171. ЗОАР, ЕМОР - 1
Чуто на 4-тия полупразничен ден на Песах (18 април 1949 г.)
В Зоар, в глава „Емор“ е написано: „Казала Шхина, Събранието на душите на Израел: Аз спя в египетско изгнание“ (Зоар, стр. 43).
Изходът на светлината Мохин се нарича „сън“.
„Но будно е сърцето мое“ (Песен на Песните). Сърце (лев - числено значение 32) означава 32 потока на мъдрост (хохма), в които свети Хохма, но без обличане в Хасадим, което се счита за египетско изгнание, и затова се нарича сън. Тъй като, заедно с това, те са били готови да получат светлината Мохин деХохма, но само „от обратната страна“.
„Гласът на любимия, който ме вика“ - т.е. гласът на Зеир Анпин, който носи Хасадим (светлината на любовта и милосърдието).
И за това Твореца казва: „Отвори Ми отвор с големина на иглено ухо“ - т.е. по време на освобождението Той ги моли отново да притеглят светенето на Хохма. И докато там няма светлина Хасадим, това се нарича отвор с големина на иглено ухо, защото Хохма не свети без Хасадим.
„И Аз ще отворя пред теб висшите врати“ - т.е. ще ú даде Хасадим, която я разширява, за да засвети в нея Хохма заедно с Хасадим.
„Отвори Ми, само в теб се намира този вход, където Аз мога да вляза. Защото не ще могат синовете мои да влязат в Мен, а само в теб“. На синовете е нужна светлината Хохма, която той не може да им даде, защото неговото свойство е Хасадим. Ако Малхут притегли Хохма, то и синовете също ще могат да получат светлината Хохма. Затова само тя е способна да отвори този вход.
„А иначе, Аз съм затворен и не ще могат да Ме намерят“. Тоест, синовете не ще намерят съвършенство в Него, защото когато в Зеир Анпин има само Хасадим, това е само нивото ВАК, което се нарича „прост въздух“. Ако в него има също и Хохма, а той все пак избира Хасадим, то неговият Хасадим се нарича „чист въздух“. И въпреки че неговият Хасадим е за предпочитане пред Хохма, без Хохма е невъзможно да се намери съвършенство в него.
И в това е смисълът на написаното: „Отвори, за да се слея с теб и заедно да пребъдем навеки“.
„Ела и виж в часа, когато Твореца е умъртвявал първенците в Египет, всички тези, които е убил в полунощ и е спуснал стъпалата отгоре надолу“ (Зоар). Това означава поправяне на екрана „масах деХирик“, който довел до две събития: изчезване на степента ГАР и притегляне на светлината Хасадим. И благодарение на това е станало възможно разпространението на светлината отгоре надолу.
„Ела в часа, когато Исраел сключват знака на свещения съюз, правейки обрязване“. Наказанието на първородните и кръвта от Песах, а също и кръвта от обрязването имат един смисъл. Египтяните се кланяли на овцете като на божество, и пасхалната жертва се отнасяла към техните божества. Нечистите сили (клипот) на Египет искали да притеглят към себе си светлината от Края на поправянето подобно на греха на Дървото на познанието - т.е. искали да притеглят светлината ГАР отгоре надолу. Но благодарение на наказанията на Песах бил унищожен ГАР деХохма, което означава наказание на първородните. Тъй като първородният принадлежи на степента ГАР, а степента ГАР е била отменена за сметка на масах деХирик, т.е. подем на манула (ключалка, спираща светлината), водещо до отмяна на степента ГАР.
И това означава кръв (дам) от думата мълчание (дмама), което е подобно на умъртвяване (дмемит) на ГАР, в което е заключен смисълът на кръвта от обрязването; където резецът е Диним деНуква (ограничение на Нуква), отменящ Диним деДхура (ограничение от мъжка страна). За което е написано: „Имало два вида кръв: кръв от Песах и кръв от обрязване“. И от внасянето на кръвта от Песах се отменя ГАР и става включване в поправяне в трите линии, за което намеква „сводът“ и „двете мезузи“.
А „На четиринадесетия ден“ и т.н., избягали Исраел от чуждата власт и се обединили чрез маца в свят съюз.
Хамец означава светлината Мохин, обличаща се под Хазе и светеща отгоре надолу. А Маца - това е светлината Мохин, светеща от Хазе и нагоре, където не могат да се прилепят нечисти сили. И това е защото манула (ключалката), която се разкрива в нощта на Песах и благодарение на която се случва жертвата на Песах и наказанието на първородните, действа само надолу от себе си, т.е. от това място в Хазе, където тя се отваря.
Получава се, че тя не действа със своя съд и ограничение на всичко, което се намира нагоре от нея. Докато всички обличащи се от Хазе и надолу се намират под нейно въздействие, и затова там се усеща нейният съд и ограничение. Затова Исраел получили предупреждение в нощта на Песах да ядат само Маца, а не Хамец.
И в Маца има достойнство, което го няма в Хамец, а в Хамец има достойнство, което го няма в Маца. Достойнството на Маца е в пълната светлина Мохин на ГАР деХохма, също наричаща се и „две велики светила“ - но във формата на Ахораим (от обратната страна), защото тя не може да свети в отсъствието на Хасадим. А преимуществото на Хамец е в това, че макар и неговата светлина да се отнася само към нивото ВАК, е вече облечен в Хасадим. И в Храма е била светлината Мохин деХохма, но се разпространявала от Хазе и нагоре, което означава свойството Маца. И затова е казано: „Защото никаква мая и никакъв мед не трябва вие да горите в жертва“.