166. ДВЕ НИВА В ПОСТИЖЕНИЕТО
Има две нива:
1. Разпространение на светове отгоре надолу.
2. Подем отдолу нагоре.
Първото ниво - „което е направил Твореца, сътворявайки“ (Берешит), т.е. подготвяйки ни място за работа.
Второто ниво - когато ние сами започваме да се занимаваме с духовната работа и се обличаме в подготвената степен отдолу нагоре. Но преди напълно да се завърши степента, е невъзможно някакво ясно знание за нея, и затова е казано: „Първо завърши учението, а после ще разбереш“.
Подобно на малко дете, което започва да яде хляб и все още не знае нищо, освен самия хляб. А когато израсне, то започва да разбира, че има причина, поради която хлябът може да се нарече хляб, т.е. той трябва да има привичния за нас вид - да бъде бял, мек и вкусен.
След това то постига формата на хляба, в която той излиза от пещта, когато хлябът е много мек и много горещ, и все още не е годен за ядене. Тъй като тук не достига някакво действие, благодарение на което след известно време хлябът ще изсъхне и изстине - докато въздухът не направи хляба годен за ядене, и хлябът не придобие тази позната ни форма, в която той попада на масата.
Но после то продължава изследването и узнава за още една форма, която хлябът е имал преди да бъде поставен в пещта. И макар да е имал подобна форма, с него са станали големи изменения. Защото от пещната горещина хлябът става по-голям и по-твърд, и се зачервява - тъй като преди е бил бял, а сега е изменил цвета си. И когато изследва, то разбира, че хлябът е получил своята форма и тегло по-рано, още преди да го поставят в пещта.
И така нататък, докато не достигне до състояние, когато се взимат зърната и се сеят в земята. До сега то е знаело само как да получава от хляба, т.е. да намалява хляба, съществуващ в света. Но след това, то вече знае как да го прибавя.
Точно така е и в духовното: отначало човек трябва да получи постижение отдолу нагоре. В това състояние може само да получава и не може да прибавя. Но после, във второто състояние, той може също да прибавя.