Писмо 59

8 юни 1962 г., за празника Шавуот, Антверпен

До уважаемия приятел...

Относно Вашия въпрос за казаното от мъдреците: „Син непокорен и метежен не е имало и не ще има в бъдеще, но изучи и получи отплата" (Санхедрин, 71). И питате: нима Тора не е по-дълга от земята (Йов, 11:9) и защо тогава тези думи са дадени само за изучаване и получаване на отплата, а не като нещо реално?

Също и въпрос относно отплатата. Нима не трябва да служим на Рава не с цел получаване на награда, тоест лишма?

И трябва да се разбере, че Замисълът на Творението е да наслади сътворените, тоест те да получават всички блага и наслаждения. А това, че творенията трябва да се занимават с Тора и заповедите без отплата, това поправяне е само от страна на творенията, защото те не могат да усетят вкуса на получаването на наслаждението без срам, което на езика на светата Книга Зоар се изразява така: „Ман де-ахил де-лав дилей бахит ле-истакулей бе-апей" (този, който яде не свое, се срамува да го погледне в лицето).

Тоест по време на получаването на наслаждението усещат хисарон (недостиг). Затова ни е дадена сгула (чудодейно средство) – Тора и заповедите, чрез които човекът се подготвя, за да има начин да получава всички онези наслаждения, които Твореца е замислил за нас. И няма да има вреда от срама, защото то [действа] само в името на Небесата. И затова е необходимо поправянето, чрез което ще можем да получаваме „отплатата", и тя няма да бъде за нас самите, а в името на Висшия. По друг начин не може да се получи отплата, тоест наслажденията, защото наслаждението се нарича отплата.

Относно това, че „не е имало и няма да има…", по пътя на тайната означава, че има неща, които са дадени за постигане в течение на шестте хилядолетия (шита алфей шней). И тъй като ни е дадено да постигнем тази тайна, дадено ни е да го извършим в материалното, на ниво изпълнение. И така е прието в света на действията.

Обаче има неща, които могат да се постигнат само в седмото хилядолетие. Затова, макар и за тях да има намек в материалното действие на заповедта, например „син непокорен и метежен", те не действат в течение на шестте хилядолетия и затова не може това да бъде във вид на реално действие, а само във вид на изучаване и получаване на отплата. Тъй като изучаването действа в течение на шестте хилядолетия, а получаването на отплатата, тоест висшето постигане, ще бъде в седмото хилядолетие. И това означава „не е имало" в началото на шестте хилядолетия, „и няма да има" в края на шестте хилядолетия, а само в началото на седмото хилядолетие то ще се разкрие.

А от гледна точка на морала може да се каже, че понякога човекът стига до състояние на падение – дотолкова, че не усеща вкуса на Тора и вкуса на молитвата. И макар да изучава, той самият знае и чувства истината, че основната причина да продължава учението не е страхът от Твореца, а навикът. И главното [за него] е какво ще кажат хората, тоест неговото обкръжение, когато видят, че проявява небрежност в изучаването на Тора; и ще бъде възприет от тях като празен съсъд, без страх от Твореца, и няма да го уважават сега в онази мяра, в каквато обикновено са го уважавали. Затова, ако изостави изучаването на Тора, ще изпитва страдания от това, че неговото обкръжение и семейство ще го засрамват.

Също и в молитвата той се моли само по навик, а не заради страх от Твореца. И така продължава по същата причина, по която изучава Тора. А главното е, че не вижда целта на живота си и не е способен да продължава в такова състояние дълго време.

И за това има поправяне, наречено „ангелът на забравата", тоест човекът забравя целта, тоест причината, която го задължава да продължава да се занимава с Тора и молитва. И когато забрави задължаващата го причина, продължава да се занимава с Тора и заповедите само по навик. И ако има някаква възможност да излезе от своето обкръжение, веднага го прави.

И в такова време е необходимо голямо милосърдие, за да устои до момента, когато ще премине гневът, тоест падението. А тъй като страданията очистват престъпленията на човека, затова чрез страданията му се спуска милосърдие отгоре и му се дава светене на страх от Твореца, и той отново се връща към живота, и всичко се връща в обичайния си ход, както е било преди да стигне до състояние на падение.

И гореспоменатото време на падение се нарича „не е имало и няма да има", тоест не го е имало в целта на Творението и няма да го има. Защото такова състояние се нарича междинна спирка. Защото има състояние на светостта и състояние на нечистотата. И от състояние на нечистота той може да се надява, че ще се върне към Твореца. Докато гореспоменатото състояние се нарича състояние на смърт.

Тоест всичко, каквото и да прави, е безжизнено и се определя като смърт. Такова състояние не е било целта и няма да бъде целта и в бъдеще. Тогава защо е необходимо? „Изучавай и ще получиш награда.“ Защото именно в това състояние човек трябва да поиска от Твореца, както са казали мъдреците: „Цион никой не изисква“ – оттук следва, че се нуждае от изискване. Тоест това състояние е дадено на човека, за да има място за изискване, тоест за да поиска от Твореца да го приближи до светостта.

В същото време, когато човек изпълнява заповеди, той самият чувства, че Твореца ще го приближи. Докато именно в гореописаното време, наречено междинна станция, има място за изискване, което се изяснява чрез молитва и молба.

Да бъде желанието, благословеният Творец да освети очите ни със Своята Тора

Барух Шалом а-Леви Ашлаг

син на своя баща и учител Баал Сулам

P.S.

Относно отброяването на Омер – известно е, че основната работа на човека е да свърже себе си с Твореца.

Думата „омер" произлиза от израза „връзване на снопи". И обяснява Раши: „както в превода – маасрин асрин, омрин". Има се предвид, че чрез това, че човекът става ням и не отваря уста с претенции срещу Светия, Благословен е Той, а за него е [в сила правилото] „Кол ма де-авид Рахмана ле-тав авид" (всичко, което прави Светия, Благословен е Той, прави го за добро) (Брахот, 9), и казва [предава] себе си, тоест своите мисли и желания, че ще бъдат само в името на Небесата – тогава той е омер.

Тоест по този начин той свързва с неразривна връзка всички свои мисли и желания, така че да имат само една цел – да доставят удоволствие на своя Създател. Тогава човекът се нарича „омер“.

А отброяването (сфират) на Омер – коментаторите обясняват, че е от израза „и под нозете Му – като дело от сапфирена (сапир) белота, и като самата същност на небесата – чистота".

Обяснението е такова: чрез това, че човекът свързва себе си със Светия, Благословен е Той, заслужава тогава да му се разкрие светлината на Твореца. Излиза, че човекът, чрез това, че става омер, който свързва всички желания в една единствена връзка, тоест с една единствена цел в името на Небесата, тогава този омер свети. И в това е тайната на отброяването на Омер – че човекът свети със светлината на Твореца.

А тъй като евреинът се състои от 7 качества и те трябва да се поправят, за да бъдат заради Твореца и има правило, че всяко качество включва в себе си останалите, затова излиза, че 7, умножено по 7, прави 49 дни. Затова отброяваме 49 дни до получаването на Тора. Защото омерът е от ечемик (сеорим).

Има се предвид, че той идва от сеорим, чрез това, че човекът оценява (мешаер) в сърцето си величието на Твореца, както коментира светият Зоар израза „известен на портите ѝ е мъжът ѝ", казва светият Зоар: „Кол хад ве-хад ле-фум май де-мешаер бе-либа" (всеки един според това, което оценява в сърцето си) – в тази мяра пребивава в него, в човека, светлината на Светия, Благословен е Той.

И това се нарича свойство на вярата. И когато човекът се удостои с вяра в Твореца, тогава се нарича свойство на животно. И в това е смисълът, че омерът е бил от ечемик, който е храна на животните, и има се предвид, че още не се е удостоил да познае Тора. Докато на Шавуот, когато се удостояват да получат Тора, тогава получават познанието на Тора, затова принасят жертвата от пшеница, която е храна на човека, тоест свойство „говорящ". Докато преди да се удостои със свойството Тора, което е свойството „говорящ", тогава се нарича жертва от ечемик, която е храна на животното. И тогава се нарича „връзване на снопи", което е свойство на немотата, тоест само свойство „живо", а не „говорящ". Защото само чрез Тора се удостояват със свойството „говорящ".