230. ВЕЛИК Е ТВОРЕЦА И САМО НИЩОЖНИЯТ ЩЕ ГО ВИДИ - 2
Чуто на Шабат Трума (5 март 1949 г.), в Тел Авив
„Велик е Твореца и само нищожният ще Го види“ (Псалм 138). Как може да има подобие с Твореца, когато човек получава, а Твореца дава? Затова е казано: „Велик е Твореца и само нищожният ще Го види“. Ако човек анулира своето „Аз“, пропада цялото му самостоятелно егоистично мнение и власт, което го отделя от Твореца и тогава той вижда Твореца, т.е. удостоява се със светлината Хохма, светлината на мъдростта и познанието.
Но гордият и надменният е далеч от Твореца. Този, който остава в своя егоизъм, в своето „Аз“, в своята власт, той се отделя от Твореца поради отсъствие на подобие в свойствата.
Нищожност не се нарича това, че човек унижава себе си пред другите. Това е смирението, което човек усеща в работата като съвършенство. А нищожност се нарича усещането за срам и унижение, когато целият свят го засрамва и унижава. Затова в такъв случай той не усеща никакво съвършенство. Тъй като това е закон на природата: всичко, което мислят обкръжаващите, действа на човека. И този, когото хората уважават, усеща себе си съвършен, а когото засрамват, усеща себе си нищожен.