236. НЕНАВИСТНИЦИ МЕ ПРОКЛИНАТ ЦЕЛИЯ ДЕН
Чуто на 6-ти Тишрей (17 септември 1942 г.)
„Тъй като ревностна грижа за Храма Твой ме гризе, и ненавистници ме проклинат целия ден“ (Псалм 69 и 42). Проклятията и ругатните могат да се изразяват различно:
1. Във време на духовната работа, когато човек изпълнява някаква Заповед, тогава тялото му говори: „Какво ще получиш от това? Каква изгода?“. Затова, дори когато превъзмогва себе си и изпълнява действието насила - все едно, тази Заповед става бреме и голям товар за него. И тук възниква въпросът: „Ако той действително изпълнява Заповед на Царя и Му служи, нима не трябва да бъде в радост, както е свойствено служещият на Царя да се радва?“. А тук се получава обратното. Той усеща проклятия и ругатни, и това принуждение доказва, че той не вярва, че служи на Царя. И няма по-лоша клетва от тази.
2. Или той вижда, че не остава в сливане с Твореца целия ден, защото не усеща това със сигурност, а към пустотата е невъзможно да се прилепи. И затова неговото внимание се отвлича от Твореца. Докато истинското нещо, в което се усеща наслаждение, обратно, е трудно да се забрави. И ако той иска да се отвлече от него, е необходимо да прилага големи усилия, за да го изхвърли от своите мисли. И това означава, че „ненавистници ме проклинат целия ден“.
Тези състояния са присъщи на всеки човек, разликата е само в усещането. Но дори когато човек не чувства това, то е, защото не му достига внимание, за да види своето истинско състояние. Подобно на човек с дупка в джоба, през която парите падат навън, и той изгубва всичките си пари. И не е важно, знае ли той, че има дупка, или не. Разликата е само в това, че ако му е известно за дупката, той е в състояние да я оправи. Но това въобще не влияе на самата загуба на парите. И затова, когато чувства как тялото, наречено негов ненавистник, проклина Твореца, той казва: „Тъй като ревностна грижа за Храма Твой ме гризе“, тъй като желае да поправи това състояние.