Част 1. Маасер (десятък) - Избрани откъси от първоизточниците

1. И от всичко, което ми дадеш, ще дам десетък на теб.

- Битие (Берешит) 28:22

2. Ще отделяш десятък от всичкия добив на плодовете от твоя посев, което израстнало на полето година по година.

- Второзаконие (Дварим) 14:22

3. Всека десета част от земята, било от семето на земята или от плодовете на дърветата,принадлежи на Създателя; това е свято за Господа.

- Левит (Ваикра) 27:30

4. (Казано е)„Ще даваш десятък.“ и обясняват мъдриците, „Давайте десятъка, за да станете богати.“ И на пръв поглед как нашите мъдреци обясниха заповедта в Писанието по начин, който е "Ло Лишма" [не за Него], означаващо, че намерението е да даде милостиня, за да забогатее? Трябва да се отговори, както бе казано, „Ще направим и ще чуем,“ означаващо, че чрез действието ще постигнат състоянието на „Ще чуем,“ това означава, че действието въздейства на намерението.

Следва, че когато човек отделя десятък, т.е. извършва действие на отдаване, трябва да има за цел (намерение) „да забогатее,“ означаващо да бъде възнаграден с желание и стремеж да отдава. С други думи това е, както действието е отдаване, а не получаване, така той ще бъде възнаграден с мисълта и намерението  само да отдава и да не получава нищо в замяна.

И още може да кажем, „Отделяй десятък,“ означаващо „асер таасер“ т.е. "асер" е казано за действието, ако изпълнява действие по отдаване, „таасер - ще забогатее,“ защото тогава ще бъде възнаграден с намерението си също да бъде за отдаване, а не за получаване.

А какво се случва след това? „За да забогатее,“ тъй като е невъзможно да получи от Твореца благо и наслаждение, наречени „богатство,“ преди да има подобие по форма. Итогава, ако се удостои с това, че намерението му да бъде за отдаване, ще бъде възнаграден с богатството, наречено „ще забогатее“.

- Раваш, Разни бележки. Статия No. 536, "Отделяй десятък"

Видео клип 1 >>
Текст:

"Същината е, че можем да влезем в духовността чрез еквивалентност по форма. Еквивалентност на формата може да се постигне, когато сме в състояние на отдаване като Твореца. Можем да променим постепенно свойствата си, за да бъдем в отдаване постепенно, разбира се чрез висшата сила когато правим това в групата. В общи линии, това е възможно. Не е просто, но е възможно.

Въпреки това, където и да действаме, не можем да поправим това, което се отнася към самата Малхут. Можем да възвишим всички части на Малхут към Бина, с изключение на самата Малхут на Малхут. И тази част, която не можем да поправим, сме задължени да посветим на разпространението на науката кабала, за поправянето на света, и да не я използваме по друг начин.

Тоест, имам предвид, ние работим, печелим, независимо колко или как всеки един получава доход, но от тези пари, от всичко което получаваме в живота, трябва да заделим една десета част, 10%, за разпространението на науката кабала, т.е. за поправянето  на света. Защото независимо какво правим, никой не може да направи повече от 90% за отдаване. И тези 10% във всеки случай никога няма да бъдат заради отдаване и от тях няма да имат нищо. Затова, трябва от самото начало да заделим 10% от заплатата си, от доходите на всеки, и да ги дадем за разпространението на науката кабала, за поправянето на света. За това става въпрос и това се нарича "десятък" - "маасер."

 - Рав Михаел Лайтман, от ежедневния урок по кабала, 4 септември 2021

Видео клип 2 >>
Текст:

Въпрос: Какво означава, че когато отделям десятък, трябва да съсредоточа намерението си, на заради отдаване? Написано е, "за да забогатея." Какво означава това?

Рав М. Лайтман: "Ако отделям 10% от материалните неща, които които се отнасят към Малхут, и ги давам за поправянето на света, тогава това ме приближава и свързва към общото поправяне на целия свят. И това се нарича, че забогатявам. Защото с тези 10%, придобивам целия свят."

(От ежедневния урок по кабала, 4 септември 2021)

5. Относно дарения и децятъци, те се дават специално от притежания, от това, което човек е придобил и притежава, и тогава той дава десятък от това. Затова има десятък от добитъка, който се дава от качеството на „животно“, което е душата, и има от плодовете на дървото, което е качеството на „човек“.

Времето за даване на десятък започва, когато зрее или е засадено, когато е сигурно, че е придобил.

- Раваш, Разни бележки. Статия No. 904, "Човекът е дърво плодоносно"

6. Чрез десятъка [даване на десет процента от приходите си], което се прави без знание, и казвайки, че този десятък е свещен, благодарение на това той има богатство на друго място, означаващо, че получава знание, наречено „богатство“, от нещата.

Поради тази причина, той ще има девет качества, означаващи, че в тези девет качества той получава знание, и десетото ще бъде посветено на Създателя. С други думи, той е изцяло за Създателя, и няма постигане в това. Ето защо се нарича „на Господа“. Качеството, което собственикът получава, наречено „ще бъде за него“, е това, което собственикът може да постигне.

Това е значението на „‘Провери Ме моля така’, каза Господ. ‘ако не отворя за вас прозорците на небето и не излея за вас едно безкрайно благословение.’“ „Това“ означава споменатото по-горе богатство. Ако приемете това над разума, няма ли да потече към вас цялото богатство на света?

- Рабаш, Разни бележки. Статия No. 817, "Значението на “Беден”

7. Чрез заповедта на маасера [десятъка], ще бъдете възнаградени с непрекъснато качеството на задоволяване с неговия дял, и винаги ще ви се струва, че не сте лишени от изобилие. Това е силата на маасера, и тогава наистина ще бъдете наречени „богати“, както е написано, „Кой е богат? Този, който е щастлив с дела си.“ Това е мястото, където трябва да целите, когато давате маасера, за да станете богати, означаващо, за да стигнете до качеството на задоволяване с дела си чрез светостта на тази заповед. Това не е молба, а напротив, това е да бъдете възнаградени с нивото на радване с дела си и да бъдете наречени „богати“.

- Ма’ор Ейнаим, Глава Р’е

8. Не трябва да спира да дава десятъка. Той трябва да ги дава правилно - от полето и от домакинството, и от всичко, което влезе в ръката на човек по който и да е въпрос в света.

- Светлината на Менората (Менорат а-Маор)

Част 2. Структура на духовните светове

Точки 33-35 от "Въведение в науката Кабала" >>

33) А сега ще изясним понятието за сблъсъка между вътрешната светлина и обкръжаващата светлина (битуш пним у-макиф), който води до отслабване (издохехут) на екрана и загуба на последното ниво на авиют. Именно защото тези две светлини са противоположни една на друга и двете са свързани заедно чрез екрана, който е в Малхут де-рош АК, затова те се сблъскват и удрят една друга. Това означава, че същият зивуг де-акаа, който станал в пе де-рош де-АК, тоест в екрана на Малхут де-рош, който се нарича "пе", и който е причина за обличането на вътрешната светлина на АК в отразената светлина, която е издигнал (както е казано в т. 14), така този [зивуг де-акаа] е също причина за излизането на обкръжаващата светлина де-АК. Защото тъй като той задържа светлината на Безкрайността от обличане в бхина далет, светлината излязла навън като обкръжаваща светлина. Тоест цялата тази част от светлината, която отразената светлина не може да облече по същия начин, както самата бхина далет, тя излезла и станала обкръжаваща светлина, както беше казано по-горе. По този начин екранът в пе е равностойна причина, както за обкръжаващата, така и за вътрешната светлина.

34) И се изясни, че и вътрешната, и обкръжаващата светлина – двете са свързани с екрана, но в действия, противоположни едно на друго. И в тази мяра, в която екранът провежда част от висшата светлина вътре в парцуфа посредством отразената светлина, която я облича, той също отблъсква обкръжаващата светлина от обличането в парцуфа. И тъй като тази част от светлината, която остава отвън като обкръжаваща светлина, е много голяма, заради екрана, който й пречи да се облече в АК, както е казано в т. 32, затова се счита, че тя (обкръжаващата светлина) удря по екрана, който я отблъсква, с това, че иска да се облече вътре в парцуфа. А от друга страна, счита се също, че силата на авиюта и кашиюта на екрана удря по обкръжаващата светлина, която иска да влезе вътре, и я задържа с това, че удря по висшата светлина по време на зивуга.

И тези удари, когато обкръжаващата светлина и авиютът на екрана се удрят един друг, се наричат сблъсък (битуш) между обкръжаващата и вътрешната светлина. Обаче този сблъсък се случва между тях само в гуф на парцуфа, защото там е различимо обличането на светлината в келим, което оставя значителна част от обкръжаващата светлина извън кли. Докато в десетте сфирот де-рош този сблъсък не се случва, тъй като там обкръжаващата светлина все още изобщо не се счита за келим, а само за тънки корени (зачатъци на келим). Затова светлината, която се намира в тях, не се счита за вътрешна светлина, ограничена до такава степен, че да счита останалата отвън светлина за обкръжаваща светлина. А тъй като няма между тях тази разлика, то сблъсъкът между вътрешната и обкръжаващата светлина не се отнася за десетте сфирот де-рош. И само след като светлините се разпространяват от пе и надолу, в десетте сфирот де-гуф, където се случва обличането на светлините в келим, които са десетте сфирот на отразената светлина от пе и надолу, [само] тогава се случва там удар между вътрешната светлина, намираща се вътре в келим, и обкръжаващата светлина, останала отвън, както е казано по-горе.

35) И този сблъсък (битуш) продължава докато обкръжаващата светлина не очисти екрана от целия му авиют и не го повдигне към неговия висш корен в пе де-рош. Тоест тя го очиства от целия авиют отгоре-надолу, наричан екран и авиют де-гуф, докато не остане в него само шореш ("корен") де-гуф, който е екранът на Малхут де-рош, наричана "пе". Това означава, че [екранът] се очиства от целия авиют отгоре-надолу, отделящ вътрешната светлина от обкръжаващата светлина, и остава само авиютът отдолу-нагоре, тъй като там все още не се прави разлика между вътрешната и обкръжаващата светлина, както е казано в предишната точка.

И известно е, че подобието по форма съединява духовните обекти в едно цяло. Затова, след като екранът де-гуф се очисти от целия авиют де-гуф, и в него остане само авиют, равен на авиюта на екрана пе де-рош, неговата форма става идентична с екрана де-рош, и той се съединява с него буквално в едно цяло, защото няма между тях нищо, което да ги разделя на две – и това се нарича, че екранът де-гуф се е повдигнал в пе де-рош.

А тъй като екранът де-гуф се е включил в екрана де-рош, то той отново става включен в зивуг де-акаа, който се случва в екрана пе де-рош, и върху него отново се произвежда зивуг де-акаа, и излизат в него десет сфирот на ново ниво, което се нарича АБ де-АК или парцуф Хохма де-АК. И той се счита за син и породен от първия парцуф АК.