228. РИБА ПРЕДИ МЕСОТО
Чуто на 1-ви Адар (21 февруари 1947 г.), в Тверия
Обичаят да се яде първо риба на трапезата, а после месо, произлиза от това, че на духовно ниво човек получава „риба“ без предварителна подготовка. Затова тя се яде първа, тъй като за това не е нужна подготовка. Както е казано: „Помним рибата, която сме яли в Египет даром“ (Бемидбар). И Зоар обяснява: „даром“ значи без усилие по изпълнение на Заповедите, т.е. без подготовка.
А за рибата не е нужна подготовка, защото тя има само глава, но не и ръце, нито крака, както е казано за нея: „Йосиф искал риба и намерил перла в нейното тяло“ (Вавилонски Талмуд). „Перла“ (маргалит) означава свойството „разузнава“ (мерагел), а „риба“ - това е отсъствие на изяснения и преговори, и затова тя няма нито ръце, нито крака („раглаим“ от думата разузнавачи, „мераглим“).
Рибата има сякаш половин тяло, подобно на парцуфа в Цимцум Бет, когато Малхут се издига в Бина. И от това всяка степен се разделя на две половини, с което се създава място за разузнавачи (мераглим). А всички преговори вървят само около тези разузнавачи, от което изхожда цялата Тора. И в това е смисълът на перлата (маргалит), която висяла на шията му, и всеки болен, поглеждайки я, незабавно се излекувал.
Докато за самата „риба“ няма никакво заплащане, т.е. тя се дава даром, както е казано, че Исраел плакали в пустинята за рибата, която даром са яли в Египет. Тези „Зорки очи, които никога не спят“, и затова не се нуждаят от охрана, защото тялото на рибата - това е Хохма, получена преди поправяне, както Съботата, дадена преди Тора.
Тора е светлината, получена от „преговори“ (изявления, поправяне и напълване на желанието за получаване, АХАП). И е казано: „Нито ръцете, нито краката свои не намерих на мястото на учене“, т.е. не съм водил изяснения и преговори, и това се нарича „даром“. А Тора се нарича „бъдещ свят“, за който е казано: „седете и се наслаждавайте“, и насищането не намалява наслаждението, защото това е наслаждение на душата. Докато Съботата, дадена преди Тора, е светлината Хохма, получена и ограничена от тялото, и затова насищането анулира наслаждението.