229. ДЖОБОВЕТЕ НА АМАН
Чуто в нощта на празника Пурим след четене на Мегила (3 Март 1950 г.)
Съществува обичай на празника Пурим да има курабийки с триъгълна форма, наречени хаменташим, т.е. „Джобовете на Аман“. И е казано, че „човек трябва да се опияни до такава степен, че да не различава проклетия Аман от благословения Мордехай“. И затова се ядат „Джобовете на Аман“, за да помним, че Аман ни е дал само „джобове“ - келим, желания, но не напълване. Тъй като само големината на желанието за наслаждение се намира във властта на Аман и това ние трябва да отнемем от него.
Но е невъзможно тези желания за наслаждение да се напълнят с келим на Аман, а само с помощта на келим на „Мордехай“, намерението за отдаване. Докато на получаващите келим действа цимцум (съкращение). И за това се казва: „Казал Аман в своето сърце: „На кого, освен на мен, ще поиска Царят да окаже почест!“ (Мегилат Естер). Това се нарича истинско желание за наслаждение. Затова той казал: „Нека да донесат царските дрехи, които Царят е обличал, и да доведат коня, който е яздил Царят!“.
Но в действителност, желанията на Аман, които се наричат получаващи келим, не могат да получат нищо заради действащото над тях съкращение. В него има само желание и потребност за напълване, т.е. той знае какво да иска. И затова казал Царят на Аман: „Вземи бързо дрехите и коня и направи това, което си казал, на Мордехай, юдея“.
И това се нарича: „светлината на Аман в келим на Мордехай“, т.е. в намерението за отдаване.