240. ПРИЗОВИ ТЪРСЕЩИТЕ, ИСКАЩИ РАЗКРИВАНЕ НА ТВОЯ ЛИК
Чуто на 1-вия ден на Слихот (от спомените за моя баща и Учител)
„Призови търсещите Те, искащи разкриване на Твоя лик, отговори им от Своите небесни висоти, не крий ухото Свое от техните жалостни вопли“ (Молитва „Прошка“ за първия ден).
И така... Целта на творението е била да се насладят сътворените. Но за да бъде поправянето абсолютно пълно, е необходимо мярата на съда да се подслади с милосърдие. Тъй като съд се отнася към голямо, възрастно състояние (гадлут), но за да не достигне човек по такъв път до свойства, обратни на Твореца, е необходим някакъв компромис. Съгласно съда той би получил повече, но би застанал на опасен път и би могъл да достигне до свойства, противни на духовното. Но ако е смесен с милосърдие, той не приема светлината на голямото състояние и тогава може да достигне подобие на духовното. А поправянето се състои в това, че получаващото кли се обръща в „получаващо заради отдаване“.
Затова, когато човек започва да търси разкриване на Твореца, той все още мисли само за получаване. А стремящият се към получаване усеща празнина и затова се нарича проклет. И „не може проклетият да се прилепи към Благословения“. Но този, който получава заради отдаване, се нарича благословен, тъй като не изпитва недостиг в нищо, защото не се нуждае от никакво получаване заради себе си. Излиза, че целият проблем е в това да станеш благословен, и само с помощта на Тора и Заповедите е възможно да обърнеш кли на получаване в кли на отдаване. И затова се молим: „Призови търсещите Те“.
Има два вида търсещи Твореца. Едни търсят Твореца само заради разкриване на Неговия лик и желаят само отдаване. Затова, ако те молят Твореца за спасение, то е само заради Него Самия. И за това е казано: „Искащите разкритие на Твоя лик“, защото те вече не нанасят вреда във висшето, защото са се очистили от егоистичното получаване. А „жалостни вопли“ издават тези, чиито молитви и искания още са заради собствена изгода, и именно за това те искат да се приближат към Твореца, т.е. още не са се очистили от егоизма.
И затова има два вида работа за Твореца. Има човек, който иска разкриване на Твореца в света, за да узнаят всички, че в света има Висша сила. И тогава в тази работа няма негов собствен интерес, а има само неговото просто, безкористно желание. И в такъв случай не трябва да се казва, че той получава нещо, защото не моли да го приближат към Твореца, а иска само да се разкрие Неговата слава в света.
А има човек, който се моли самият той да се приближи към Твореца. И тогава вече в центъра се появява неговият собствен интерес, защото той желае да получи светлината, приближаваща към Твореца. И това се нарича „жалост“ и „вопли“, и от това - „не крий ухото Свое“. И тези, които все още се нуждаят от жалост, т.е. молят да ги приближат, могат да викат, и на това: „не крий ухото Свое“.
Тъй като вика само този, който усеща недостиг. Но после няма да има вопли, а ще има само искане, като добро пожелание, „пожелание за света“. И затова при разкриване на Твореца може да има само искане.
„От Своите небесни висоти“ означава „очи“, т.е. светлината Хохма. И тогава самите те се напълват със светлината на изобилието, тъй като техните келим са вече поправени на получаване заради отдаване. Но за тези, които са в състояние на жалост, „не крий ухото Свое“. „Ухо“ - това е Бина. И те трябва да притеглят сила, която да им даде свойство отдаване... на основата на светлина Хасадим.