159. И БИЛО СЛЕД МНОГО ВРЕМЕ
„И било след много време (в тези велики дни): умрял царят на Египет, и застенали синовете на Израел от работата, и зaвикали - и се възнесъл този вопъл към Всевишния, и чул Всевишният техния вик и стон“. (Шмот 2:23)
Страданията и нещастията достигнали такава степен, че е било невъзможно да се издържат. Тогава народът така силно се помолил на Твореца, че Твореца чул техния вик и стон. Но от друга страна, виждаме, че те казали: „Кой ще ни даде?“, спомняйки си пълните тенджери с месо и хляб до насита, а също рибата, която яли в Египет даром, тиквичките, дините, зеленчуците, лукът и чесънът.
Факт е, че работата в Египет е била много приятна за тях. Както е казано: „И те се смесили с други народи и приели техния начин на живот“. Тоест, ако Исраел се намира под господството на други народи, те властват над Исраел, и той не може да се освободи от чуждото влияние, намирайки вкус в тази работа и не желаейки да се освободи от това робство.
И тогава Твореца направил така, че „умрял царят на Египет“ и изчезнала неговата власт над тях, и затова не могли повече да работят. Те разбрали, че ако няма светене на светлината Мохин, даваща съвършенство - то и робството е несъвършено. И „застенали синовете на Израел от тази работа“, не носеща им нито удовлетворение, нито жизнена сила, тъй като „умрял царят на Египет“, т.е. пропаднала е цялата власт на фараона, даваща им храна и препитание. И затова в тях възникнала възможност за молитва, и веднага дошло избавление.
А след това, когато вървели в пустинята и попаднали в състояние „катнут“, страстно желали отново да се върнат в робството, в което се намирали, докато не умрял царят на Египет.