175. АКО ПЪТЯТ Е ТВЪРДЕ ДЪЛЪГ ЗА ТЕБ

Чуто на Съботната трапеза, неделна глава Беар - Бехуката,
22-ри Ияр (21 май 1949 г.)

„Ако пътят е твърде дълъг за теб, така че да не можеш да понесеш своя товар“ (Дварим).

Но защо пътят е така дълъг? Защото човек не може да поеме своя товар, т.е. не може да носи бремето на Тора и Заповедите, и затова счита този път дълъг. И изходът е да направи, както е указано нататък: „И вземи това сребро в ръце“.

Сребро означава кисуфин (страдание от любов), т.е. той трябва да разпали в себе си страдание от любов в това робство, благодарение на страстния стремеж към Твореца. И тогава ще може да поеме бремето на Тора и Заповедите. А освен това, „сребро“ също означава срам, защото човек е създаден с цел да възвиси величието на Твореца, както е написано: „Благословен е Твореца, създаващ ни за Негова слава“.

Тъй като с Тора и Заповедите човек се занимава само за да намери благоволението на Твореца. Защото природата на роба е такава, че той желае да се хареса на собственика, за да завоюва неговото сърдечно разположение. Така и тук - всички многочислени усилия и тежест в работата, изпитвани от човека, се явяват само средство за това, да намери милост в очите на Твореца. И тогава постига желаната цел.

А човек отива и изпълнява Тора и Заповедите, заради благоразположението на другите хора и прави от нуждата за Твореца само средство, с помощта на което може да се понрави на хората. През цялото време, докато човек не се е удостоил с Тора и Заповедите лишма (заради Твореца), той работи заради творението. И макар и да няма друга възможност, а само да работи заради хората, все пак, без да обръща внимание на каквото е да било, той трябва да се срамува от такова робство. И тогава, за сметка на това „сребро“, той ще се удостои със свято сребро, т.е. страстно стремление към светостта.

„И вземи това сребро в ръце“ - макар и властта над неговите желания да не е в ръцете на човек, и ако няма желания, то той нищо не може да направи, но все пак в себе си трябва да разкрие желание към страдание от любов, т.е. желание да намери този стремеж. (И е възможно думата „вземи“ да произлиза от „пожелай“ - те се състоят от едни и същи букви). Човек е длъжен да разкрие такова искане в себе си, т.е. желание и стремеж към Твореца - желание да умножи славата на Небесата, да достави наслаждение на своя Създател и да намери милост в Неговите очи.

Има „злато“, а има и „сребро“. Сребро означава, че човек като цяло има стремеж и терзание по духовното. А злато (заав) се нарича състоянието, когато той иска само едно нещо и всички изпитвани от него стремежи и тегления към други неща гаснат пред това желание, и той казва: „Само това дай (зеав)!“. Тоест, той не иска нищо, освен вдигане на Шхина от прахта, и това е неговото единствено желание.

Излиза, че дори и човек да вижда, че няма нужните желания и стремежи, той все пак, не обръщайки внимание на нищо друго, е длъжен да търси и да се старае със своите действия и мисли да достигне такова желание. И това се нарича „И вземи това сребро в ръце“. И не трябва да се мисли, че това е някаква дреболия, след като тя се намира в ръцете на самия човек - а той е длъжен да я даде „за голям добитък (за благосклонност) и за малък добитък“ (Дварим), т.е. за сметка на това той се удостоява с най-голямата светлина.