Част 1. Продължение на на Конгреса в подем - Избрани откъси от първоизточници

„От всички средства, които имаме, за да достигнем Лишма—вътрешния център на цялата реалност—само Твореца може да ни помогне в това. Само с Неговата помощ, чрез връзка с Него и само ако използваме всички закони и всички средства, които Той е създал и подготвил за нас, ще можем да достигнем Лишма. Лишма означава да достигнеш нивото на Твореца и наистина да Го разкриеш, всеки един от нас и всички заедно.“
- Рав М. Лайтман, от Урок №3, Световен Конгрес по кабала , 21.2.2025

„Трябва да претърпим дълбока промяна от склонност към злото към склонност към доброто и от Ло Лишма, за да сме готови да предприемем всякакви действия, които вярваме, че са в наша полза и ги правим точно защото са добри в очите на Твореца.

Затова ще се стремим да вникнем в посланията, така че те да проникнат в нас, да говорят вътре в нас и да ни трансформират. След такива усилия наистина ще се превърнем в нещо различно от това, което сме сега. Ще станем духовни; ще чуем Твореца, ще видим Твореца и ще Го усетим с всичките си сетива.

Това ще бъде целта на Конгреса и целта на нашата връзка един с друг. Само две неща ни помагат в това: подкрепата на приятелите и самият Творец, нищо повече. Следователно трябва да обърнем внимание само на тези две неща.“
- Рав М. Лайтман, от Урок №3, Световен Конгрес по кабала, 21.2.2025

Баал Сулам. Писмо 18

Сутринта, ставайки от сън, нека [човекът] посвети първия миг на сливане с Твореца и излее сърцето си на Твореца, за да го пази през всичките 24 часа в денонощието, така че в главата му да не проникне пуста мисъл и да не му се представи това като невъзможно или над природата, във вид на природата, установила желязна завеса и т.н. И желателно е човекът да премахва завесите на природата, които са толкова реални за него. Първо нека повярва, че завесите на природата не отделят Твореца, страшно е дори да се помисли, а след това нека се моли с цялото си сърце – дори за това, което е над желанието на естеството му.

И разбирай това винаги, също и във всеки час, когато преминават през него всякакви форми, които не се явяват святост, нека се спре веднага щом се опомни, нека се погрижи да излее сърцето си с всички сили, така че от този момент нататък Твореца да го спаси от прекъсването на сливане с Него. И постепенно сърцето му ще се смири с Твореца и ще пожелае да се слее с Него истински. И волята на Твореца от Неговата ръка ще се изпълни.

Баал Сулам. Шамати 211. „Като стоящият пред Царя“

Чуто на 1-ви Елул (28 август 1938 г.)

„Седящият в своя дом не прилича на стоящия пред Царя“. Тоест вярата трябва да бъде такава, че човек да усеща себе си постоянно намиращ се пред Царя, което предизвиква съвършена любов и трепет. А докато не постигне такава вяра, не може да си позволи прекъсване и почивка, защото "това е нашият живот и нашето дълголетие", и не иска да получи никакви други възнаграждения вместо вярата. Отсъствието на вяра трябва да се усеща във всички органи на човека, дотолкова че да стане навик, негова втора природа, според казаното: „когато си спомням за Него, той не ми дава да заспя“.  Но впечатленията от този материален свят погасяват този хисарон. Т.е. всичко, от което получава наслаждение и това наслаждение отменя хисарона и болката.

А той не желае да получава никакво утешение в своето състояние. Необходимо е да се внимава, във всички материални  неща, които получава да не отменят хисарона, стремежа към духовното. А това е възможно, само ако той сам съжалява, че наслажденията гасят искрите на чистите намерения и усещането за отсъствие и недостиг на святост. И благодарение на това съжаление и болка, той може да се предпази от загубата на келим на святоста.

Рабаш. Статия 12 (1991) „Тези свещи са святи“

Най-важното е молитвата. Тоест човек трябва да се моли на Твореца да му помогне да върви над знанието, което означава, че работата трябва да бъде в радост, сякаш вече е удостоен с доховно познание, и каква радост би била неговата работа. Също така той трябва да помоли Твореца да му даде тази сила, за да може да върви над разума на тялото.

С други думи, въпреки че тялото не се съгласява с тази работа заради отдаване, той моли Твореца да може да работи в радост, както е подходящо за човек, който служи на велик Цар. Той не моли Твореца да му покаже Своето величие и тогава да работи в радост. Вместо това, той иска Твореца да му даде радост в работата над знанието, така че да бъде толкова важно за човека, сякаш вече има знание.

Рабаш. Статия 42. „Служи на Твореца с радост“

Работникът на Твореца, т.е. този чието намерение е да отдава, трябва да бъде щастлив, когато служи на Царя. Ако няма радост по време на тази работа, това е знак, че му липсва усещане за величието на Царя. Ето защо, ако човек види, че няма радост, трябва да поправи това, тоест да помисли за величието на Царя. Но ако и това не помага, трябва да се моли на Твореца да отвори очите и сърцето му, за да усети величието Му.

Част 2. Структура на Висшите светове

Точки 33-35 от "Въведение в науката Кабала (Птиха)" >>

33) А сега ще изясним понятието за сблъсъка между вътрешната светлина и обкръжаващата светлина (битуш пним у-макиф), който води до отслабване (издохехут) на екрана и загуба на последното ниво на авиют. Именно защото тези две светлини са противоположни една на друга и двете са свързани заедно чрез екрана, който е в Малхут де-рош АК, затова те се сблъскват и удрят една друга. Това означава, че същият зивуг де-акаа, който станал в пе де-рош де-АК, тоест в екрана на Малхут де-рош, който се нарича "пе", и който е причина за обличането на вътрешната светлина на АК в отразената светлина, която е издигнал (както е казано в т. 14), така този [зивуг де-акаа] е също причина за излизането на обкръжаващата светлина де-АК. Защото тъй като той задържа светлината на Безкрайността от обличане в бхина далет, светлината излязла навън като обкръжаваща светлина. Тоест цялата тази част от светлината, която отразената светлина не може да облече по същия начин, както самата бхина далет, тя излезла и станала обкръжаваща светлина, както беше казано по-горе. По този начин екранът в пе е равностойна причина, както за обкръжаващата, така и за вътрешната светлина.

34) И се изясни, че и вътрешната, и обкръжаващата светлина – двете са свързани с екрана, но в действия, противоположни едно на друго. И в тази мяра, в която екранът провежда част от висшата светлина вътре в парцуфа посредством отразената светлина, която я облича, той също отблъсква обкръжаващата светлина от обличането в парцуфа. И тъй като тази част от светлината, която остава отвън като обкръжаваща светлина, е много голяма, заради екрана, който й пречи да се облече в АК, както е казано в т. 32, затова се счита, че тя (обкръжаващата светлина) удря по екрана, който я отблъсква, с това, че иска да се облече вътре в парцуфа. А от друга страна, счита се също, че силата на авиюта и кашиюта на екрана удря по обкръжаващата светлина, която иска да влезе вътре, и я задържа с това, че удря по висшата светлина по време на зивуга.

И тези удари, когато обкръжаващата светлина и авиютът на екрана се удрят един друг, се наричат сблъсък (битуш) между обкръжаващата и вътрешната светлина. Обаче този сблъсък се случва между тях само в гуф на парцуфа, защото там е различимо обличането на светлината в келим, което оставя значителна част от обкръжаващата светлина извън кли. Докато в десетте сфирот де-рош този сблъсък не се случва, тъй като там обкръжаващата светлина все още изобщо не се счита за келим, а само за тънки корени (зачатъци на келим). Затова светлината, която се намира в тях, не се счита за вътрешна светлина, ограничена до такава степен, че да счита останалата отвън светлина за обкръжаваща светлина. А тъй като няма между тях тази разлика, то сблъсъкът между вътрешната и обкръжаващата светлина не се отнася за десетте сфирот де-рош. И само след като светлините се разпространяват от пе и надолу, в десетте сфирот де-гуф, където се случва обличането на светлините в келим, които са десетте сфирот на отразената светлина от пе и надолу, [само] тогава се случва там удар между вътрешната светлина, намираща се вътре в келим, и обкръжаващата светлина, останала отвън, както е казано по-горе.

35) И този сблъсък (битуш) продължава докато обкръжаващата светлина не очисти екрана от целия му авиют и не го повдигне към неговия висш корен в пе де-рош. Тоест тя го очиства от целия авиют отгоре-надолу, наричан екран и авиют де-гуф, докато не остане в него само шореш ("корен") де-гуф, който е екранът на Малхут де-рош, наричана "пе". Това означава, че [екранът] се очиства от целия авиют отгоре-надолу, отделящ вътрешната светлина от обкръжаващата светлина, и остава само авиютът отдолу-нагоре, тъй като там все още не се прави разлика между вътрешната и обкръжаващата светлина, както е казано в предишната точка.

И известно е, че подобието по форма съединява духовните обекти в едно цяло. Затова, след като екранът де-гуф се очисти от целия авиют де-гуф, и в него остане само авиют, равен на авиюта на екрана пе де-рош, неговата форма става идентична с екрана де-рош, и той се съединява с него буквално в едно цяло, защото няма между тях нищо, което да ги разделя на две – и това се нарича, че екранът де-гуф се е повдигнал в пе де-рош.

А тъй като екранът де-гуф се е включил в екрана де-рош, то той отново става включен в зивуг де-акаа, който се случва в екрана пе де-рош, и върху него отново се произвежда зивуг де-акаа, и излизат в него десет сфирот на ново ниво, което се нарича АБ де-АК или парцуф Хохма де-АК. И той се счита за син и породен от първия парцуф АК.