Писмо 52
30 април 1960 г., Виена
На моите приятели, нека живеят вечно
Наближава празникът Шавуот — времето на даряването на нашата Тора. Известно е, че Шавуот е малхут в световете и сърцето в човека. Както обясняваше моят баща и учител за „освещаването на седмия ден" (мекадеш швии), седмият, швии, означава шеви у, пленен.
Той имаше предвид, че Твореца се облича в сърцето на човека и това е времето, когато можем да обясним, че Тора се облича в душата на човека, затова се казва Шавуот — и се нарича Даряване на Тора, тоест Тора се облича в сърцето на всеки от общността Исраел. А времето на броенето от Песах до Шавуот е пречистването на келим и това е пречистване на сърцето и разума. А когато келим се завършат, тогава се удостояваме с Тора.
И затова преди Песах подготовката е за пречистване на келим чрез вярата, наречена заповед, и благодарение на излизането от Египет се удостостоява с вяра, както е казано: „Аз съм Твореца твой, който те изведе от земята египетска". А след Песах започва духовната работа за пречистване — подготовка за получаване на Тора.
А когато Тора се облича в душата на човека, тогава Шавуот се нарича времето на нашата Тора.
И ние се нуждаем от милост свише, за да ни се дадат сили да излезем от Египет и да се удостоим с вяра. Защото преминаваме през много състояния, докато се удостоим с вяра.
Понякога се случва човек да не изпитва никаква потребност от вяра по пътя на пречистването, защото в сърцето си смята, че е по-добре да върви по обичайния път, както му се струва. Защото всички привърженици на този път и хората на действието вървят по пътя на заповедите на тези, които ги изпълняват механично, тоест по обичайния път. И дай Боже и по този път човек да има пълно желание да спазва Тора и заповедите.
Защото вижда, че и в това се намира в падение, а понякога няма време да помисли за това, тоест занимава се с Тора и заповедите без каквито и да било преценки, и при заниманията му с Тора и заповедите не си струва да прави преценки. Защото преценка човекът прави, само за да спечели нещо. А той се намира в състояние, в което вече си струва да си први сметка за материалните си нужди, тъй като основното в живота му е именно материалното.
Работата е там, че е необходимо да си спомним правилото, което казваше моят баща и учител, благословена да е паметта на праведника, че главното наказание е за времето, когато човекът се занимава с Тора и заповедите, а за времето, когато е в състояние, в което целият му живот е само в материалното, тогава съдът над него е като над животно. И само когато се занимава с Тора и заповедите, но без да внимава всичко да бъде в святост, това се нарича работа на идолопоклонник.
Затова, когато човекът е съгласен в разума си да направи нещо в Тора и заповедите, тогава си струва да работи за Твореца. Защото главната духовна работа започва в разума, докато в сърцето работата е съвсем друга. Понеже тогава неговата работа се нарича да излезе от животинското ниво и да стане човек, за което е казано „вие се наричате човек", и тогава започва работата на човека в разума, претегляйки на везните категориите знание и вяра — коя от тях е по-подходяща за него, и започва да негодува защо Твореца не го удостоява със знание.
И с това можем да обясним думите на Гмара: „Каза р. Йехуда: каза Шмуел от името на р. Меир, когато учех при р. Акива, добавях в мастилото канкантум (витриол, железен сулфат) и т.н., а когато дойдох при р. Ишмаел, той ми каза — сине мой, бъди внимателен в действията си, защото твоята работа е работа на небесата. Защото ако махнеш една буква или прибавиш една буква, можеш да разрушиш целия свят.
И му казах, едно вещество имам, и то е канкантум, което добавям в мастилото. Каза ми, нима може да се добавя канкантум в мастилото? Нима Тора не казва: „и ще напише, и ще изтрие" — за да може да изтрие написаното? Каква е връзката между въпроса на единия и отговора на другия? Може би последният има предвид: няма нужда да се говори за пропуски или добавки [защото не греша], тъй като познавам [предмета], но [предвидих] дори опасността, че ще долети муха и ще кацне на връхчето на буквата далет, изтривайки я и превръщайки я в рейш. (Ерувин 13:1).
И трябва да обясним (понятието) писар, човекът, когато се занимава с работата за Твореца, се казва софер, писател, както е казано: „запиши ги на сърцето си". Недостиг и излишък — или не му достига дясно, или прибавя ляво, тоест два пъти „кан", както са казали мъдреците: „Може да се пречисти влечугото с „кан", 150 вкуса". Затова има два пъти “кан” — „кан" нечисто и „кан" чисто. Дио, мастилото се нарича чернота, защото усилието се нарича тъмнина.
И трябва да се разбере, че ако р. Ишмаел му казва да се пази от недостиг и излишък, какво е обяснението, че р. Меир му казва, че той добавя канкантум в мастилото. И трябва да обясним, че във времето, когато р. Меир му казва, че той е писар, тоест се занимава с духовната работа по пречистване, тогава му казва да се пази от недостиг и излишък.
Тоест за да няма недостиг във вярата и излишък в знанието. И на това му отговорили - добавяй канкантум в мастилото. Тоест във времето на полагане на усилия, което се нарича тъмнина, ръцете си той добавя (ръцете) там, от страна на „кан" нечисто и „кан" чисто. И така или иначе има винаги място за вярата, когато при него ка-кантум е равно на лявото.
И попита: и щом добавяме канкантум в мастилото, и щом от тъмното място дават там чисто „кан", не трябва ли да бъде написано така, че да може да се изтрива? Тоест във времето на усилието, което е време на получаване на вярата, макар че именно тогава можем да изтриваме написаното, той все пак не изтрива, защото това е състояние, когато решава и приема върху себе си вярата, което означава завършване на писмото, което е достойно кли за пребиваване на светлината на Твореца.
И обяснява Гмара, че той му отговаря, че се пази както от недостиг, така и от излишък, както бе казано по-горе, и дори от това, че ще долети муха и ще кацне на връхчето на буквата далет, изтривайки я и превръщайки я в рейш. Защото „муха", тоест чужда мисъл, изтрива далет, превръщайки я в рейш (виж в началото на предговора към книгата Зоар, т. 200).
Тоест във времето на заповедта, когато законът изисква от него пазене от недостиг и излишък, тоест да не желае вярата да бъде по-ниска по важност от разума, означава, че „недостига" е важността на вярата, а „излишък" е че придава по-голяма важност на разума.
И по времето на писане на Тора с мастило, означава, че е внимателен с връхчето на буквата далет, което означава благодетел, и ако има „муха", тоест нечиста мисъл, тогава не желае благодетел, и тогава се казва „беден, който няма нищо". И благодарение на това винаги добавя канкантум. Така че винаги внимава теглото да е равно, тогава той несъмнено ще се устои в своето състояние.
Защото когато вижда, че винаги стои на кръстопът, така или иначе се намира под властта на пазенето и с помощта на това ще достигне до съвършената цел.
Твореца да ни удостои да достигнем до съвършената цел и да излезем към светлината на Тора по пътя на пречистването.
Барух Шалом а-Леви Ашлаг
Син на своя баща и учител Баал Сулам, благословена да е паметта на светия праведник за живот в бъдещия свят