214. ИЗВЕСТЕН В ГРАДСКИТЕ ВРАТИ
Чуто на празника Шавуот (1939 г.) в Йерусалим
„Аз съм твоят Бог Всесилен“ (Шмот). А също е казано в Зоар: „Известен в градските врати“.
Защо мъдреците променили наименованието на празника „Ацерет“ (Прекратяване), за който в Тора се говори като за празника „Бикурим“ (Предлагане), както е казано: „А в деня на предлагане на първите плодове...“, и го нарекли празник на Даряването на Тора? Работата е там, че мъдреците не са изменили нищо, а с това само са разкрили същността на празника „Бикурим“ (Предлагане).
Казано е: „Тържествувайте поля и всичко, което е на тях, пейте всички дървета горски“ (Псалм 96). Разликата между полето и гората е в това, че полето дава плодове, докато горските дървета не са плодоносни. Поле означава Малхут, т.е. приемане върху себе си властта на Твореца, което означава вяра над знанието.
Но колко велика трябва да бъде вярата? Тя трябва да бъде такава, че да запълва човека, абсолютно заменяйки знанието му. Такава Малхут се нарича „Поле, благословено от Твореца“, раждащо плодове. И само така човек може да достигне сливане с Твореца, защото тогава над него не властват никакви ограничения, тъй като той във всичко се издига над знанието.
Знанието ограничава, защото неговата стойност се определя от величието на човека. И затова то се нарича: „чуждо безплодно божество, което не ражда плодове“ - т.е. „гора“. Но тъй като тези две сили се явяват противоположни, между тях трябва да има средна: когато човек се нуждае също и от знание, но при условие, че не ще окаже вреда на своята вяра над знанието.
Ако работи с помощта на знанието малко по-добре, отколкото с вярата, незабавно губи всичко. Затова за него вярата и знанието трябва да бъдат неразривни, без всякакво различие между тях. И тогава „тържествуват полята, и пеят всички дървета горски“, защото с това се поправя дори „чуждият бог“, бившата дива, безплодна гора, и получава силата на вярата.
Затова за Авраам е написано: „Пред Мен ходи и бъди непорочен“. Това значи, че Авраам не се е нуждаел от никаква поддръжка. За Ной е казано: „Пред Всесилния ходил Ной“, т.е. Ной се е нуждаел от поддръжка, макар и от поддръжката на Твореца. Но по-лошо от всичко е, когато човек се нуждае от поддръжката на хора във вид на подарък или заем.
Подарък означава поддръжка, която човек получава от хората, не желаейки да я върне обратно, а иска да я използва целия си живот.
А заем означава поддръжка, която се взема за време, в нужния момент, когато няма собствени сили. Но се надява за сметка на своята чиста, духовна работа да намери собствени сили и да върне задължението. Но и в това има недостатък, тъй като ако не намери свои сили, пада.
И връщайки се обратно към нашата тема, продължаваме, че празникът е наречен Даряването на Тора, а не празник на получаването на Тора, защото тогава са се удостоили да усетят Даващия Тора, както е казано: „Желаем сами да видим нашия Властител!“. Тоест, най-важното е, че са се удостоили със свойствата на Даващия Тора и са се превърнали в „поле, благословено от Твореца“, т.е. носещо плодове.
И в това е смисълът на празника Бикурим, т.е. деня на предлагане на плодове от първата реколта на полето. Това е знак за това, че сме се удостоили с връзка с Даващия Тора и пълно постигане. И затова е казано: „Скитник арамеец е бил баща ми“ (Дварим), т.е. преди той е имал падения и неискреност, а сега е намерил постоянна и вечна връзка с Твореца. Затова мъдреците нарекли празника Бикурим - празник на Даряването на Тора, когато се удостояват с Даващия Тора.