идват от праведници, но все пак всички те се приемат от Твореца, и Той не обръща внимание на техните прегрешения.

3. Рабаш. Статия 15 (1986) „Молитвата на многото”

„Сред народа мой живея аз”. Т.е. аз моля за цялото общество, защото искам да стигна до състояние, в което няма да се грижа за нищо за себе си, а [ще се грижа] само за това, да има наслаждение у Твореца. В такъв случай, каква е разликата за мен дали у Твореца има наслаждение от мен, или същото наслаждение Той може да получи от другите.

Т.е. той моли Твореца, Той да ни даде такова разбиране, което се нарича „всичко заради небесата”, което означава, че той самият ще бъде сигурен, че не се заблуждава в това, че иска да отдава на Твореца. Защото наистина е възможно той да мисли само за своята егоистична любов, т.е. да чувства благо и наслаждение.

4.Рабаш. Статия 15 (1986) „Молитвата на многото”

Ако в обществото има няколко човека, които могат да постигнат целта, състояща се в сливане с Твореца и от това у Твореца ще има по–голямо наслаждение, отколкото ако той сам се удостои с приближаване до Твореца, - той се отказва от себе си и иска Твореца да им помогне, защото от това горе ще има по-голямо удоволствие, отколкото от неговата работа.

5. Рабаш. Статия 17, част 2 (1984) Ред за събиране на групата”

На първо място, когато се събират, трябва да похвали другарите, [да издигне] важността на всеки от другарите. И колкото той оценява величието на групата, той може да я уважава. А после той трябва да се моли. Т.е. всеки трябва да провери себе си колко сила прилага заради групата. И тогава, когато видят, че нямат сили да направят каквото и да е за групата, има място за молитва Твореца да му помогне и да му даде сила и желание да се занимава с любов към ближния.

6. Раби Нахман от Бреслав. "Сборник от закони"

Дом на молитвата се нарича домът на събранието, където всички души се събират благодарение на молитвата, когато се молят там. Защото молитвата е свойство на душата (нефеш). И затова главната молитва е в дома на събранието и в обществото. Защото главното във възвишението на душата и нейното съвършенство е, когато всички души се включат една в друга и станат едно цяло, защото тогава те се издигат в святост, защото святостта е единна. И затова молитвата, т.е. свойството на душата, зависи главно от обединението на душите. Ето защо преди молитвата трябва да приеме изпълнението на изпълнителната заповед "Обичай ближния като себе си", защото думите на молитвата могат да бъдат изречени само благодарение на мира, когато се обединим с всички души на Исраел. Затова главната молитва е в обществото, а не единичната, за да не бъде всеки сам за себе си, което е противоположно на святостта. Само трябва да обедини заедно святото общество и да станат едно цяло. И това е молитвата в обществото, именно в дома на събранието, където душите се събират и обединяват, и в това е съвършенството на молитвата.

7. Рабаш. Статия 7 (1986) "Значението на молитвата на многото"

Когато човек отива да се пречисти , т.е. той иска Твореца да го приближи до Себе си и да му даде отдаващо кли, благодарение на което той ще се удостои със сливане, се оказва, че всичко, което той [иска], е висшето благо да се разкрие заради отдаване, т. е. той иска свише да му дадат сили, за да има способността винаги да остане в святост, която е състоянието на сливане. Тогава молитвата му се превръща във венец, царска корона, защото тогава се признава важността на Царя. И това е смисълът на казаното в Книгата Зоар, че молитвата "става венец и се възлага на главата на праведника, оживяващ световете", т. е. есод, предаващ всички избавления на нуква, а от нея на цялото общество. Защото благодарение на молитвата висшето благо се предава на нисшите и тогава се разкриват благото и наслаждението. Това се нарича венец, царска корона, важност на Царя.

8. Баал Сулам. Писмо 25

В Книгата Зоар се говори за това и е казано, че на получилия отговор се разкрива светата Шхина като мекосърдечна майка, която не е виждала сина си дълги дни и те са извършили големи и много действия, за да се видят един друг, и поради това двамата са били изложени на големи опасности и т. н., и в крайна сметка дошла при тях тази свобода, която те очаквали с нетърпение, и те се удостоили да се видят, и тогава майката пада в прегръдките му и го целува, утешава и увещава цял ден и цяла нощ, и му разказва за копнежа и опасностите по пътя, които тя изпитвала и до днес, и как винаги е била с него, и не се движела Шхина, а страдала с него навсякъде, само че той не можел да го види.

И така казва Зоар, че тя му говори: тук нощувахме, тук ни нападнаха разбойници. И се спасихме от тях, тук се скрихме в дълбока яма и т.н. И кой глупак няма да разбере голямата любов и радост, и наслада, която извира и произлиза от тези утешителни разкази.

9. Баал Сулам. При хахам. "Приемане на молитвата"

Всъщност Твореца чува молитвата на всички уста, с изключение на този, който Го моли за нещо презряно или вредно, когато заради своята глупост той не усеща [разликата] между добро и зло, а Твореца, както милосърден баща не му желае това, и няма да го чуе, а постепенно ще го научи на мъдрост и морал, докато не се научи да прави разлика между добро и зло, и тогава ще успее да поиска от Твореца добри и възвишени неща. И тогава той наистина ще получи отговор на всичко, за което моли, нищо от тях няма да бъде пропуснато, защото желанието на Добрия е да твори добро.

10. Рабаш. Статия 40 (1989) "Какво означава:" всеки ден те ще бъдат като нови за вас "в работата"

И няма молитва от деня на сътворението до края на света, която да е подобна на друга. И един човек не прилича на друг, и ще поправи единият това, което другият не може да поправи. [ ... ] И всеки ден и във всяка молитва се изясняват, стават изяснявания на нови искри".