217. АКО АЗ НЕ СИ ПОМОГНА, КОЙ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ?
Чуто на 27-ми Адар I
„Ако аз не си помогна, кой ще ми помогне? Но ако го правя за себе си - то кой съм аз?“ И това са взаимно отричащи се противоречия в работата на човек.
Човек трябва да извършва цялата си работа така, като че ли никой не може да му помогне, освен той самият, и няма кой да го спаси. Както е казано: „Да бъде словото в устата твоя и в сърцето твое, за да го изпълняваш“ (Дварим). Тоест, нужно е да прилага усилия като при управление с възнаграждение и наказание. Но в себе си трябва да знае: „Но ако го правя за себе си - то кой съм аз?“, т.е. той е напълно зависим от личното управление на Твореца, и никой няма сили да промени нещо.
Но ако всичко произхожда само по управление свише, в какво е смисълът на работата: „ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?“ Работата е там, че работейки така, сякаш никой не може да му помогне, освен той самият, човек постига личното управление и разбира, че всичко се случва за поправяне. И това разделение между дълг и Тора, наречено „синове на Твореца“, е скрито и се разкрива само след усилията „ако аз не си помогна, кой ще ми помогне?“.