205. МЪДРОСТТА ОГЛАСЯВА УЛИЦАТА
Чуто през 1938 г.
„Мъдростта огласява улицата, на площадите надига своя глас. Който е глупав, нека да се завърне тук. На безсърдечния тя казала...“ (Мишлей, Притчи).
Когато човек се удостои със сливане с Твореца, самото разкриване на Твореца, наречено „Шхина“, му казва, че ако по-рано той е бил принуден да постъпва като глупак, въпреки разума (с вяра над знанието), то това не е защото такава наистина е била истината, а защото не му е стигало „сърце“. Ето защо казваме: „И всички вярват, че Твореца е Бог на вярата“.
Но сега, когато се е удостоил с истинско сливане с Твореца, вече не трябва да казва, че постъпва като глупак, т.е. със силата на „вярата над знанието“. Напротив, той трябва да работи и да вярва, че неговата работа е над знанието, въпреки че вижда и усеща с всички свои чувства, че неговата работа е вътре в знанието. Съвършено обратно на това, което е виждал по-рано, че разумът не го задължава на робство на Твореца. Въпреки това е трябвало да работи над знанието, казвайки, че в това има истинско знание.
Тоест, той вярва, че това е робство и че това е истинската реалност. А после обратно: цялата му работа го задължава, неговият разум - т.е. сливането с Твореца го задължава на робство. И той вярва, че всичко видимо от него вътре в знанието - всичко това е над знанието. Докато по-рано, всичко, което е над знанието, е приемал като вътре в знанието.