233. ПРОШКА, ПОКАЯНИЕ И ИЗКУПЛЕНИЕ
Прошка е от думата „приобщаване към добродетелите“. С други думи, именно благодарение на възвръщането от любов, когато злите намерения се превръщат в заслуги, човек ги „приобщава“ към добродетелите, т.е. към заслугите.
Покаяние е от думите „да прогони своя добитък“ (Шмот 22:4).С други думи, човек прогонва от себе си престъпните замисли и решава, че от днес нататък той ще прави само това, което ще стане заслуги за него. Това се счита за възвръщане от страх, когато злите помисли стават грешки за него.
Изкупление е от думите „И ще изкупи жертвеника“ (Ваикра 16:33), което означава „трябва да получат изкупление чрез този човек“. Защото когато човек знае за своята нечистота, в него няма сили и наглост да влезе в двореца на Царя. И затова му е трудно, виждайки и спомняйки злите си дела, противни на желанието на Царя, да се занимава с Тора и Заповедите, а още по-малко да моли Царя за позволение да се прилепи към Него и да се съедини с Него.
Затова е нужно изкупление, когато той не би видял своето жалко състояние и пълна нищожност и не би си спомнил за своето положение, а може да усети радост от това, че може да се занимава с Тора и с духовна работа. Ако започне да се намира в радост, тогава ще има възможност да моли да се съедини с Царя. Тъй като Шхина се възцарява само там, където има радост.
И затова преди всичко е необходимо изкупление. А след това, като извърши възвръщане поради трепета и страха, човек се удостоява с покаяние. А след него, извършва възвръщане заради любовта и се удостоява с прошка.
Нужно е да вярва, че всичко случващо се в нашия свят е в следствие на висшето управление и не съществуват никакви случайности. А също така е необходимо да знае, че всичко написано е за наше предупреждение, т.е всички проклятия, които ни се стоварват, „ако не се вслушаме“ - са страшни страдания. А не така, както хората мислят, някои от които говорят, сякаш това не е проклятие, а благословия. И привеждат като доказателство Магид от Козинец, който винаги извършвал особена молитва „Възход към Тора“, четейки глава „Тохахот“ (предупреждение). А той казва, че това е истинско проклятие и нещастие.
И ние също виждаме сами, че тези проклятия съществуват в реалността, т.е. усещаме горест от ужасни и непоносими страдания в този свят. Но трябва да вярваме, че всички тези страдания е нужно да бъдат отнесени към действието на висшето управление и Твореца определя всичко. Моше Рабейну взел тези проклятия и ги съединил с Твореца, за което е казано: „И нямало пророк, равен на него по всички тези страшни постижения“.
А когато човек вярва в това, то вярва също така че „Има съд и има Съдия“. Затова Магид е извършил възход към Тора по главата, съдържаща предупреждения, тъй като само той е могъл да обедини тези проклятия и страдания с Твореца, доколкото е вярвал, че „Има съд и има Съдия“. Благодарение на което от всички тези проклятия израснали истински благословения, „Тъй като направил Твореца така, че да треперят пред Него“.
И в това е смисълът на казаното: „От самия удар изцелява превръзката“. Тоест, „По същия този път, където отстъпват грешниците - ще минат праведниците“. Тъй като щом се окажат на такова място, където няма поддръжка, там веднага се прилепя нечистата сила (ситра ахра), и грешниците отстъпват. Грешник, който не е способен да върви с вяра над знанието, пада, оказал се без всякаква опора. И тогава той остава между земята и небето, доколкото грешниците могат да действат само вътре в знанието, имайки „лоши очи, високомерен поглед“.
Докато праведниците, които „не гледат отвисоко и не са надменни по сърце“, ще минат по този път. Излиза, че това се обръща в благословия. Защото благодарение на това, че човек обединява всички страдания с висшето управление и приема всичко с вяра над знанието, в него се появяват келим, готови да приемат благословението.