126. МЪДРЕЦ ИДВА В ГРАДА
Чуто на трапезата в чест на празника Шавуот (Май 1947 г.)
в Тел Авив
„Мъдрец идва в града“ (Мишлей). Мъдрец се нарича Твореца. А „идва в града“ означава, че в Шавуот Твореца разкрива Себе си на света.
Казал ленивецът: „Лъв чака на пътя, а мъдрецът може да не е вкъщи и вратата навярно е заключена“. Но не напразно е казано: „Ако е прилагал усилия и не е намерил - не вярвай!“. И ако човек вижда, че още не се е удостоил с близост с Твореца, то разбира се е затова, че не е вложил достатъчно усилия и затова се нарича ленив, мързелив.
Но защо той не е работил? Ако търси близост с Твореца, защо не иска да прилага усилия за това, нали дори никаква материална цел не се постига без труд? А всъщност, той е готов да прилага усилия, стига само лъвът да не беше на пътя, тоест нечистата сила, както е написано: „Дебне лъвът в засада“. Човек, започващ пътя си към Твореца, среща лъва, преграждащ пътя му, и ако загуби тази битка, то вече не ще се вдигне.
И затова той се бои да започне този път, защото кой може да го победи? Затова му казват: „Няма никакъв лъв на твоя път!“ Тоест, „Няма никой освен Него“, защото не съществува друга сила в света, както е написано: „И всичко сътворено е създадено от Него, за да треперят пред Него“.
И тогава той намира друго оправдание: „А мъдрецът може да не е вкъщи!“. Домът на мъдреца - това е нуква, святата Шхина. И тъй като човек не може да изясни дали върви по пътя на светостта или не, казва, че мъдрецът навярно не е у дома. Тоест, това не е Неговият дом, не е домът на светостта и откъде човек да знае, върви ли той по истинския път. И тогава му казват: „Мъдрецът е у дома!“, т.е. „душата на човека ще го научи“ и в крайна сметка той ще узнае, че се движи по пътя на светостта.
Тогава той възразява: „И вратата навярно е заключена!“. Тоест, невъзможно е да се влезе вътре в двореца, защото „не всеки, желаещ да се приближи към Твореца, ще дойде към Него и ще се приближи“. Но му казват: „Вратата не е заключена!“, защото виждаме, че много са се удостоили да влязат вътре.
И тогава той отговаря: „Каквото и да е, все едно няма да отида!“. Защото ако той е мързелив и не желае да прилага усилия, то става умен и несговорчив, опасявайки се да не поеме върху себе си напразна работа. А в действителност, този, който иска да работи, обратно, вижда, че много са успели. А ако не иска да работи, то забелязва, че има такива, които не са постигнали успех - макар че това е само защото не са приложили усилия. Но той е ленив и желае само да оправдава себе си и своите постъпки и затова се впуска в умни разсъждения. Истината е, че е нужно да приемеш върху себе си духовната работа без всякакви спорове и разсъждения, и тогава ще преуспееш!