238. ЩАСТЛИВ Е ЧОВЕКЪТ, НЕЗАБРАВЯЩ ЗА ТЕБ И ПРИЛАГАЩ УСИЛИЯ ЗАРАДИ ТЕБ
Чуто на 10-ти Елул
„Щастлив е човекът, не забравящ за Теб и прилагащ усилия заради Теб“ (от молитва). Докато човек върви „в бяла светлина“ (в разкриване), той винаги трябва да помни, че се е удостоил само благодарение на това, че се е съгласил да приеме върху себе си състояние на „чернота“. И трябва да прилага усилия именно „заради Теб“, за да се държи за Твореца, както е казано: „Всички вярват в това, че Той е Бог на вярата“. И въпреки че човек сега не вижда никаква необходимост да работи във вяра, тъй като всичко е разкрито пред него - все пак е длъжен да вярва над знанието, че има възможност да се укрепи във вярата повече.
И в това е смисълът на казаното: „И видял Исраел велика сила... и уверили се те в Твореца“ (Шмот). Т.е., независимо от това, че се удостоили да „видят“, получавайки „зрение“, все пак имали сили да се опират на вярата.
А за това е необходимо да се приложат особени усилия, за да не паднат от своята степен, подобно на „Ливни и Шими“ (Шмот 6:17). Защото иначе се получава, че само във време на някакво просветление могат да слушат Тора и Заповедите, като това е необходимо условие. А трябва да я слушат без всякакви условия. Затова във време на просветление човек трябва да се погрижи за това, да не навреди на своята готовност да върви в тъмнина. И това е достатъчно за този, който разбира.